Публикувано: Сборник постановления и тълкувателно решения на ВС на РБ по наказателни дела 1953-1990, стр. 529, пор. № 188

КОМПЕТЕНТЕН ОРГАН ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ. 41, АЛ. 2 ЗНМ, КОЙТО МОЖЕ ДА ОТМЕНИ ИЛИ НАМАЛИ СРОКА НА НЕПРАВИЛНАТА АДМИНИСТРАТИВНА МЯРКА "ПРИНУДИТЕЛНО УСТАНОВЯВАНЕ В ДРУГО НАСЕЛЕНО МЯСТО" Е СЪДЪТ ПО МЕСТОИЗПЪЛНЕНИЕТО НА МЯРКАТА

Чл. 41, ал. 2 ЗНМ

Главния прокурор на НРБ е предложил на Върховния съд, Общо събрание на наказателните колегии да издаде тълкувателно решение, с което да отговори на въпроса: може ли на основание чл. 41, ал. 2 ЗНМ превантивната административна мярка "принудително установяване в друго населено място", приложена на основание чл. 40а ЗНМ да бъде отменена или срокът й да бъде намален от съда на местоизпълнението.

В предложението се посочва, че по тълкуването и прилагането на чл. 41, ал. 2, ЗНМ се поддържат две становища. Според първото органът, който може да отмени превантивната мярка или да намали срока й е съдът, който е наложил мярката. Според второто - това е съдът по нейното местоизпълнение.

Върховния съд, ОСНК, за да се произнесе, съобрази:

С изменението и допълнението на Закона за народната милиция (ДВ, бр. 63/1983 г.) в чл. 41, ал. 2 ЗНМ е предвидена възможност по отношение на лицата, установени в друго населено място по реда на чл. 40а ЗНМ, ако са имали примерно поведение и честно отношение към труда и са доказали своето поправяне, срокът на превантивната мярка да се намали или мярката да се отмени от органа, който я е приложил.

Спорът е как следва да се тълкува употребеният в чл. 41, ал. 2 ЗНМ израз "органът, който предложил мярката". Едни поддържат, че думата "органът" има предвид съдът като институт, а други конкретния съд, който фактически е наложил мярката по чл. 40а НК.

Върховният съд, Общо събрание на наказателните колегии намира, че когато в чл. 41, ал. 2 ЗНМ е употребен изразът "орган", вместо "съд" е определен съдът като институция, за да се ограничи съдът от органите, които изпълняват наложените административни мерки. Следователно само съдът, а не и органите на прокуратурата и МВР могат да отменяват взетата или да намаляват срока й.

Когато обаче трябва да се определи кой съд трябва да отмени или измени мярката - съдът, който фактически я е наложил, или съдът по местоизпълнението й трябва да се приеме, че това е съдът по местоизпълнението. Същият принцип е приложен по отношение на условното предсрочно освобождаване от наказание, задължително заселване или лишаване от право на местоживеене в определено населено място по чл. 416 НК, а също така и по отношение приложението на условното предсрочно освобождаване по чл. 72 НК. Тези решения са възприети от законодателя по съображения, че органът, който ще осъществява изпълнението, има най-голяма възможност да събере доказателства за примерното поведение и честното отношение към труда на лицето, по отношение на което е наложено превантивната административна мярка. От друга страна, постига се процесуална икономия. Задължително заселване, лишаването от право да се живее в определено населено място и превантивната административна мярка по чл. 40а ЗНМ имат едни и същи цели, правилно е по отношение на тях да се прилага еднакъв режим.

По тези съображения и на основание чл. 51, ал. 2 от Закона за устройство на съдилищата ЗУС Върховният съд, ОСНК,

РЕШИ:

Компетентен орган по смисъла на чл. 41, ал. 2 ЗНМ, който може да отмени или намали срока на превантивната административна мярка "принудително установяване в друго населено място", е съдът по местоизпълнението на мярката.