О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60410

София, 24.11.2021 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на осми ноември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Ч.

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч. т.дело № 1604/2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на „Т. К. , дружество регистрирано по законите на Литва, срещу определение № 370 от 10.06.2021 г. по ч. т.д. № 518/2021 г. на Апелативен съд София.

Ответникът по частната жалба – Сдружение „Аз музея“, гр. В. Т. е на становище, че жалбата е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:

С определението, предмет на обжалване, състав на Апелативен съд София е потвърдил определение от 22.03.2021 г. по т. д. № 2124/2020 г. на Софийски градски съд в частта, с която е върната исковата молба по предявения от „Т. К. против Сдружение „ Аз музея“ установителен иск по чл. 12, ал. 5 ЗМГО и чл. 124, ал. 4 ГПК. За да постанови този резултат, съставът е направил сравнителен анализ на относимите правни норми в действащия и отменения ЗМГО /в ред .1999 г./. Посочил е, че действащото законодателство предвижда две хипотези на защита на правата на действителния притежател на марка – тази по чл. 12, ал. 4 ЗМГО, възпроизвеждащ нормата на чл. 12, ал. 6 ЗМГО (отм.), и тази по чл. 12, ал. 5 ЗМГО, разширяваща приложното поле на чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО (отм.). Съпоставяйки нормите на чл. 12, ал. 4 и ал. 5 ЗМГО, съставът е мотивирал, че разграничението в хипотезите на приложението им произтича от това дали действителният притежател на марката е подал своя заявка за регистрация на същата, като при наличие на две висящи производства по заявки пред Патентното ведомство, конкуренцията между тях се решавала по административен ред - на база кой е действителният притежател на марката, без значение коя заявка е подадена по-рано и без значение евентуална недобросъвестност. Така е направен решаващ извод, че правен интерес от установителен иск по чл. 12, ал. 5 ЗМГО би бил налице само при липса на подадена заявка за регистрация на марката от действителния притежател, т. е. при липса на предпоставките на чл. 12, ал. 4 ЗМГО. Съдът е посочил, че в производството пред инстанциите, ищецът е твърдял, че е притежател на марка на ЕС с №[ЕИК] и на национална марка № 109107, регистрирана на 27.07.2020 г. по заявка от 28.11.2019 г., като е поддържал, че е фактически ползвател на национална марка № 109107 преди подаване на заявка за нейната регистрация, както и че ответникът недобросъвестно е подал своя заявка на 30.10.2019 г. за именно тази марка. Установено е още, че ищецът е подал опозиция срещу така заявената марка на ответника, поради което и въпросът дали той е бил действителен притежател на марката следва да бъде разрешен в административното производство, спрямо което установяване на евентуална недобросъвестност е ирелевантно. При тези твърдения заключил е съдът, и след като самият ищец също е подал заявка е достатъчно за да се приеме, че осъществената хипотеза попада в приложното поле на чл. 12, ал. 4 ЗМГО, поради което липсва правен интерес от установителния иск по чл. 12, ал. 5 ЗМГО.

Частната касационна жалба е допустима като подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване валидно въззивно определение.

Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. С изложението си инкорпорирано в частната жалба, касаторът е формулирал следните въпроси: 1. ,,Наличието на по-рано регистрирана марка от ищеца представлява ли процесуална предпоставка за недопустимост за предявяване на иск по чл. 12, ал. 5 от ЗМГО за установяване, че ответникът по иска е действал недобросъвестно при подаване на заявка за регистрация на по-късната оспорена марка?“ и 2. ,,Налице ли е правен интерес от предявяване на иск по чл. 12, ал. 5 от 3МГО в полза на лице, което е притежател на регистрирана търговска марка (сходна на оспорената заявената марка) и може да инициира производство по реда на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО пред Патентно ведомство, в случай че същото лице би се ползвало от действието на отказ за регистрация/заличаване на оспорената недобросъвестна заявка, предмет на иска по чл. 12, ал. 5 от ЗМГО?“. Страната подробно е изложила своето разбиране по спора във връзка с оплакванията си за неправилност на обжалваното определение. Поддържа приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. По първото основание твърди, че определението на САС е постановено в противоречие с определение № 230 от 11.04.2017 г. по т. д. № 1859/2016 г. на II т. о. на ВКС и определение № 54 от 29.01.2018 г. по т. д. № 1560/2017 г. на II т. о. на ВКС, части, от които са възпроизведени. Твърди и противоречие с решение на САС. По второто поддържано основание за допускане на касационно обжалване лаконично е заявено, че е налице незаконосъобразно интерпретиране на релевантните правни норми, което предвид „високата специфика“ на марковото право следва да се преодолее от ВКС.

Касаторът не обосновава довод за наличие предпоставки за допускане на определението до касационно обжалване. Съгласно възприетите в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк. д. №1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни постановки, правен въпрос, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е този, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е бил включен в предмета му, чрез валидно предприетите и извършени от страните процесуални действия и е свързан с обективираната в крайния му акт правна воля на съда. С оглед така възприетата и с тълкувателна практика дефинитивност на общото селективно основание, се налага извод, че страната не формулира релевантен, по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, правен въпрос. Поставеният първи въпрос е свързан съдържателно с неправилна интерпретация на решаващите изводи на състава. В тази връзка, въззивният съд не е приемал, че наличието на по-рано регистрирана от ищеца марка е процесуална предпоставка за недопустимост на иска по чл.12,ал.5 ЗМГО, а е посочил, че защитата, уредена в тази правна норма, се предоставя на действителния маркопритежател на нерегистрирана марка, в случай че е подадена заявка за регистрация на същата от друго лице, действащо недобросъвестно. Извън това, по този въпрос, касаторът не обосновава релевантен довод и за наличие на допълнителен критерий, тъй като основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК изисква не определението а поставеният въпрос да е разрешен в отклонение от практиката на ВКС – казуална и тълкувателна. Страната, освен, че не е изложила никакви доводи за наличие на противоречиво разрешаване на поставения първи въпрос / а такъв изобщо не се разглежда в цитираните актове/, но и посочените от него две определения на ВКС като постановени по реда на чл.288 ГПК не съставляват практика по смисъла на основанието. Не съставлява такава съгласно чл.280,ал.1, т.1-2 ГПК и посоченото решение на САС - без значение дали е влязло в сила или не / а и това обстоятелство не е установено от касатора а само заявено/. Или, страната с тези доводи не обосновава нито общ, нито допълнителен критерий за допускане на акта до касационно обжалване.

Вторият въпрос също не удовлетворява изискванията на чл.280,ал.1 ГПК. И този въпрос не е свързан с решаващите изводи на състава, а възпроизвежда разбирането на частния касатор за наличие на поддържана от него разлика в правните последици от отказа на регистрация на марката на ответника, постановен на основание чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО, и отказа вследствие от подадена опозиция в хипотезата на чл. 12, ал. 5 ЗМГО, каквото разграничение не намира връзка не само с решаващите изводи на състава, но и не намира опора в нормативната уредба, доколкото правните последици от двете производства са регламентирани като еднакви /чл. 57, ал. 9, т. 2 вр. чл. 52, ал. 1 ЗМГО/. Освен това, разбирането на касатора се основа на негови противоречиви твърдения - от една страна релевира, че притежава по-ранно регистрирана марка на Европейския съюз, която съгласно чл. 111, ал. 2 ЗМГО има действие на територията на Р. Б. и притежателят се ползва с правата по този закон, но от друга търси защита в качеството си на фактически маркопритежател на нерегистрирана марка. Или, така поставен въпросът не отговаря на изискванията за наличие на общо основание. Следва да се отбележи, че страната не е развила и доводи, свързани с поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. За да е налице това основание, касаторът следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г.

За пълнота на изложението, следва да се отбележи още, че е налице и постановена по ЗМГО /отм./ практика във връзка с релевантните за случая правни въпроси, която запазва своята относимост. Така например с решение № 195 от 31.01.2018 г. по т. д. № 370/2017 г., І т. о. на ВКС е прието, че правен интерес от воденето на установителен иск по чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО /отм./ – сега чл. 36, ал. 3, т. 1 вр. чл. 12, ал. 5 ЗМГО – отсъства именно когато е налице твърдение за вече регистрирана предходно от ищеца търговска марка, тъй като дори и на ответника да е предоставена последваща закрила чрез регистрацията на същия или сходен знак за идентични или сходни стоки или услуги, същата би могла да бъде оспорена и преодоляна директно чрез административната процедура по заличаване поради извършването на регистрацията при наличие на относителни основания за отказ. В решение № 17 от 06.03.2012 г. по т. д. № 294/2011 г., І т. о. на ВКС, е прието, че последица от уважаването на установителния иск по чл. 26, ал. 3, т. 4 ЗМГО /отм./, и съответно правният интерес от водене на такъв иск, е възможността да се иска заличаване на регистрацията на марката, за която е установено, че при подаване на заявка за регистрацията й ответникът е действал недобросъвестно, с каквато възможност с оглед подадена от частния касатор висяща опозиция пред Патентното ведомство срещу заявлението за регистрация на марката на ответника, не би имал възможност на този етап от производството да се ползва. Наличието на такава съдебна практика, по принцип изключва приложението на чл. 280,ал.1,т.3 ГПК или изисква изрично обосноваване за необходимост от нейното осъвременяване, с оглед действащата правна уредба, каквото касаторът изобщо не е развил. Липсата на такива доводи подкрепят извода за общо посочен допълнителен критерий, който дори и при поставен релевантен въпрос не обосновава извод за наличие предпоставки за допускане на касационно обжалване.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 370 от 10.06.2021 г. по ч. т.д. № 518/2021 г. на Апелативен съд София.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: