О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3591

гр. София, 20.11.2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Иванова

ЧЛЕНОВЕ: 1. В. П.

2.Таня Орешарова

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 1672 по описа за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. И. Б. против решение № 263426/05.12.2022 г., постановено по гр. д.№ 9537/2020 г. от ІV“д“ състав на СГС.

Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение, съдът е счел за неоснователен предявения иск с правно основание чл.439 ГПК и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на СРС.

Съдът е приел, че погасителна давност по отношение на процесиите вземания не е изтекла. Същата е започнала да тече едва на 26.06.2015 г., когато е отменено действието на ППВС № 3/1980г. След тази дата, давността е била прекъсвана многократно, както следва: 18.12.2016г., 03.06.2017г., 05.12.2017 г. 18.04.2019 г., 30.08.2019 г. с предприети изпълнителни действия по налагане на запори по банковите сметки на ищцата. В тази връзка, съдът е приел за неоснователни възраженията на въззивния жалбоподател, че действията по налагането на запор върху банкови сметки на длъжника представлявало формално действие, което имало характер на проучване на имуществено състояние на длъжника. Посочено е, че изпращането на запорно съобщение до банката представлява действие по налагането на запор, дори и в случаите, в които е върнато уведомление по чл. 508 от ГПК, че длъжникът не разполага със сметка в банката. От значение за определяне на изпълнителното действие е материализираното в него изявление на съдебния изпълнител, а не дали са настъпили свързаните с това изявление правни последици.

Съдът е приел, че в разглеждания случай не са налице установените в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК предпоставки за прекратяване на изпълнително дело № 20108460401050 по описа на ЧСИ per. № 846 на КЧСИ по отношение на длъжника . Посочено е, че това е така, тъй като спрямо нея са предприети множество изпълнителни действия, насочени към принудителното събиране на вземането, всяко от които в срок по-кратък от 2 годни от извършване на предходното, по-конкретно: 05.01.2011г. /запор на банкови сметки/, 01.02.2012г. /наложена е възбрана върху собствена на Н.И.Б. 1/24 идеална част от недвижим имот/; 31.01.2013г. /запор в „У. Б. АД/; 15.05.2014г. /опис на възбранената 1/24 идеална част от недвижимия имот/; 12.05.2015г. /искане от страна на взискателя за обявяване на нова публична продан/, 18.12.2016г. /запор в „Първа инвестиционна банка“ АД/, 03.06.2017г. /запор в „У. Б. АД/, 05.12.2017г. /запор в „Банка ДСК“ ЕАД/, 18.04.2019г. /запор в „У. Б. АД/, 30.08.2019г. /запор в „Банка ДСК“/. Поради това съдът е приел за неоснователни и възраженията на въззивния жалбоподател в частта за настъпила перемпция по изпълнителното дело.

В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване не се сочи конкретно касационно основание по чл.280 ГПК. Твърди се, че е налице константна съдебна практика по въпроса, запорни съобщения, които не са водели до реален запор, както и насрочването на опис и оценка, които не са били осъществени не прекъсват давността. Сочат се като съдебна практика решения на СРС и СГС. Посочените решения не следва да се приемат като съдебна практика на ВКС или задължителна такава по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което е основание за допускане до касационно обжалване на съдебното решение, като освен изложеното липсват данни в посочените решения, същите да са влезли в сила. Липсата на сочени от касатора основания за допускането на касационното обжалване по чл.280 ГПК и позоваване на съдебна практика, годна да доведе до извод за наличие на соченото противоречие е основание за недопускане до обжалване на решението на СГС. За пълнота следва да се отбележи, че решенията, на които касаторът се позовава, не съответстват на задължителното тълкуване, дадено в ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/13 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което искането на взискателя за предприемане на валидно изпълнително действие прекъсва давността, доколкото течението на давностния срок е изцяло обусловено от бездействие на кредитора, в който смисъл се е произнесъл и съставът на въззивния съд.

Този извод следва от т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, в която е прието, че нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, като в мотивите е разяснено и следното: При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Ищецът (кредиторът, взискателят) няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. От така дадените разяснения също ясно следва, че всяко искане на взискателя, както и всяко предприемане от съдебния изпълнител на изпълнително действие прекъсват давността, дори когато изпълнителното действие е неуспешно проведено не по вина на взискателя, каквато е разглежданата хипотеза на липса на банкова сметка (вземане) на длъжника в (към) съответната банка, на която е връчено запорното съобщение.

Предвид изложеното, състав на ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 263426/05.12.2022 г., постановено по гр. д.№ 9537/2020 г. от ІV“д“ състав на СГС.

Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.