ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 3738

гр. София, 24.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И. П.

Членове: Майя Русева

Джулиана Петкова

като разгледа докладваното от М. Р. К. гражданско дело № 20238002101695 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Д. Д. срещу решение №.18/7.02.23 по г. д.№.599/22 на АС Варна, с което е потвърдено решение №.1220/14.10.22 по г. д.№.1057/22 на ОС Варна за отхвърляне на предявения от нея иск с правно основание чл.105 ал.1 СК за разкриване на биологичния й произход.

Апелативна прокуратура Варна не взема становище.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение е прието, че първоинстанционното производство е образувано въз основа на подадена от Р. Д. молба, в която е посочила, че й е известно, че е осиновена, изразила е желание да се запознае с биологичните си роднини и е поискала е да й бъде предоставена информация за произхода й на основание чл.105 СК, както и преписи от книжата и достъп до делото, с което е допуснато осиновяването й, вкл. до

информацията за биологичните й родители; изложила е съображения, че това й е необходимо, за да изгради собствената си идентичност /да разбере откъде са корените й, какъв е нейния произход, коя е жената, която й е дала живот, кой е биологичния й баща, има ли братя и сестри, на кого прилича, има ли заболявания в рода, които е наследила и предала на своите низходящи/, да предотврати евентуално кръвосмешение /непознаването на биологичния род може да доведе до обвързване на низходящите й с техни кръвни роднини, като към момента има едно дете/, да установи генетична предразположеност към някои заболявания /с оглед провеждане на профилактика, диспансеризация, скрининг на рискови групи и други здравни мерки при налични данни за фамилна обремененост/, да е запозната със съществуващите здравословни рискове и да е в състояние да вземе информирано решение за живота и здравето си и тези на поколението си. Съдът е констатирал, че актът за раждане на молителката е съставен от ГНС Варна на 4.05.77 въз основа на съдебно решение от 4.04.77 по г. д.№.822/77 на ОС Варна, а биологичната й майка при изслушването й пред първата инстанция е заявила, че не желае да бъде разкрита тайната на осиновяването - посочила е, че узнаването за настоящото производство е довело до влошаване на здравословното й състояние /отслабнала с 10кг, започнала да вдига високо кръвно/; изразила е притеснение от евентуално неодобрение на постъпката й от страна на съпруга и децата й; споделила е, че е родила, когато е била ученичка и родителите й не са я подкрепили и не е могла да разчита на никого, а по онова време извънбрачното дете е било заклеймявано като срамно и позорно за обществото; понастоящем нейното дете също е изградило осъдително мнение относно майките, които предоставят децата си за осиновяване; налице е преживяване на значителна травма, която сериозно е повлияла на психическото й състояние; от друга страна не са посочени достатъчно важни основания за разкриване на тайната на осиновяването. При така установените факти въззивната инстанция е приела, че с разпоредбата на чл.105 СК се урежда право на осиновения да му бъде предоставена информация за неговия произход в най-широк смисъл – всяка възможно информация за произхода му по рождение, като позитивното решение задължава всеки да му предостави такава информация, стига да я притежава, респективно да я съхранява /опр.

№.352/18.09.18 по ч. т.д.№.2366/18, ІІІ ГО/. Признаването на това право, обаче, е поставено в зависимост от „важни обстоятелства“, обосноваващи

интереса от разкриване на тайната на осиновяването /т. е. законодателят е регламентирал правото на информация на осиновения за неговия биологичен произход, но при доказан правен интерес от това/. Това е така, защото българското законодателство регламентира както правото на запазване на тайната на осиновяването, така и правото на осиновения на информация; тайната на осиновяването е основен принцип, а разкриването на лични данни за биологичните родители може да бъде допуснато при наличие на конкретни предпоставки - на „важни обстоятелства“. Такива „важни обстоятелства“ по смисъла на чл.105 СК представляват факти от обективната действителност, при възникването на които за молителя биха се породили определени правомерни правни последици, респективно такива, които са свързани с гражданскоправния, здравния и социалния статус на осиновения или с неговия мироглед при съобразяване на съществуващите в обществото морално-етични правила, но и при зачитане на личния и семейния живот както на осиновения, така и на неговите осиновители и биологични родители и техните родственици /по арг. от чл.8 ЕКЗПЧОС/. От една страна ограниченията на уреденото от нормата на чл.8 ЕКЗПЧОС основно човешко право следва да се прилагат стеснително и с необходимия баланс между личния и обществения интерес, т. е. намесата на държавните власти /вкл. и на законодателния орган/ при упражняването на това право е допустима единствено в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществена сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици и престъпления, за защита на здравето и морала или правата и свободите на другите – чл.8 ал.2 ЕКЗПЧОС. От друга страна когато личният интерес влиза в колизия с обществения морал /напр. мотивът за това да е неморален или са налице противоправни подбуди/ или с правата и интересите на трети заинтересувани лица /осиновителите или родителите или членовете на техните семейства/, то искането за разкриване на тайната на осиновяването се явява неоснователно. Поради това и то трябва да е обосновано с особено съществени /“важни“/ за осиновения причини - здравни, социални, морално-етични и правни, при което евентуалното неразкриване на тайната на осиновяването би довело до значителни неблагоприятни последици за молителя, надхвърлящи по вид и интензитет неблагоприятните последици за осиновителите или биологичните родители

от разкриването на тайната на осиновяването. В случая е установено, че рождения родител е жив и не желае тайната на осиновяването да бъде разкрита, сочейки, че производството е довело до влошаване на здравето и емоционалното му състояние и до възникване на опасност за разрив в семейството, което е създал. От друга страна основният мотив за предоставяне на информация за произхода на молителката – правото да изгради собствената си идентичност, е основно емоционален, а останалите - установяване на генетична предразположеност към някои заболявания /като предпоставка за профилактика, диспансеризация, скрининг/ и предотвратяване на потенциално кръвосмешение, предпоставят хипотетични ситуации и съответно в случая не представляват „важни причини“, които да изпълнят хипотезата на правната норма. Отразено е, че в настоящото производство съдът е призван да намери необходимия баланс при защитата на правно признатите интереси както на осиновения, така и на неговите осиновители, рождени родители, членове на техните семейства, деца и внуци

– защото чл.8 т.1 ЕКЗПЧОС гарантира правото на личен и семеен живот както на осиновения, така и на неговите родители и осиновители. При това положение, при извършване на съответната съпоставка, е намерено, че правилно първоинстанционният съд е дал превес на интереса на биологичния родител да не бъде разкривана тайната на осиновяването.

Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на основанието по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК, чл.280 ал.1 т.1 ГПК /общо, като сочи практика - реш.№.161/19.01.21 по г. д.

№.1179/20, ІV ГО/ и чл.280 ал.1 т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Тайната на осиновяването поставя ли в риск осиновения и неговите низходящи да създадат връзки със свои близки биологични родственици, които попадат под забраната на чл.7 ал.2 от СК?“; 2.“Как се изгражда индивидуалната идентичност на осиновеното дете, ако не знае своя произход и представлява ли това „важно обстоятелство“ по смисъла на чл.105 СК?“; 3.“В производството по чл.105 СК от какъв характер е становището на биологичния родител за съда-има ли задължителен характер или не?“; 4.“В състояние ли е осиновеният да вземе информирано решение за живота и здравето си, живота и здравето на поколението си, ако не познава биологичния си роднински кръг и неговата медицинска история и това

„важно обстоятелство“ ли е по смисъла на чл.105 от СК?“; 5. „В състояние ли е осиновеният да установи генетичната предразположеност към заболявания и да вземе мерки за ранна превенция срещу тях, ако не познава своя произход и биологичните си роднини?“; 6. „Създаването или рискът от създаване на поколение между осиновен и/или неговите низходящи и техните биологични роднини „важно обстоятелство“ ли е по смисъла на чл.105 от СК?“.

Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице.

Въпроси №.1, №.3 и №.5 не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и т.1 ТР 1/09, ОСГТК, доколкото не са били предмет на обсъждане от въззивната инстанция и тя не е излагала изрични мотиви по тях. Същевременно, доколкото във връзка с третия въпрос е съобразено становището на биологичния родител, съдът не е приел, че то има задължителен характер - напротив, претеглил е двата конкуриращи интереса

/на осиновения и на биологичния родител/ и в резултат на извършения баланс е приел, че, предвид конкретиката на случая, с оглед изтъкнатите от молителя причини за разкриване на биологичния му произход и становището и положението на биологичния родител, следва да се даде превес на интереса на последния. Това процедиране е в съответствие с наличната трайна практика /в това число цитираната от касатора – реш.№.161/19.01.21 по г. д.

№.1179/20, ІV ГО/, в която безпротиворечиво се приема, че становището на биологичните родители по повод предоставянето на информация на осиновения за произхода му не е задължително за съда, но следва да бъде взето предвид при отчитане на баланса между личния и обществения интерес при разкриването на исканата информация. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.

Аналогичното важи и за въпроси №.2, №.4 и №.6 в първата им част – която, по посочените по-горе съображения, не може да ги квалифицира като правни въпроси по смисъл на чл.280 ал.1 ГПК. В останалата им част те на практика се свеждат до един въпрос-за съдържанието на понятието важни обстоятелства. За същото не се съдържа легална дефиниция, но съдебната практика, в това число цитираната, е последователна, че за такива следва да се приемат всички факти от обективната действителност, които са свързани със съществени за осиновения обстоятелства-от здравен, социален, морално -

етичен или правен характер и при наличието на които за него биха се породили определени правомерни правни последици, респ. такива, които са свързани с гражданскоправния, здравния, социалния му статус, с неговия мироглед и душевен живот, при съобразяване на съществуващите в обществото морално-етични правила и при зачитане на личния и семейния живот както на осиновения, така и на неговите осиновители и биологични родители, като ограниченията на правото на личен живот на осиновения, част от което е и правото му да познава произхода си, трябва да се прилагат стеснително и с необходимия баланс между личния и обществения интерес. Въззивната инстанция сама е цитирала и взела предвид горепосоченото трайно възприето разбиране за това кои обстоятелства са „важни“ по смисъла на чл.105 СК, не е отрекла възможността да се разкрие произхода на осиновено лице при наличието на такива, но е обосновала решението си за отказ въз основа на други причини. Съобразила е, че преценката на съда в производството по чл.105 СК държи сметка за целите, поради които законът поддържа запазването на тайната при пълно осиновяване като правило, а нейното разкриване като изключение - ако са налице „важни обстоятелства“, в това число доколкото защитената от закона тайна може да касае различни факти /спрямо осиновения тя е за факта на осиновяването и произхода по рождение, спрямо осиновителя - за факта на рождения произход на осиновения, спрямо рождения родител - за самоличността на осиновителя и новото, променено гражданско състояние на осиновеното дете/. Изрично е посочила, че искането за разкриване на тайната на осиновяването трябва да е обосновано с особено съществени /“важни“/ за осиновения причини – здравни, социални, морално-етични и правни, при което евентуалното неразкриване на тайната на осиновяването би довело до значителни неблагоприятни последици за него, надхвърлящи по вид и интензитет тези за осиновителите или биологичните родители от разкриването на тайната на осиновяването. Доколкото по делото е установено, че рожденият родител е жив и не желае тайната на осиновяването да бъде разкрита, съдът е съпоставил интереса на засегнатите лица - отчел е от една страна риска от сериозни сътресения в личния и семеен живот на биологичния родител, силният стрес и отражението му върху здравословното състояние след узнаването за настоящата процедура, и от друга страна аргументите на молителката, които са емоционални, свързани с риск от инцест и генетични

заболявания, и по своя характер спекулативни /лисват твърдения и доказателства за конкретен факт (например здравословен проблем, нуждата от изясняване характера на наследствено заболяване или психически проблеми), който да мотивира съда да приеме, че следва да даде превес на интереса на осиновения/. Настоящият случай е различен от разглеждания в соченото от касатора решение №.161/21 по г. д.№.179/20, ІV ГО, в което е дадено позитивно разрешение за достъп до информация за биологичния произход. То касае хипотеза, в която родителите и осиновителите на молителя са починали, поради което и интересите им не се накърняват при достъп до исканата информация. В случаи, обаче, когато рождените родители не са открити за да бъдат изслушани или при изслушването са заявили отрицателно становище по причини, които, ако бъдат отхвърлени от съда, ще се създадат предпоставки за накърняване на тяхното право на личен и семеен живот, съдът може да прецени като „важни“ само обстоятелства, надделяващи спрямо този риск /опр.№.2931/10.10.23 по г. д.№.1645/23, ІV ГО/; извършената преценка на „важните обстоятелства“ по смисъла на чл.105 СК следва да е комплексна и да осигури необходимия баланс с оглед зачитането на личния и семейния живот както на осиновения, така и на неговите осиновители и биологични родители. Доколкото ЕСПЧ признава правото на получаване на информация за разкриване на собствения произход и самоличността на родителите като неразделна част от идентичността на човека, защитена съгласно правото на личен и семеен живот (Odiиvre v. France [GC], § 29; Gaskin v. The United Kingdom, § 39; Зapэn v.Turkey,§§ 33-34; Boljeviж v. Serbia*, § 28), по делото Odiиvre v. France приема, че основният интерес на жалбоподателката /която е осиновена/ от личното й развитие трябва да бъде балансиран спрямо интереса на биологичната й майка да остане анонимна, за да защити здравето си, и съответно не е налице нарушение на чл.8 ЕКЗПЧОС, тъй като държавата е постигнала справедлив баланс между конкуриращите се интереси (§§ 44-49). В разглежданата хипотеза въззивният съд е извършил преценка на конкуриращите интереси за такъв баланс и е изложил подробни мотиви, съобразявайки наличната непротиворечива практика на ВКС /реш.№.161/ 19.01.21 по г. д.№.1179/20, IV ГО, реш.№.70/10.07.23 по г. д.№.3943/22, ІV ГО и др./, която не се нуждае от промяна или осъвременяване. Предвид изложеното не е налице соченото основание по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.

Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 пр.4 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Видно от посоченото по-горе, във връзка с последните не е налице отклонение от задължителната практика, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика – напротив, изложени са подробни мотиви, които не са произволни, и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност.

С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,ОПРЕДЕЛИ:НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.18/7.02.23 по г. д.

№.599/22 на АС Варна.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове:

1.

2.