Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. Д. Членове: ТАНЯ КУ. П. при секретар С. М. и с участието на прокурора Г. Г. изслуша докладваното от съдията Т. К. по административно дело № 4162/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на „Инерт“ ООД с ЕИК 117536904 и със седалище и адрес на управление в гр. Русе, на ул. „Боримечка“ № 21, против решение № 549 от 13.02.2024 г., постановено по адм. д. № 256 по описа за 2017 г. на Административен съд – Русе. Релевира нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго, с което оспореният пред първата инстанция индивидуален административен акт – Решение № ПД-14-111/30.06.2017 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав“ (ИАППД) бъде отменен, като незаконосъобразен. Претендира сторените в настоящото производство разноски.

Ответникът по касационната жалба – изпълнителен директор на ИАППД със седалище и адрес на управление в гр. Русе, на ул. „Слявянска“ № 6, я оспорва, като неоснователна, в писмен отговор от 11.04.2024 г. Иска отхвърлянето й, а по същество иска атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, поради което следва да бъде разгледана относно нейната основателност.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, е отхвърлено оспорването по жалба на „Инерт“ ООД срещу Решение № ПД-14-111/30.06.2017 г. на изпълнителния директор на ИАППД, с което е отказано продължаване на срока на действие и е прекратено, считано от 15.07.2017 г., Разрешително за ползване на повърхностен воден обект № РВО-16/08.08.2011 г., издадено на дружеството с цел на ползване – изземване на наносни отложения от река Дунав с плаващо добивно средство в землището на с. Пожарево, О. Т. област Силистра.

Административният съд е установил следното от фактическа страна:

На първоинстанционният и касационен жалбоподател е издадено Разрешително за ползване на повърхностен воден обект № РВО-16/08.08.2011 г. (л. 2-7 от административната преписка), даващо му право да изземва наносни отложения с плаващо добивно съоръжение от река Дунав, на място, индивидуализирано с географски координати и площ на ползване от 734775 кв. м за участъка от км. 426.000 до км. 422.500 на река Дунав в землището на с. Пожарево, общ.Тутракан, обл. Силистра, за периода от 08.08.2011 г. до 28.02.2015 г. или до 31.12.2015 г.

С молба-заявление, вх. № 973/07.08.2015 г. (л. 8 от административната преписка) жалбоподателят поискал продължаване срока на действие на разрешителното.

С Решение № 102/14.08.2015 г. на изпълнителния директор на ИАППД, производството по продължаване на срока на разрешителното е спряно до приемане на актуализиран План за управление на речните басейни в Дунавски район (л. 15, пак там).

С Решение № 1110/29.12.2016 г. на Министерския съвет на Р. Б. (л. 17, пак там) е приет План за управление на речните басейни в Дунавския район за басейново управление за периода 2016 – 2021 г. и национална програма за изпълнението му.

С Решение № РД-11-50/27.03.2017 г. на изпълнителния директор на ИАППД, процедурата по продължаване срока на разрешително за ползване на повърхностен воден обект по заявлението на „Инерт“ ООД е възобновена – л. 37, пак там.

Във връзка с постъпили множество заявления с искания за продължаване на срока на разрешителни и ограниченията по новия План за управление на речните басейни в Дунавския район, с писмо, изх. № III-5-380/04.04.2017 г. и изх. № III-5-380#1/15.05.2017 г. (л. 40-48, пак там), изпълнителният директор на ИАППД поискал информация от министъра на околната среда и водите дали конкретни участъци от река Дунав, предмет на разрешителните, включително това на касационния жалбоподател, попадат в зони за защита.

С писмо, изх. № 12-00-371/27.06.2017 г. (л. 49-50 от преписката), министърът на околната среда и водите отговорил кои от участъците попадат в границите на защитени зони от „Натура 2000“, които са и зони за защита на водите, съгласно чл.119а, ал. 1, т. 5 от Закона за водите (ЗВ), като е посочено че предвидените дейности за изземване на наносни отложение, съгласно разрешителните за ползване на повърхностен воден обект – река Дунав, са допустими при доказване на необходимост от изземване на инертни материали за осигуряване безопасността и поддържането на корабоплавателния път на река Дунав.

С оглед развитие на административното производство по исканията за продължаване на срока на действие на постъпилите разрешителни, от ИАППД изискали информация от Басейнова дирекция „Дунавски район“ (БДДР) относно заплащане от заявителите на такса за продължаване на разрешителните, както и становище за изпълнение на условията –

л. 51-52, пак там.

Директорът на БДДР изпратил исканата информация с писмо, изх. № 2148/11.04.2017 г. (л. 53-55, пак там), в което, по отношение на „Инерт“ ООД – т. 3 от писмото, уведомил, че дружеството представя годишните си отчети за добиваните наносни отложения в законовия срок, заплатил е дължимите такси по ЗВ и е извършвало в периода на разрешителното дейности по добив на инертни материали от река Дунав, при км. 426.000 до км. 422.500.

С писмо, изх. № III-5-487/10.05.2017 г. (л. 56-57) от ИАППД е поискано становище от Регионална инспекция на околната среда и водите – гр. Русе (РИОСВ – гр. Русе) дали участъците, предмет на искането на жалбоподателя, попадат в зони за защита.

В отговор (л. 59-60, пак там), и. д. директор на РИОСВ – гр. Русе информирал, че участък с площ 735 дка, находящ се от км. 426.000 до км. 422.500 с титуляр на разрешителното „Инерт“ ООД попада в границите на защитена зона BG0000237 „О. П. частично и на зона BG0000530 „Пожарево-Гарван“ – изцяло.

С оспореното пред първата инстанция Решение № ПД-14-111/30.06.2017 г. изпълнителният директор на ИАППД отказал продължаване на срока на действие на Разрешително за ползване на повърхностен воден обект № РВО-16/08.08.2011 г., издадено на „Инерт“ ООД с цел на ползване – изземване на наносни отложения от река Дунав с плаващо добивно средство в землището на с. Пожарево, О. Т. област Силистра и прекратил същото.

По делото пред първата инстанция е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, извършена от вещо лице доц. д-р Л. П..

При така установената фактическа обстановка, административният съд е приел, от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 52, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 78 ЗВ, в пердвидената от закона писмена форма, съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, като административното производство по издаване на акта е протекло след извършена съгласувателна процедура с компетентните органи и без допуснати съществени процесуални нарушения. Преценил е, че решението на изпълнителния директор на ИАППД е в съответствие с приложимия материален закон.

Като се позовал на нормата на чл. 78, ал. 2 ЗВ, регламентираща условията, при които се продължава срока на действие на вече издадено разрешително, съдът е посочил, че заявлението на дружеството-жалбоподател е подадено в срок и че същият е спазвал условията на издаденото разрешително. Счел е обаче, че, в случая, не е налице предпоставката по чл. 78, ал. 2, т. 2 ЗВ, а именно да не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси. Съобразил е нормите на чл. 119а, ал. 1, т. 5 и на чл. 118з, т. 3 и т. 4 ЗВ. Взел е предвид, че мерките и сроковете за постигането на целите за опазване на околната среда по чл. 156а, ал. 1 ЗВ се определят с плановете за управление на речните басейни. Аргументирал се е, че макар Планът за управление на речните басейни в Дунавския район за периода 2016 – 2021 г., в относимата към съдебното производство част, да е отменен и все още да няма приет нов такъв, от данните по делото безспорно се установява, че участъкът, в който попада дейността на „Инерт“ ООД, се намира изцяло в пределите на защитена зона BG0000530 „Пожарево-Гарван“ и частично в зона BG0000237 „О. П. . Като обсъдил отправените от изпълнителния директор на ИАППД запитвания до компетентни органи в рамките на съгласувателната процедура и заключението на вещото лице, съдът е приел, че с оглед местоположението на този участък, не е установена необходимост от изземване на наносни отложения с цел поддържането проводимостта на речното легло на река Дунав. Формирал е извод, че за дружеството не е налице изключението по чл. 118з, т. 4 ЗВ, като продължаването на неговата дейност ще окаже значителен натиск върху биоразнообразието на птици и риби в посочените защитени зони.

С тези доводи, съдът е заключил, че оспореният акт е законосъобразен. Отхвърлил е подадената срещу него жалба на „Инерт“ ООД.

Решението е валидно, допустимо и правилно, като краен резултат. При постановяването му, не са допуснати сочените от касационния жалбоподател основания за отмяната му. Първоинстанционният съд е събрал относимите за обективното изясняване на фактическата обстановка доказателства, обсъдил ги е задълбочено и е формирал извода си по същество в съответствие с материалния закон. Необходима е обаче корекция на мотивите на първоинстанционния съдебен акт в частта му относно приетото, че План за управление на речните басейни в Дунавския район за периода 2016 – 2021 г. е отменен в частта му по мярка с код РМ_5.

Настоящият състав на касационната инстанция споделя приетото от административния съд, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона.

Неоснователно е касационното оплакване, че в хипотезата на чл. 79, ал. 1, т. 8 ЗВ, посочена като едно от основанията за издаване на оспорения акт, изпълнителният директор на ИАППД не е компетентен да извърши прекратяване на разрешителното за ползване.

Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 4 ЗВ разрешително за ползване на воден обект се издава и в случаите на изземване на наносни отложения от повърхностни водни обекти. Изпълнителният директор на Агенцията за проучване и поддържане на река Дунав е компетентен да издава разрешителни за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения от река Дунав (чл. 52, ал. 1, т. 2 ЗВ). Това е също органът, компетентен да прекрати действието на издадено разрешително (чл. 79, ал. 1 ЗВ), ако е изтекъл неговия срок или са налице предпоставките по чл. 79, ал. 1, от т. 1 до т. 8 ЗВ. Както обосновано е възразил ответникът по касация, изпълнителният директор на ИАППД е и органът, на който законодателят (с нормата на чл. 190, ал. 5 ЗВ) е възложил осъществяването на контролна дейност по отношение изпълнението на условията в разрешителните за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения от река Дунав.

Правилно съдът е приложил материалния закон и обосновано на доказателствата по делото е приел, че макар искането за продължаване срока на действие на издаденото Разрешително за ползване на повърхностен воден обект № РВО-16/08.08.2011 г. да е подадено в срока по чл. 78, ал. 1 ЗВ и макар „Инерт“ ООД да е изпълнило условията на издаденото разрешително, не са налице материалноправните предпоставки за продължаване срока на действието му, тъй като не е налице едно от кумулативно предвидените в чл. 78, ал. 2 ЗВ условия за продължаване срока на неговото действие, а именно това по чл. 78, ал. 2, т. 2 ЗВ.

Осъществяването на целта на ползването – изземване на наносни отложения от река Дунав е в нарушение на мярка с код РМ_5, „Опазване и подобряване на състоянието на зони за защита“ от Приложение № 7.2.7 на Раздел 7 („Кратък преглед на програми от мерки за постигане на целите за опазване на околната среда“) от План за управление на речните басейни в Дунавския район за басейново управление за периода 2016 – 2021 г., приет с Решение № 1110/29.12.2016 г. на Министерския съвет на Р. Б. С. П. мярката се прилага спрямо всички повърхностни водни тела в Дунавски район за басейново управление, а предвидените действия за изпълнението й включват забрана за изменение и продължаване на разрешителни за изземване на наносни отложения в речни участъци на водните тела или части от тях, попадащи в защитените зони. Изключение от тази забрана е допустимо само по отношение на участъците, за които по чл. 140, ал. 6 ЗВ е установена необходимост от изземване, както и за поддържане на фарватера на река Дунав.

Съгласно чл. 119а, ал. 1, т. 5 защитените територии и зоните, определени или обявени за опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването на състоянието на водите е важен фактор за тяхното опазване, представляват зони за защита на водите.

Видно от доказателствата по делото – писмо на и. д. директор на РИОСВ – гр. Русе (л. 59-60 от административната преписка) участък с площ 735 дка, находящ се от км. 426.000 до км. 422.500, с титуляр на разрешителното „Инерт“ ООД попада частично в границите на защитена зона с идент. код BG0000237 „О. П. , както и в границите на защитена зона с идент. код BG0000530 „Пожарево-Гарван“ – изцяло.

Защитена зона „О. П. е обявена със Заповед № РД-838/17.11.2008 г. на министъра на околната среда и водите, обн. в ДВ, бр. 108/2008 г., изм. и доп. с негова Заповед РД-1033/03.11.2022 г., обн. в ДВ, бр. 89/2022 г.

Защитена зона „Пожарево-Гарван“ е обявена със Заповед № 1045/17.12.2020 г. на министъра на околната среда и водите, обн. в ДВ, бр. 20/2021 г., изм. и доп. с негова Заповед № РД-1035/03.11.2022 г., обн. в ДВ, бр. 89/2022 г.

Съгласно чл. 118з, т. 4 ЗВ, мястото за изземване на наносни отложения не се определя в участък, където тази част от реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5, когато са въведени ограничения и забрани в плана за управление на речните басейни.

С Решение № 7915/22.06.2020 г. по адм. д. № 2258/2017 г. по описа на Върховния административен съд, оставено в сила с Решение № 13175/23.10.2020 г. по адм. д. № 8979/2020 г. по описа на същия съд, петчленен състав, Планът за управление на речните басейни в Дунавския район за периода 2016 – 2021 г. е частично отменен, но по отношение на предвидените с него действия с код на мярката РМ_5, Код КТМ 7, Наименование на мярка „Опазване и подобряване на състоянието на зони за защита“, действие за изпълнение на мярката 17 „Забрана за водовзмане и ползване на воден обект в зони за защита на водите – ЗЗ „Руй“ с код BG0000313 и ЗЗ „Руй“ с код BG0002112 при извършване на миннодобивна и миннообогатителна дейност, касаещо поречието на река Ерма. Изрично в отменителното решение на касационната инстанция е посочено, че планът се обжалва в частта му относно индивидуализираните действия за изпълнение на мерки, касаещи защитена зона „Руй“. Тази част от Плана не е относима към настоящия спор.

В този смисъл обосновано административният орган в оспореното Решение № ПД-14-111/30.06.2017 г. е посочил, че продължаването на действието на Разрешително за ползване на повърхностен воден обект № РВО-16/08.08.2011 г., издадено на „Инерт“ ООД за изземване на наносни отложения от река Дунав, в землището на с. Пожарево, О. Т. област Силистра, ще е в несъответствие с Плана за управление на речните басейни в Дунавския район за периода 2016 – 2021 г., поради което постановеният на това основание отказ за продължаване на срока на действие на процесното разрешително е правилен. Планът за управление на речните басейни в Дунавския район 2016 – 2021 г. в частта му, относима към настоящото дело, не е отменен от съда.

Не е налице и изключението по чл. 118з, т. 4 ЗВ, доколкото липсват доказателства по делото, че за защитена зона с идент. код BG0000237 „О. П. и за защитена зона с идент. код BG0000530 „Пожарево-Гарван“ е установена необходимост от изземване на наносни отложения с цел поддържането проводимостта на речното легло на река Дунав.

След като Планът за управление на речните басейни в Дунавския район за периода 2016 – 2021 г. не е отменен в частта му относно забраната за продължаване на разрешителни за изземване на наносни отложения в речни участъци на водните тела или части от тях в Дунавски район, попадащи в защитените зони, установено е, че участъкът от водното тяло по Разрешителното на „Инерт“ ООД от 2011 г. е в пределите на защитена зона „О. П. (частично) и на защитена зона „Пожарево-Гарван“ (изцяло) и за двете защитени зони по реда на чл. 140, ал. 6 ЗВ не е установена необходимост от изземване на наносни отложения, правилно, при преценката на искането за продължаване на срока на действие на процесното Разрешително, административният орган е приел, че същото е несъвместимо със задължителните предвиждания в действащия план и на това основание е постановил законосъобразен отказ.

По изложените съображения и при отсъствието на сочените от касационния жалбоподател основания за отмяна, обжалваното решение на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото, разноски на касатора не се дължат. Въпросът за присъждането на такива в полза на ответника по касация не се обсъжда, тъй като не са поискани.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 549/13.02.2024 г., постановено по адм. д. № 256/2017 г. по описа на Административен съд – Русе.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИО ДИМИТРОВ

секретар:

Членове:

/п/ Т. К. п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ