О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60595

23.11.2021

[населено място]

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Цолова т. д.№2054/21г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗАД“ДаллБогг живот и здраве“АД против решение №433/27.04.2021г. по в. гр. д.№317/21г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №260834/28.10.2020г. по гр. д.№962/2019г. на Софийски градски съд, с което дружеството е осъдено на основание чл.432 ал.1 КЗ да заплати на И. С. Г. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от ПТП , настъпило на 04.01.2018г. в размер на разликата над 25 000 лв. до 50 000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер на разликата от 4 539,28 лв. до 9 078,55 лв., ведно със законната лихва, както и в частта, с която, след частична отмяна на първоинстанционното решение застрахователят е осъден да заплати на И. С. Г. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 10 000 лв., ведно със законната лихва и разноски по делото.

Искането за отмяна на решението на Софийски апелативен съд в обжалваните му части с отхвърляне на предявените срещу дружеството искове над посочените размери е обосновано с наведени в касационната жалба оплаквания за неправилност по смисъла на чл.281 т.3 ГПК - поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. В тяхна подкрепа касаторът поддържа, че неправилно въззивният съд е ингорирал и не е обсъдил обстоятелството, установено с експертиза по делото, че застрахованият водач не е имал вина за настъпването на ПТП; че неправилно не е уважил направеното от ответната страна възражение за съпричиняване /непоставен от пострадалия предпазен колан/; че необосновано е завишил присъденото обезщетение за неимуществени вреди, без да е доказано пълно и главно причиняването на други контузии, освен фрактурите на дясното рамо и лявото коляно, увреждането на психичното здраве на ищеца и твърдяния обем и интензитет на преживени болки и страдания. Според касатора съдът неправилно е кредитирал безрезервно свидетелските показания на съпругата на ищеца, които не се подкрепят от съответна медицинска документация. Като неправилно присъдено за разликата над 4 539,28 лв. до претендирания и уважен размер от 9 078,55 лв. касаторът счита и обезщетението за имуществени вреди в т. ч. за избор на екип и трикратен превоз с линейка до болнично заведение, извършването на които разходи касаторът намира за неналожително.

Ответникът по касационната жалба И. С. Г. не се е възползвал от правото си на отговор по нея.

Върховен касационен съд, Второ търговско отделение констатира, че касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

При произнасянето си по реда на чл.288 ГПК настоящият състав съобрази следното:

С исковата молба, с която И. С. Г. е сезирал Софийски градски съд, ищецът е твърдял настъпило с негово участие ПТП от 04.01.2018г., от което е претърпял травматични увреждания - фрактура на тялото на дясната раменна кост, фрактура на латерален и медиален кондил на тибията /счупване на двата кондила на големия пищял/ на левия крак, множество контузии във фронталната част на главата, симетрично и от двете страни, контузия на гръдно-коремната област, фрактура на VI и VII ребра вляво и контузия на носа, като във връзка с двете фрактури на крайниците са му били извършени на 09.01.2018г. и на 11.01.2018г. две операции. Поддържани са твърдения за търпени от ищеца в периода на възстановяване – 4 – 5 месеца болки и страдания, в началото по-интензивни, като по време на престоя си в болницата същият е бил поставен на постелен режим; бил е обездвижен в значителен период от време, като обслужването и придвижването му е ставало с помощта на патерици и други лица от домакинството му; не е бил в състояние да движи ръката си, а от болките в ребрата, които е изпитвал при дишане, не е могъл да спи; нарушено било и психическото му състояние – изпитвал стрес и уплаха и се чувствал непълноценен и в тежест за семейството си. Като пряка и непосредствена последица от увреждането ищецът е посочил и претърпени от него имуществени вреди – направени от него разходи за заплатени консумативи във връзка с извършените операции, за избор на екип, за лекарства и санитарни принадлежности, както и за осъществен медицински транспорт с линейка. Поискал е тези разходи, възлизащи в общ размер на 9 078,55 лв. да му бъдат възстановени от застрахователя на виновния за произшествието водач на МПС – ответника ЗАД “ДаллБогг живот и здраве“АД. За търпените неимуществени вреди ищецът е претендирал да бъде обезщетен със сума в размер на 100 000 лв.

Първоинстанционният съд е уважил така предявените искове – искът за имуществени вреди – изцяло, а този за неимуществени – частично, като е определил за справедлив спрямо търпените от ищеца физически и душевни болки и страдания размер на обезщетение от 50 000 лв.

Сезиран с въззивни жалби от двете страни /ответникът е оспорил позитивното за ищеца решение по иска за обезщетение за неимуществени вреди в частта над присъдените 25 000 лв.,които е счел за справедлив размер на обезщетение и по иска за обезщетение за неимуществени вреди – за разликата над 4 539,28 лв./, Софийски апелативен съд е намерил съдебния акт на Софийски градски съд за частично неправилен – в частта, с която претенцията е отхвърлена за сумата 10 000 лв. Като е отчел обстоятелството, че решението е влязло в сила частично, с което предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ /наличие на застрахователно правоотношение между ответника и деликвента, виновно и противоправно причиняване на вреди на ищеца и причинна връзка между поведението на застрахования и пострадалото лице/ са установени със сила на пресъдено нещо, съдът е определил по иска за неимуществени вреди като единствени спорни въпросите, касаещи справедливия размер на обезщетението при приложението на чл.52 ЗЗД и наличието на съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД при въведената от ответника-застраховател хипотеза – липса на поставен предпазен колан от пострадалия. Позовавайки се на приетото по делото заключение на медицинска експертиза и показанията на свидетелката Завкова – съпруга на ищеца, съдът е приел за установени твърдените от последния получени при ПТП травми – счупвания на крак, ръка и ребра, контузии по гръден кош и глава, във връзка с които са му били направени две операции и вследствие на които в продължителен период от време е търпял интензивни болки; съобразил е като доказан, включително с писмени доказателства – болнични и амбулаторни листове, продължителен период на възстановяване – 10 месеца при първоначална необходимост от грижи и помощ за обслужване на ежедневните му нужди, за което са били ангажирани хора от и извън домакинството му, необходимостта от и провеждането на последващи рехабилитации, изпитваното през това време неудобство във физически и в душевен план и свързаните с всички тези обстоятелства промени в характера му. В допълнение към тези намерени за относими към определянето на справедлив размер на обезщетението от 60 000 лв. факти, съдът е съобразил и момента на настъпването на увреждането, както и стандарта на живот в страната към тоз момент, доколкото е приел, че обезщетението не следва да служи на неоснователно обогатяване. За да остави без уважение релевираното от ответника, настоящ касатор, възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, поради непоставен от него предпазен колан, въззивният съд е стъпил на показанията на свидетеля И. – водач на МПС,в което е пътувал пострадалият, които показания /че последният е бил с поставен предпазен колан/, необорени от други доказателства, е приел, че опровергават тезата на застрахователя. В допълнение е посочил, че, според експертизата, липсват данни за категоричен извод в която и да е от двете насоки, но, тъй като ударът е бил страничен, наличието на поставен колан не е определящо за получените при възпроизвеждането му травми. Доколкото доказването на съпричиняване, като обективен факт, стоящ в непосредствена причинна връзка с настъпилото увреждане, е в тежест на застрахователя, а пълно такова не е било проведено от него, съставът е заключил, че определеното като справедливо обезщетение за търпените неимуществени вреди не следва да бъде намалявано. За да потвърди решението в обжалваната му част по иска за имуществени вреди съдът е развил съображения, че същите са направени при упражнено от ищеца предоставено му с Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ право да избере медицински екип при извършването на операциите, а ползването от него на специализиран транспорт при осъществяването на прегледите му в болничното заведение е било наложено житейски логично с оглед множеството физически травми по цялото му тяло.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поставя като значими за изхода на спора, разрешени от въззвния съд, въпросите: 1. Следва ли при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от телесни увреждания съдът да отчита като критерий за справедливост и конкретните икономически параметри от загубата на работоспособност на дадена личност като размера на неговите доходи, финансовия му принос за семейството и домакинството, в което живее, социалното му положение и принос за обществото, респ. загубата на тези доходи и принос за определен период от време в резултат на причинените му телесни увреждания при ПТП?; 2. При определяне на справедливото обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД следва ли съдът да обсъди всички правнорелевантни факти и обстоятелства или следва да обсъди само някои от тях?; 3. Релевантни ли са за критериите по чл.52 ЗЗД лимитите на застраховане и обществено – икономическите и социални условия в страната и как трябва да се отчитат тези лимити по отношение размера на обезщетението? и 4. Следва ли с оглед обществения интерес и общата генерална превенция да се отчита съпричиняване на вредите от страна на пострадалия при определяне на справедливия размер на обезщетението от въззивната инстанция, когато такова възражение изрично е направено в отговора на исковата молба от страна на ответника, събрани са доказателства във връзка с това съпричиняване пред първа инстанция, в резултат на което е безспорно доказано – при условията на пълно и главно доказване по делото грубо нарушаване на правилата за движение по пътищата – непоставяне на обезопасителен колан в нарушение на чл.137а ЗДвП от страна на пострадалия, което нарушение също пряко и непосредствено е довело до телесните му увреждания? Счетено е от касатора, че въпросите биха били от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /основание за допускане до касация по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 ГПК/.

Първите три въпроса са по приложението на чл.52 ЗЗД и са свързани със задълженията на въззивния съд, да съобрази определени критерии при определяне на дължимия справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. По въпроса за критериите, които следва да се съобразяват от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от непозволено увреждане е постановена задължителна съдебна практика – Постановление №4/68г. на Пленума на ВС,както и практика на ВКС, обективирана в служебно известните на настоящия съдебен състав решение № 124/09.02.2010 г. по гр. д. № 3802/2008 г. на І г. о., решение № 317/01.07.2011 г. по гр. д. № 1553/2010 г. на ІV г. о., решение № 407/26.05.2010 г. по гр. д. № 1273/2009 г. на ІІІ г. о., решение № 140/24.07.2013 г. по гр. д. № 1328/2012 г. на ІІІ г. о., решение № 302/04.10.2011 г. по гр. д. № 78/2011 г. на ІV г. о., решение № 51/13.02.2012 г. по гр. д. № 465/2011 г. на І. г. о., решение № 104/25.07.2014 г. на І т. о., решение № 184/08.11.2011 г. по т. д. № 217/2011 г. на ІІ т. о., решение № 173/27.10.2016 г. по т. д. № 2663/2015 г. на І т. о., решение № 55/14.05.2012 г. по т. д. № 362/2011 г. на ІІ т. о., решение № 88/09.07.2012 г. по т. д. № 1015/2011 г. на ІІ т. о., решение № 141/28.01.2016 г. по т. д. № 1398/2014 г. на І т. о., решение № 142/15.10.2015 г. по т. д. № 2766/2014 г. на І т. о., решение № 251/20.01.2017 г. по т. д. № 72/2016 г. на І т. о., решение № 174/27.10.2016 г. по т. д. № 2960/2015 г. на І т. о. и др. С нея последователно и безпротиворечиво се приема, че понятието „справедливост” не представлява абстрактно понятие, а е предпоставено от преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които следва да бъдат отчетени и каквито се характерът на увреждането, предпоставките, при които то е настъпило, вида и тежестта на физическите травми и свързаните с тях физически и морални болки и страдания, продължителността им, техния интензитет, възрастта на пострадалия, както и други обстоятелства, като социално-икономическите условия в страната към момента на деликта.

За да се приеме, че поставените от касатора от първи до трети въпроси са обуславящи по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, страната следва конкретно да посочи съответния останал несъобразен от съда критерий и по какъв начин неговото съобразяване би променило постановения правен резултат. В съпътстващото първия и третия от въпросите изложение касаторът определя като несъобразени от състава на апелативния съд „икономическия принос на увредения в семейството и обществото“, в смисъл на „загубения доход за И. С.“, който, според касатора следва да съответства на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, за да не води до неоснователно обогатяване, както и „лимитите на застраховане и обществено-икономическите и социални условия в страната“. Първият от посочените критерии би бил относим единствено към размера на евентуално претендирано от пострадалия обезщетение за имуществени вреди от загубен доход, каквато претенция в случая не е заявена. Посоченият в третия въпрос критерий действително не е обсъден изрично от съда, но в изложението касаторът и не обосновава как обсъждането му би повлияло на извод в подкрепа на тезата му за дължимост на обезщетение в по-нисък от присъдения от съда размер, доколкото последният обективно е в рамките на определените лимити. С оглед това и тъй като отговорите на тези два въпроса биха били без правно значение за промяна на крайния резултат по делото в смисъла, поддържан от касатора, същите не могат да бъдат определени като обуславящи с оглед формиране на извод за осъществен общ критерий за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК.

Вторият въпрос би могъл да се приеме за релевантен, доколкото е поставен в контекста на оплакването, че съдът при произнасянето си по размера на обезщетението не е съобразил реално получените от ищеца телесни увреждания, тяхното отражение върху живота на пострадалия, конкретните икономически условия в страната към правнорелевантния момент, чийто обективен белег са и лимитите на отговорност.По отношение на него обаче не е приложим нито общо соченият с всички въпроси допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, предвид съществуващата изобилна съдебна практика, описана по-горе и допълнително цитирана такава от самия касатор, нито може да бъде направен извод, че при постановяването на решението съдът се е отклонил от тази практика, което би обосновало приложението на допълнителната предпоставка за извършването на селекцията по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Въззивният състав е обсъдил всички събрани по делото доказателства, относими към определянето на критериите по чл.52 ЗЗД, като е съобразил вида и тежестта на причинените на ищеца в резултат на претърпяното пътно-транспортно произшествие телесни увреждания – три фрактури, две от които, наложили оперативни интервенции; дългия период на лечебния /1 месец предстой в болница/ и възстановителния /още 9 месеца/ процес; интензитета и продължителността на търпените от него болки и страдания /4 месеца, през които болките са били по-интензивни/, включително физическите и психическите неудобства, с оглед активната му възраст и неспособността му през тази период от време да се обслужва сам; стандартът на живот в страната /синоним на обществено-икономическите и социални условия/ към момента на настъпването на увредата, посочвайки и, че обезщетението не може да служи за неоснователно обогатяване. Като относим към максимума на определения размер на обезщетение съдът е обсъдил и факта, че към началото на 2020г. ищецът се е бил възстановил почти напълно.

Последният от въпросите е релевантен към направеното от касатора възражение за съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния за него резултат и е по приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД, но също не осъществява характеристиките на правен по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, тъй като в съдържанието му е обективирана тезата на самия касатор за доказаност на поведение на пострадалия, допринесло за настъпването на увреждането, каквото съдът изрично е отрекъл да е налице в мотивите на решението си. Не е налице и твърдяното от страната отклонение на въззивния състав от практиката на ВКС по въпросите за съпричинавянето. С цитираната от нея, а и според друга, служебно известна на състава такава / решения по т. д. № 35/2009г. на ВКС ІІ т. о., по т. д. № 1140/2011г. на ВКС ІІ т. о., по т. д. № 977/2010г. на ВКС ІІ т. о., по т. д. № 60/2013г. на ВКС ІІ т. о., по т. д. № 1643/2013г. на ВКС ІІ т. о., по т. д. № 629/2012г. на ВКС ІІ т. о., по т. д. № 457/2014г. на ВКС ІІ т. о., по т. д. № 1084/2015г. на ВКС ІІ т. о., по т. д. № 1241/2015г. на ВКС І т. о., по т. д. № 3806/2014г. на ВКС ІІ т. о., по т. д. № 1308/2015г. на ВКС ІІ т. о., по т. д. № 1000/2015г. на ВКС ІІ т. о., по т. д. № 525/2008г. на ВКС II т. о., по т. д. № 35/2009г. на ВКС II т. о., по т. д. № 623/2010г. на ВКС II т. о., по т. д. № 1858/2013г. на ВКС І т. о. и др./ се приема, че приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД се предпоставя от наличието на доказана причинна връзка между конкретно поведение на пострадалия, с което той следва обективно да е създал предпоставки за настъпването на вредоносния резултат; този принос следва да бъде доказан по категоричен начин от страната, позоваваща се на съпричиняването; само по себе си нарушението на установените в закона правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване, водещо до намаляване на дължимото обезщетение, а е необходимо увреждането да е пряка последица от това поведение, като приносът трябва да е конкретен и доказан, а не хипотетичен и предполагаем. Направените от съда изводи по въпроса за твърдяното от касатора съпричиняване не се отклоняват от тези принципни разрешения в съдебната практика, доколкото същите са базирани на мотиви, извлечени от събраните по делото доказателства, на базата на които е прието, че ищецът е пътувал с поставен от него предпазен колан и при липса на ангажирани от застрахователя категорични доказателства, които да дискредитират тези показания, както и на такива, установяващи, че при евентуално непоставен колан вредите биха били по-големи от тези, получени при поставен такъв. Доколко тези изводи са направени при правилно или неправилно обсъждане и преценка на събраните по делото доказателства, това е въпрос, който не би могъл да бъде разрешаван в настоящата фаза на производството, поради което и поставянето на такъв не би могло да обоснове извод за допускане на касационния контрол на обжалваното въззивно решение.

Във връзка с обжалването на въззивното решение в частта му, относно иска за имуществени вреди, касаторът изобщо не е формулирал релевантен правен въпрос, нито е обвързал такъв с приложението на допълнителен критерий, сочен в някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т. т.1-3 ГПК.

В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа и основанието на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК, като твърди очевидна неправилност на съдебния акт на Софийски апелативен съд. Предпоставка за приложимост на посочената хипотеза е съдебното решение да страдащо от такъв особено тежък порок, който може да бъде констатиран директно от съдържанието на мотивационната част на решението, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта. Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика, както и когато решението му е явно необосновано. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280 ал. 1 т.1- т.3 ГПК.В случая от съдържанието на съдебния акт не може да бъде направен извод за наличието на нито една от сочените хипотези. Не обосновават такъв и твърденията на касатора за присъждането на обезщетението във висок размер при „неотчитане на всички релевантни и обективни критерии за справедливост“ .

Изложеното налага да бъде отказано допускането на въззивното решение по иска за обезщетение за неимуществени вреди до касационен контрол.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №619/15.03.2018г. по в. гр. д.№633/17г. по описа на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.