О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 187

гр. София, 16.01.2024 г.

Върховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: В. М.

Е. Д.

като изслуша докладваното от съдия Е. Д. гр. дело № 1722 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на С. П. Ж. и Е. Д. Ж. срещу въззивно решение, постановено на 15.12.2022 г. по в. гр. д. № 1334/2022 г. по описа на Бургаски окръжен съд, ГО, IV-ти въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 903 от 11.05.2022 г. по гр. д. № 2019/2021 г. по описа на Районен съд Бургас в частта, в която двамата са осъдени да възстановят канализацията, съществувала в имота им така, както е била преди заустването й през 2018 г., като осигурят достъп на канализацията, свързваща сграда с идентификатор **** по КККР на [населено място], в която са разположени самостоятелни обекти в сграда, собственост на ищците Р. В. С., К. А. Р. и К. Н. Р., с ревизионната шахта, съществуваща и попадаща в поземлен имот с идентификатор *** (УПИ *-*, кв. 42 по плана на [населено място]), където преминава трасето на съществуващия канал и намираща се на 1 м. от границата с поземлен имот с идентификатор ***, собственост на ответниците, означена със зелен надпис PШ на скица – копие /л. 47/ в срок от 3 месеца, считано от датата на влизане в сила на решението по делото.

В изложението към подадената от Е. Д. Ж. касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 и ал. 2 ГПК по няколко групи въпроси:

1. Допустимо ли е БОС и БРС да уважат иск по чл. 109 от ЗС, предявен от несобственик?;

2. Допустимо ли е БОС и БРС да ни осъдят да извършваме действия в чужди имоти и в канализация, която не е наша собственост?;

3. Допустимо ли е БОС и БРС в решенията си да нарушават правната ни сфера и да ограничават необосновано нашите права?;

4. Допустимо ли е съдът да постанови решението си при неизяснена фактическа обстановка, да не събере нужните доказателства за изясняване на делото от фактическа страна и да не постанови собствени мотиви?;

5. Допустимо ли е и двете инстанции да постановят решенията си, без изобщо да обсъдят събраните относими и значими за изхода на делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност?;

6. Порок на решението ли е, че БОС изобщо не е приложил или е приложил неправилно материалния закон?;

7. Допустимо и правилно ли е БОС да не извърши преценка дали исканата защита е адекватна на соченото от ищците ограничение на правото на собственост?

8. Правилно ли е съдът да постанови решението си, без да изследва въпроса какво ще ни коства на нас-ответниците осъществяването на осъдителния диспозитив?;

9. Допустимо ли е съдът да постанови решението си, без изобщо да обсъди, че ние сме изпълнили всички указания, дадени в разрешението ни за строеж и в проект ВиК, а ищците не са изпълнили указанията в даденото им Разрешение за строеж в част ВиК?;

10. Допустимо ли е съдът да уважи исковите претенции, без да е доказано по делото, че ищците имат право на собственост на канализационната мрежа на [населено място]?;

11. Допустимо ли е съдът да уважи исковите претенции, без по делото да е установено по безспорен и несъмнен начин, че ние-ответниците пречим на ищците да упражняват правото си на собственост, както и без да е установено кое е действието, което препятства упражняване правото на собственост, кой е автора на това действие и в какво се състои нарушението?;

12. Допустимо ли е ищци по иск по чл. 109 от ЗС да бъдат само трима от собствениците на апартаменти в шестетажна сграда в етажна собственост, а останалите собственици на апартаменти и магазини в нея да не участват в делото на страната на ищците като задължителни другари?;

Касаторът се позовава и на вероятна недопустимост на обжалвания акт. Соченото основание е мотивирано с оплаквания, че по делото не било доказано нито къде минава трасето на процесната канализация, нито чия собственост е тя, като счита за недопустимо да бъде осъдена да извършва действия в чужд имот с идентификатор ***, в който попадала ревизионната шахта.

В изложението към подадената от С. П. Ж. касационна жалба се излагат съображения, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1. Длъжен ли е съдът да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, съотносими към правния спор и да посочи защо игнорира дадени доказателства, а други кредитира напълно с цел проверка дали е налице противоречие с практиката на ВКС, като я цитира?;

2. Дали формалното препращане към мотивите на първоинстанционния съд освобождава въззивната инстанция да изложи собствени мотиви, от които да се установи, обсъдила ли е и анализирала ли е относимите към правния спор доказателства и твърдения, доводите и възраженията на страните?;

3. Доколко прекъсването на канализацията в процеса на строителството в имота на ответниците, безусловно съставлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 от ЗС без да се изследва причината за това и преди реализиране на строежа им изцяло и въвеждането му в експлоатация да бъдат задължени в тримесечен срок да възстановят съществуващата канализация?;

В допълнение се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, във връзка с което формулира следните въпроси:

4. При липса на всякакви документи и в [община] и във ВиК - [населено място] - строителни книжа или други документи за изграждане на съществуващия битов канал в който ищците твърдят, че трябва да бъдат включени и не спазване разпоредбата на чл. 193, ал. 1 и ал. 9 от ЗУТ, която допуска да бъде учредено право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжение на техническата инфраструктура през чужди имоти със сключването на писмен договор между собствениците на поземлените имоти, трябва ли ответниците да бъдат задължени при строителството на новата си сграда да включат в канализацията собствениците на съседните имоти?;

5. Ако за строежа в имота на ответниците не е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация, може ли да се твърди, че строежът е изпълнен или не е изпълнен в съответствие с одобрените проекти и може ли да се приеме, че действията на ответниците са неоснователни като свързани с прекъсване на канализацията на територията на собствения им ПИ за целите на строителството?;

Касаторът счита, че е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност, по повод на което е поставен следния въпрос:

6. Какво е значението за основателността на иска обстоятелството, че е налице друга техническа възможност за изграждане на канализация, дори и с одобряване на нови проекти при явно неспазване чл. 193, ал. 1 и ал. 9 от ЗУТ, за допускане да бъде учредено право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжение на техническата инфраструктура през чужди имоти със сключването на писмен договор между собствениците на поземлените имоти и могат ли ответниците да бъдат задължени да включат в своята канализация ищците?

В законоустановения срок е постъпил отговор на подадените касационни жалби от Р. В. С., К. А. Р. и К. Н. Р., в който е застъпено становище за липса на основанията за допускане на касационно обжалване и неоснователност на същите.

Касационните жалби са подадени в срок и са насочени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в резултат на което същите са допустими.

Въззивният съд приел за безспорно и установимо от представените по делото доказателства, че ищците са собственици на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор ****, построена в поземлен имот с идентификатор ***. Прието за безспорно е и че жалбоподателите С. Ж. и Е. Ж. били собственици на 1/2 идеална част от ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], както и че в хода на строителните работи в този имот била прекъсната съществуващата битова канализация чрез която са се отвеждали отпадните води от поземлен имот ***, в който се намират обектите на ищците. За спорни били приети въпросите дали свързването на изградената в този поземлен имот сграда с канализацията е било извършено съгласно одобрения инвестиционен проект и разрешение за строеж, както и дали за преминаващия през поземления имот на ответниците канал са спазени изискванията на ЗУТ (чл. 193, ал. 1 и ал. 9 ЗУТ), или канализационната система, построена през 70-те години на миналия век, е построена без необходимите документи за това.

За да отговори на тези въпроси, съдът съобразил заключенията на извършените по делото съдебно-технически експертизи. Вещото лице И. посочила, че в обяснителната записка на работния инвестиционен проект, част ВиК било предвидено, цялата сградна канализация да се включва в съществуващ канал, минаващ в северния край на имота като точката на заустване да е в новоизградена РШ от сглобяеми елементи. Уточнила, че към момента на изграждането на сградата преди 1970 г. нямало друго целесъобразно техническо решение да се отведат битовите отпадни води по най-къс път в уличната канализационна мрежа, като по това време било допустимо при нужда отклонения от канали, проводи, мрежи и други да се прокарват и през чужди имоти. Заключението на вещото лице било, че строежът бил изпълнен в съответствие с одобрените проекти, разрешение за строеж и протокол за откриване на строителна линия и ниво, разпределителната шахта била изградена по проект на връзката на сградната канализационна инсталация с единствения съществуващ канал в кв. 42 по плана на [населено място]. Местоположението на новоизградената по проект РШ е извън очертанията на поземления имот на ищците и попада в ПИ с идентификатор *** (УПИ *-*, кв. 42 по плана на [населено място]), на разстояние 1 м. от границата с имота на ответниците (ПИ с идентификатор ***). По отношение на прекъсването на преминаващият през имота на ответниците съществуващ канал, вещото лице посочило, че каналът е изместен извън основите на изградената пристройка и подменен с тръби PVC ф160. Посочено е, че прекъсването на съществуващия канал е направено през 2018 г. в имота на ответниците УПИ *-*, кв. 42 на границата с УПИ *-*, кв. 42 (ПИ***) и на разстояние около 4,50 м. от страничната регулационна линия на УПИ *-*, кв. 42 с УПИ *-*, кв. 42 по плана на [населено място]. В резултат от него било нарушено отвеждането на отпадъчните води от сградата в ПИ ***, в която са самостоятелните обекти на ищците, отпадъчните води се задържали и изливали свободно през канализационната шахта в ПИ ***, което създавало възможност за замърсяване и възникване на опасност от зарази.

Прието е, че констатациите на вещото лице инж. Р. И. се потвърждавали от заключението на вещото лице инж. К. Д., който също посочил, че изградената новопроектирана ревизионна шахта е изградена по проект на връзката на сградната канализационна инсталация с единствения съществуващ канал в кв. 42 по плана на [населено място]. Вещото лице потвърдило извода на първоначално извършената експертиза, че съгласно проекта трасето на съществуващия канал се запазва, а при реализиране на инвестиционните намерения в имота на ответниците трасето било изместено извън основите на изградената постройка с подменени тръби, изместена е и предвидената по проект РШ 1 и е прекъснато трасето на съществуващия канал. Вещото лице посочило, че в [община] не е открит чертеж, от който да е видно измененото трасе на съществуващата канализация, както и параметрите на новоизградената канализация.

Съдът приел за неоснователни оплакванията във въззивната жалба, че първоинстанционният съд не е обсъдил неспазването на разпоредбата на чл. 193, ал. 1 и ал. 9 ЗУТ, доколкото по делото било установено, че канализацията в кв. 42 по плана на [населено място] била построена преди 1970 г. Съобразено е, че и при строителството й в имота на ищците (през 2004-2005 г.), и при настрояването в имота на ответниците (през 2018 г.), административните органи са съобразили становищата си по даване на разрешения за строителството със съществуващата в квартала канализация и са дали становища за запазване на съществуващата канализация и за включване на сградата на ищците в нея. Съдът оставил без уважение направените от жалбоподателите възражения, че искът бил неоснователен и поради това, че ищците не са изпълнили предвиждането в строителните книжа по изграждането на сградата в имота им – отпадъчните води да бъдат заустени в нова шахта, разположена в същия поземлен имот, а новоизградената РШ от ищците е извън очертанията на техния поземлен имот. Посочено е, че в „Ситуация ВиК“ на изготвения инвестиционен проект за сградата на ищците било отразено, че отпадните води от сградата следва да се включат към съществуващия канал чрез новопроектирана РШ, но не било посочено изрично, че това трябвало да стане в имота на ищците, а освен това според заключенията и на двете вещи лица новопроектираната РШ била изградена по проект на връзката на сградната канализационна инсталация с единствения съществуващ канал в кв. 42, и попадала в друг поземлен имот, тъй като през този (друг) ПИ преминавало трасето на съществуващия канал.

С оглед изложеното, съдът приел, че били налице неоснователни действия от страна на жалбоподателите, изразяващи се в прекъсване на съществуващата канализация на територията на собствения им поземлен имот, които смущават и ограничават правото на собственост на ищците, тъй като била преустановена възможността отпадните води от имота на ищците да се оттичат към канализационната мрежа на [улица], което е довело да напълване на ревизионната шахта с отпадъчни и външни води, причинявало миризми и връщане на отпадните води. С оглед изложеното предявения иск бил приет за основателен.

Не се разкрива вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо. Настоящият състав приема, че не са налице процесуални пречки за съществуването и упражняването на правото на иск на ищците. Неоснователен е наведения от жалбоподателката Ж. довод, че същите не са доказали правото си на собственост върху канализационната мрежа. Това е така, доколкото ищците черпят своята процесуална легитимация по предявения иск по чл. 109 ЗС не от наличието на право на собственост върху нея, а от наличието на засегнато от ответниците материално субективно право, в случая – правото на собственост върху самостоятелните обекти в сграда с идентификатор № ****, чието упражняване било засегнато от извършените от ответниците действия.

Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване по подадените от Е. Д. Ж. и С. П. Ж. касационни жалби на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставените в изложението към жалбата на Ж. първи и седми въпрос и по поставения в изложението към жалбата на Ж. трети въпрос. Същите са обусловили решаващите изводи на въззивния съд и са от значение за изхода на делото, като обобщени и уточнени от настоящия състав на ВКС съобразно правомощията му по т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, могат да бъдат формулирани по следния начин: може ли съдът при уважаване на иск по чл. 109 ЗС да възложи на ответника извършването на действия, чието изпълнение засяга права на трети, неучастващи в спора лица; обвързан ли е напълно съдът от формулирания петитум на иска по чл. 109 ЗС и може ли да осъди ответника да преустанови извършването или да извърши само онези действия, които са достатъчни за адекватна защита собствеността на ищеца. Следва да се извърши преценка за разрешаването на обуславящите изхода на делото въпроси в съответствие с установената трайна практика на ВКС, включително с приложената от касаторите.

Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение, постановено на 15.12.2022 г. по в. гр. д. № 1334/2022 г. по описа на Бургаски окръжен съд, по касационните жалби на С. П. Ж. и Е. Д. Ж.

УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/ всеки от тях и представят в същия срок доказателства за внасянето й, като в противен случай касационното производство ще бъде прекратено.

Делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочване след представяне на доказателства за внасяне на държавната такса.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.