Решение №12957/21.12.2023 по адм. д. №7212/2023 на ВАС, I о., докладвано от председателя Бисер Цветков

РЕШЕНИЕ № 12957 София, 21.12.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: РУМЯНА Л. С. при секретар М. Н. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от председателя Б. Ц. по административно дело № 7212/2023 г. Производството е по гл. ХІІ на АПК.

Образувано е по касационна жалба на началника на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП срещу решение № 639/19.06.2023г. на Административен съд Бургас по административно дело № 677/2023 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК-54-0089671/27.03.2023г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Изразява убеждение, че изборът на срока на ограничението в правната сфера на адресата на акта е надлежно мотивиран в съответствие с правилата на чл. 22 ЗАНН и чл. 6 АПК. Иска отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на оспорването срещу ЗПАМ. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация „Старт 3 – 2017“ ЕООД изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:

С оспорената пред Адм. съд Бургас заповед по отношение на „Стар 3 - 2017“ ЕООД са наложени принудителни административни мерки запечатване на обект и забрана на достъпа до стопанисвания от него щанд парфюмерия в гр. Ямбол, ул. „Г. И. № 30 за срок от 29 дни. Фактическо основание за налагане на мерките е неизпълнението от дружеството на задължението му да издаде фискален бон от функциониращия в обекта ЕКАФП при извършена на 16.03.2023 г. продажба на стока на стойност 22 лева. Според администрацията източник на задължението са разпоредбите на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и чл. 118, ал. 1 ЗДДС, а неизпълнението му е установено при проверка в 11:20 ч. на 16.03.2023 г. и удостоверено в протокол за извършена проверка от същата дата и приложенията към него. Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а” и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. С първоинстанционното решение е отменена ЗПАМ.

Административният съд е приел, че са установени предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС за налагане на ПАМ – извършването на продажба на един брой мъжки парфюм без да е издаден фискален бон от работещото в търговския обект на жалбоподателя фискално устройство.

Решаващите изводи на съда са за отсъствие в заповедта на относими мотиви за избора на срок от 29 дни за разпоредените мерки, поради което и налагането им е несъразмерно. Съдът е обсъдил съображенията на издателя на акта за срока на ПАМ, като е приел, че доколкото ги има представляват предположения; тези които са конкретни, не представляват точен и справедлив критерий за определяне на срока; неясно е как изборът на срока постига целите на превенцията, нито каква е очакваната промяна в дейността на търговеца; не била дефинирана тежестта на нарушението.

Като самостоятелно основание за отмяна на ЗПАМ съдът е възприел образуването на административнонаказателно производство за неизпълнение от жалбоподателя на задължението му по чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18 и то в контекста на решението на СЕС по дело С-97/21. С издаването на АУАН на 24.03.2023 г. органите на НАП предприели действия за санкциониране на търговеца с логичен завършек издаване на наказателно постановление, което пък преклудирало правомощието за налагане на ПАМ без да съществува възможност двата вида санкции да бъдат съобразени с тежестта на нарушението. Първоинстанционният съдебен акт е правилен.

При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС „запечатване на обект“ е неспазването от задълженото лице на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В съответствие с чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано или нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. За реда за отчитане и съхраняване на издадените от ФУ документи въз основа на законовата делегация от чл. 118, ал. 4 ЗДДС е приета Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. С арг. от чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредбата задълженото лице издава касова бележка от ФУ за всяко плащане, с изключение на случаите на плащането чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.

Споделяни от касационния съдебен състав са решаващите изводи на първостепенния съд за значението за законосъобразността на ЗПАМ на изборът на администрацията да кумулира мерки на административна принуда с налагане на ПАМ и започване на административнонаказателно производство за неизпълнение на едно и също публичноправно задължение без възможност за координиране на производствата и при отсъствие на гаранции за съответствие на наложените санкции с тежестта на нарушението. Това разбиране съответства и на цитираното от административния съд решение на СЕС по дело С-97/21. Правилно съдът е възприел като основание за незаконосъобразност на индивидуалния административен акт съставянето на АУАН. Преценката му за законосъобразност не е антиципирана, доколкото тя е темпорално ориентирана към момента на издаване на акта /арг. чл. 142, ал. 1 АПК/. Не съществува информационна следа издателят на ЗПАМ да е съобразил образуването и на друго санкционно производство и да може да влияе на изхода му, та развитието му да е без значение за законосъобразността на издадения от него акт.

Порок на формата на ЗПАМ, засягаща преценката за съответствието на акта с целта на закона е отсъствието на мотиви в оспорения административен акт относно срока на мярката. Изложените от администрацията мотиви относно продължителността на срока са обвързани с тежестта на нарушението; стойността на неотчетената продажба, наличието на непогасени публични задължения; видът и местоположението на обекта; засягането на утвърдения ред на данъчна дисциплина; негативните последици от нарушението за фиска; вида на организиране на отчетността на търговеца, довели до извършване на нарушението, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца.

Неотносими към правната промяна и бланкетни са мотивите в ЗПАМ. В съответствие с чл. 25, ал. 3 от Наредбата моментът, в който лицето по чл. 3 следва да издаде фискалния бон е този на извършване на плащането и едновременно с получаването на плащането да го предаде на клиента. Доколкото едновременно със запечатването се забранява и достъпа да търговския обект /вж. чл. 187, ал. 1 във вр. с чл.186, ал. 1 ЗДДС/, то очевидно с налагането на мерките не се цели преустановяване на нарушението по документиране на конкретната продажба или възстановяване на правомерното развитие на административното правоотношение, тъй като то предполага активно поведение на адресата на мерките в търговския обект – издаване на фискална бележка от регистрираното в обекта ФУ. З. и от целите на ПАМ по чл. 22 ЗАНН за мерките по чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е мислима само тази на превенцията – за предотвратяване на административни нарушения. Съответствието с тази цел не може да се изследва при неяснотата за избора на срок на ограничението в правната сфера на адресата на акта.

Определяема е тежестта на нарушението чрез отнасянето на стойността на покупката към установените среднодневни обороти, но дори заедно с предходното санкциониране на търговеца за същото по вид нарушение не обуславя клонящия към максималния срок на мерките.

Вън от горното:

- Не е ясно как е дозиран интензитетът на въздействие върху правната сфера на адресата на ПАМ, та да се постигнат заявените цели на превенцията.

Неотносими към избора на срока на ПАМ са наличието на непогасени публични задължения и ситуирането на обекта;

- Приписваното на задълженото лице нарушение засяга фиска, но това отрицателно засягане е основание за създадената правна уредба за налагане на ПАМ, но не е критерий за срока на мярката.

- Не са описани видът и начинът на организиране на отчетността на търговеца, та констатациите за това да служат при индивидуализирането на мерките за административна принуда.

- Наличието в търговския обект на регистриран ЕКАФП предполага да е създадена организация за отчитане на извършваните в този обект касови продажби на стоки и/или услуги. Запечатването му и забраната на достъпа до него не осигуряват, а осуетяват създаването на „организация“. Несъвместимо с целта на закона е прекратяването на дейността в обекта.

В съответствие с чл. 6, ал. 5 АПК издателят на акта е следвало да се въздържи от издаването му. Нецеленасочеността на акта е самостоятелно основание за отмяната му.

Дължимо е оставяне в сила на обжалваното решение.

При този изход на делото на ответника по касация се дължат деловодни разноски, но не са представени доказателства такива да са сторени.

Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 639/19.06.2023г. на Административен съд Бургас по административно дело № 677/2023 г.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Р. Л. п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА

Дело
  • Бисер Цветков - председател и докладчик
  • Камелия Стоянова - член
  • Румяна Лилова - член
Дело: 7212/2023
Вид дело: Касационно административно дело
Отделение: Първо отделение
Страни:
Достъпно за абонати.

Цитирани ЮЛ:
Достъпно за абонати.
Ключови думи
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...