О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60406

гр. София, 22.11.2021 г.

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 2457/2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Община Стара Загора срещу въззивно решение № 260113 от 07.04.2021 г., постановено по в. гр. д.№ 1154/2021 г. на Старозагорския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 260480 от 29.12.2020 г. по гр. д. № 1041/2020 г. на Старозагорския районен съд, с което на основание чл. 124, ал. 1 ГПК е признато за установено по отношение на касатора, че М. И. М. и М. И. Н. са собственици по наследство и давностно владение на поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на [населено място], м. „Д.“, с площ от 761 кв. м.

По делото е установено, че ищците в първоинстанционното производство са наследници по закон на И. М. Д. – техен баща, починал на 07.09.2003 г., който от своя страна е един от наследниците по закон на М. И. Д. (Д.) – дядо на ищците. По регулационния план на [населено място] от 1927 г. процесният имот е отразен като парцел * в кв. 46, а като собственик на парцели * и * в кв. 46 е записан дядото на ищците. През 1963 г. е одобрен следващият кадастрален и регулационен план, съгласно който една част от имот, заснет с пл. № *,...