О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4594

гр. София, 14.10.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: Веселка Марева

Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдия Е. Д. ч. гр. д. № 3507/2025 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Ахелой ОПМ“ ООД, гр. София, чрез адв. И. Т., срещу определение № 1664/24.06.2025 г. по в. ч. гр. д. № 1485/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е отменено първоинстанционното определение за допускане на обезпечение по предявените от жалбоподателя искове с правно основание чл. 109 ЗС.

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на въззивното определение с искане за неговата отмяна. Жалбоподателят счита, че съдът неправилно е отменил първоинстанционното определение.

В приложеното изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, частният жалбоподател поддържа наличието на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните правни въпроси: 1. „длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства“; 2. „следва ли въззивният съд при преценка за наличие на обезпечителна нужда по чл. 391, ал. 1 ГПК да анализира конкретно твърдяните от молителя факти и представените доказателства в светлината на риска от осуетяване или затрудняване на бъдещото изпълнение“; 3. „допустима и подходяща ли е като обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК временната забрана за извършване на строителни дейности при предявен негаторен иск, когато продължаването им може да затрудни или осуети изпълнението на едно евентуално положително съдебно решение“. Посочена е съдебна практика, в противоречие с която се твърди, че е постановено обжалваното определение.

Ответникът по жалба „Аратиден“ ЕООД, чрез процесуалния си представител, е подал отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, в който е изложил съображения за нейната недопустимост, евентуално-неоснователност.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадената частна касационна жалба е недопустима.

С обжалваното въззивно определение е отменено постановеното първоинстанционно определение за допускане на обезпечение по предявените искове, чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на строителните дейности“ в описани имоти, при определена парична гаранция от 10 000 лв.

Въззивният съд е преценил, че обезпечителната мярка е неподходяща и е отменил първоинстанционното определение /не е постановил отделен диспозитив за отхвърляне на молбата за допускане на обезпечение/. С тълкувателно решение № 1 от 21.07.2010 г. по т. д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че обезпечителното производство е двуинстанционно, както и че ВКС се произнася по жалби срещу въззивни определения, постановени в обезпечително производство само в случаите, когато с тези въззивни определения за пръв път, след отмяна на първоинстанционното определение, въззивният съд допуска поисканото обезпечение. След приемане на тълкувателното решение разпоредбата на чл. 396, ал. 2 ГПК е изменена (ДВ, бр. 100/21.12.2010 г.), като е прието, че определението на въззивен съд по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд по чл. 389 и 390 ГПК подлежи на касационно обжалване само в случаите по чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК - когато въззивният съд допусне обезпечение след отмяна на първоинстанционното определение, с което молбата за допускане на обезпечение на иска е била оставена без уважение. С тълкувателно решение № 5/2018 по т. д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС също е разяснено, че въззивно определение, постановено в производство по обезпечение на иска, подлежи на касационно обжалване тогава, когато обезпечението е допуснато за пръв път от въззивния съд. Разяснено е, и в двата цитирани тълкувателни акта, че предвид привременния характер на обезпечителното производство, постановените в него определения по същество не са такива с които се дава разрешение по същество на други производства. Следователно, касационното обжалване е допустимо само в случаите, при които първоинстанционният съд е отказал да допусне исканото обезпечение, а въззивната инстанция е отменила това определение и е уважила молбата. В останалите случаи (например: при потвърждаване на първоинстанционно определение, с което е отхвърлена молба по чл. 389 или 390 ГПК; при потвърждаване на първоинстанционно определение, с което е уважена молба по чл. 389 или 390 ГПК; при отмяна на първоинстанционно определение, уважаващо молба по чл. 389 или 390 ГПК, и отхвърляне на молбата за обезпечение) определението на въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване. В настоящата хипотеза въззивният съд е отменил първоинстанционното определение, уважаващо молба по чл. 389 ГПК, независимо че не е постановил нарочен диспозитив за отхвърляне на молбата за обезпечение, което съставлява допусната очевидна фактическа грешка.

Предвид изложеното частната касационна жалба е недопустима, с оглед на което релевираните в изложението основания за допускане на касационното обжалване на въззивното определение не могат да бъдат обсъждани и същата следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство да се прекрати.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на „Ахелой ОПМ“ ООД, гр. София, чрез адв. И. Т., срещу определение № 1664/24.06.2025 г. по в. ч. гр. д. № 1485/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 3507/2025 г. на ВКС, Второ г. о.

Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му с преписи на страните.

Председател:

Членове: