ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 424

гр. София, 14.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:Камелия Ефремова

Членове: Людмила Цолова

Иво Димитров

като разгледа докладваното от Л. Ц. Ч. касационно търговско дело № 20238003900698 по описа за 2023 година Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.

С определение №3097/06.12.2022г. по ч. гр. д.№2978/22г. Софийски апелативен съд е потвърдил определение №260621/20.12.21г. по т. д.№148/20г. по описа на Окръжен съд Враца, с което са оставени без разглеждане като недопустими исканията на З. К. К., заявени с жалба от 28.10.20г. и уточнени в отговор вх.№260349/23.06.21г. и отговор вх.№266182/14.12.21г. и е прекратено производството по делото.

Срещу това определение на апелативния съд е подадена частна касационна жалба от З. К. К., в която се навеждат оплаквания за неговата недопустимост /като произнесено по непредявен иск/ и за неправилност, поради допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Същият поддържа, че съдът неправилно е квалифицирал иска му като такъв по чл.25 ал.4 ЗЮЛНЦ, а не като иск по чл.29 ал.2 ЗТРРЮЛНЦ, предявяването на който не е ограничено със срок. Наред с това сочи, че липсва законодателно ограничение във времето на правото му да се позове на нищожност на устава на читалището, за която нищожност и съдът е длъжен да следи служебно. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото върнато за разглеждане от друг състав на Окръжен съд Враца.

Претендира разноски.

В представеното писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК частният касатор не поставя конкретни правни въпроси, съгласно изискването на чл.280 ал.1 ГПК и при съобразяване на разясненията по приложението на правната норма, дадени в т.1 от ТР №1/2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, а отново излага доводи за неправилност на въззивното определение.

Навежда твърдение за противоречието му с ТР №1/27.04.20г. по тълк. д. №1/2020г. на ОСГТК на ВКС, с което е прието, че когато нищожността произтича от формата или съдържанието на договора, съдът е длъжен да я констатира служебно, като в този случай правото на страната да се позове на нея не е обвързано със срок.

Частната касационна жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване по реда на чл.274 ал.3 ГПК съдебен акт от легитимирана да обжалва въззивното определение страна, което я прави допустима.

При произнасянето си настоящият състав съобрази следното: Производството пред Окръжен съд Враца е образувано след като с определение №8934/02.12.20г. по адм. д.№11599/20г. АССГ е прекратил образувано пред него производство по жалба на З. К. К. в частта й, с която е поискано да бъде прогласен „за нищожен по реда на чл.15 ал.5 ЗНЧ устав от 2019г. на Народно читалище „Пчелин – 1895“ с.Караш, вписан от АВп в регистъра за ЮЛНЦ“ и да се постанови „неговото заличаване от регистъра, поради нарушение на чл.14 ал.1 т.1 ЗНЧ, поради липса на решение за приемане на нов устав в протокола за събранието от 5.12.2019г.“ и я е изпратил на гражданския съд за разглеждане.

След двукратна отмяна на прекратителни определения на окръжния съд от въззивната инстанция по реда на частното обжалване и връщане на състава с указания за предприемане на действия по уточняване на обстоятелствата и искането на К. /включително с оформянето им в искова молба с изискуемото в чл.127 ГПК съдържание/ и подадени от същия „отговори“ на указанията, с определението си от 20.12.2021г. съставът на окръжния съд е приел, че направените от З. К. оспорвания „на създаване от АВп или приемане от неустановени лица на устав на НЧ „Пчелин 1895“ за 2019г. и оспорване на обнародвания устав като нищожен и неговото вписване в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел“ не могат да сезират валидно съда, тъй като липсва представена искова молба в изискуемите от закона форма и съдържание, съдържащи обстоятелства и петитум, съответно за отмяна на решение на общо събрание на читалището /какъвто иск би бил и недопустим като просрочен/ или за установяване нищожност на устав /какъвто иск също би бил недопустим, поради липса на правен интерес, доколкото прогласяването на нищожността не би довела до промяна на правната му сфера или на членствените му права и тъй като уставът не може да бъде разглеждан като сделка/, или за несъществуване на вписани обстоятелства.

За да потвърди това определение, с обжалвания по реда на частното касационно производство въззивен съдебен акт съставът на Софийски апелативен съд е приел, че искането за прогласяване на нищожност на устав на читалище е недопустимо.Посочил е, че с твърденията си Здравко К. е сезирал съда по реда на чл.25 ал.4 ЗЮЛНЦ. Констатирал е въз основа на служебно извършена справка в РЮЛНЦ, че новият устав на читалището е обявен по партидата му на 20.01.2020г., от която дата е приел, че жалбоподателят е узнал за решението на Общото събрание за изменение на устава, от този момент е започнал да тече за него предвиденият в чл.25 ал.6 ЗЮЛНЦ срок за подаване на иск в окръжния съд и тъй като жалбата му до АССГ е подадена на 28.10.2020г., я е приел за просрочена. Изложил е и съображения, че многократно съдът е предоставял на К. възможност да приведе искането си съобразно изискванията на чл.127 ГПК, което не е изпълнено. Поради това е потвърдил определението за прекратяване на производството, постановено от Врачански окръжен съд. Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на така постановеното определение на САС както на основание чл.280 ал.2 предл.2 ГПК, така и на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Липсва вероятност обжалваното определение да е недопустимо, тъй като предметът на разглеждане пред въззивната инстанция е законосъобразността на определението за прекратяване на производството по исканията на К., която е оспорена с подадената от последния частна жалба срещу него. Въззивният съд се е произнесъл по искането за отмяна на определението, поради което не може да бъде направен извод, че е налице произнасяне по нещо различно от това, с което е бил сезиран, за да би могъл да бъде формиран извод за наличие на порок, водещ до недопустимост на постановения въззивен акт. Доколкото изложените от въззивната инстанция мотиви, с които е потвърдено определението на първата инстанция, са основани на преценка за допустимост на иск по чл.25 ал.4 ЗЮЛНЦ, какъвто, според касатора, не е предявен, подобен довод има отношение към правилността на съдебния акт и поради това не е от характер да преодолее настоящата фаза на производството пред касационната инстанция при предпоставката на чл.280 ал.2 предл.2 ГПК.

Правни въпроси, осъществяващи общата предпоставка за допустимост, предвидена като основно законово изискване за селектиране на частната касационна жалба, съгласно чл.274 ал.3 вр. чл.280 ал.1 ГПК вр. т.1 от ТР №1/2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, които да обусловят успешно преминаване към втората фаза на касационното производство, предмет на разглеждане в която е правилността на съдебния акт, частният касатор не е формулирал. При липсата на обоснован общ критерий за допускане на касационния контрол настоящият състав не дължи произнасяне по твърдението за противоречие на обжалваното определение с практиката на ВКС, съгласно възприетото в т.1 от ТР №1/2010г. по тълк. д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

При тези изводи следва да бъде постановен отказ за допускане на атакуваното определение до проверка по същество.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на В. Т. отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение

№3097/06.12.2022г. по ч. гр. д.№2978/22г. по описа на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.