О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 602

гр.София, 13.02.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б.

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

дванадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Ерик Василев

като разгледа докладваното от Б. И. гр. д.№ 1808/ 2023 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.248 ГПК.

По делото е постановено определение № 3696/ 23.11.2023 г., в сила от датата на постановяването му, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 632 от 09.02.2023 г. по гр. д.№ 9841/ 2022 г., с което Гаранционен фонд е осъден да заплати на Л. К. Д. сумата 15 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 12.09.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 30.09.2020 г. до окончателното изплащане, като за разликата до пълния предявен размер от 24 000 лв. /част от вземане в размер 30 000 лв./ искът е отхвърлен. С определението Гаранционен фонд е осъден да заплати на процесуалния представител на ищцата адвокат Д. М. С. адвокатско възнаграждение в размера по чл.9 ал.3 НМРАВ – 1 312,50 лв. В мотивите му е посочено, че искането за начисляване на данък върху добавената стойност /ДДС/ с основа този размер е неоснователно, тъй като оказването на безплатна адвокатска помощ не е облагаема доставка по смисъла на ЗДДС.

Процесуалният представител на ищцата е поискал изменение на така постановеното определение в частта за разноските. Поддържа, че съгласно трайната практика на Върховния касационен съд ДДС върху възнаграждението за оказана безплатна адвокатска помощ се начислява и следва да бъде платено от ответната страна. Затова моли постановеното по делото определение да бъде изменено в частта за разноските, като се присъди адвокатско възнаграждение 1 575 лв с ДДС.

О. Г. фонд оспорва искането. Според него оказването на безплатна адвокатска помощ съставлява безвъзмездна услуга, за която доставка законодателството не предвижда да се начислява ДДС. Счита, че няма основания за изменение на постановеното определение в частта за разноските.

Съдът намира молбата за допустима, но разгледана по същество – за неоснователна.

По искането за присъждане на ДДС върху размера на дължимото възнаграждение съдът е изложил мотиви при постановяване на определението по чл.288 ГПК и не намира основание да се отклони от виждането си. Правната помощ, която адвокат или адвокат от Европейския съюз може да оказва на лица, които имат право на издръжка, на материално затруднени лица или на роднини, близки или на друг юрист, е безплатна. По смисъла на чл.9 ал.1 вр. чл.8 ЗДДС тя представлява безвъзмездна доставка на услуга. Безвъзмездните доставки на услуги не подлежат на облагане с данък върху добавената стойност – арг. чл.2 т.1 ЗДДС. Не следва нещо различно от разпоредбата на пар.2а ДР НМРАВ. Тази разпоредба урежда начисляването на ДДС върху възнагражденията на регистрираните по ЗДДС адвокати и го определя като неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, но не установява задължение за начисляване на ДДС при оказана безплатна правна помощ. Затова няма основание за изменение на влязлото в сила определение от 23.11.2023 г. в частта за разноските.

По изложените съображения съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат Д. М. С. – процесуален представител на Л. К. Д. - за изменение на определение на Върховен касационен съд, ІV-то гражданско отделение, № 3696/ 23.11.2023 г. по гр. д.№ 1808/ 2023 г. в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: