О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1200
гр. София, 14.03.2024 год.
Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети януари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА
СОНЯ НАЙДЕНОВА
като изслуша докладваното от съдията Николова гр. д. № 1852/2023 год. по описа на ВКС, II г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. С. А. и К. С. Ц., заедно представлявани от пълномощника им адв. Г. М., срещу решение № 19 от 16.01.2023 год. по въззивно гр. д. № 586/2022 год. на Пернишкия окръжен съд. С него, като е потвърдено постановеното първоинстанционно решение от 14.07.2022 год. по гр. д. № 963/2020 год. на Радомирския районен съд, са отхвърлени предявените от касаторите отрицателни установителни искове за отричане правото на собственост на ответника Б. О. Р. върху част от УПИ *-*, кв. 10 по регулационния план на [населено място], общ. Р., обл. П., с площ на частта, съгласно удостоверение № 127/13.08.2019 год. и скица № 84/ 03.09.2019 год., издадени от О. Р. от 955 кв. м., а по решение № 61/ 04.09.2019 год. на ОСЗ - Радомир – с площ от 900 кв. м., която част е заключена между цифрите 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 1 по скица-проект, представляваща приложение № 10 към заключението на вещото лице Р. С. по изслушаната съдебно-техническа експертиза, както и за отмяна на съставения констативен нотариален акт № 188, том ІІІ, рег. № 3085, дело 483/2006 год. на нотариус Б. К., с район на действие РС - Радомир.
В жалбата си касаторите се позовават на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК – считат, че неправилно, в нарушение на процесуалния закон и при условията на необоснованост, съдът е изместил доказателствената тежест и е разширил предмета на иска, като се е концентрирал върху установеността на твърдените от ищците /сега касатори/ факти, вместо да изследва правото на собственост на ответника. В изложение към жалбата се позовават на противоречие с ТР № 8 от 27.11.2013 год. по тълк. д. № 8/ 2012 год. на ОСГК на ВКС, както и решение № 47 от 21.07.2021 год. на ВКС по гр. д. № 2925/2020 год., II г. о., при формулиран правен въпрос: „Допустимо ли е въззивният съд да потвърди решение на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен отрицателен установителен иск за собственост, ако в мотивите е приел, че ищецът не е доказал правото си на собственост, а не, че ответникът е доказал правото си, отричано от ищеца?“. Поддържат и да е налице очевидна неправилност на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК с довода за произнасяне по основателността на иска, без предметът на делото изобщо да е разглеждан, без да е извършено доказване от страна на ответника на основание, на което да е придобил отричаното от ищците право на собственост.
В писмен отговор Б. О. Р., чрез адв. К. И., оспорва жалбата по съображения за отсъствие на релевираните в нея предпоставки за допускане на касационното обжалване. Счита, че не са налице предпоставки за отмяна на обжалваното решение и моли за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, в настоящия състав на Второ гражданско отделение, намира касационната жалба за допустима като редовна и подадена от процесуално легитимирани страни, в срок и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по предпоставките за допускане на касационното обжалване, взе предвид следното:
В исковата молба ищците са обосновали правния си интерес от предявяване на отрицателен установителен иск срещу ответника с твърдението, че техният дядо е притежавал земеделски земи в землището на [населено място], общ. Р., които били поделени между неговите наследници с постигната спогодба по гр. д. № 74/1946 год. по описа на Радомирския районен съд. Считат, че по смисъла на пункт 9, дял IV от разделителния протокол същите са придобили спорната реална част от имота на ответника, която била внесена в поземления фонд на ТКЗС през 1956 год., а впоследствие им е възстановена с решение № 61 от 10.09.2019 год. на ОСЗ - Радомир.
В първоинстанционното си решение районният съд приема, че от ответника са ангажирани доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че същият е собственик, на основание наследствено правоприемство от неговата майка В. Р., на незастроен поземлен имот, находящ се в населената част на [населено място], общ. Р., с площ от 2 100 кв. м., съставляващ част от имот с пл. № * в кв. 10 по кадастралния план на селото, утвърден със заповед № III-163/1963 год. Неговата майка придобила собствеността по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 4/2007 год., като от свидетелските показания се установява владение върху целия имот първоначално от прехвърлителите, впоследствие от 2007 год. – от майката на ответника, а след нейната смърт и от самия ответник. За разлика от това, ищците, претендиращи описаната в заключение на вещото лице реална част от поземления имот, не установяват твърдените от тях факти, въз основа на които извличат правния си интерес от предявяване на иска – не се установява двата имота, посочени в протокола от о. с. з. по гр. д. № 74/1946 год. по описа на Радомирския районен съд, да са идентични с възстановения на наследниците на С. Т. и Р. Т. имот с решението от 10.09.2019 год. на ОСЗ - Радомир. В тази връзка районният съд се е позовал на приетото заключение по изслушаната СТЕ, по смисъла на което няма съпоставими критерии и основание за търсене на идентичност между имота по решението на ОСЗ и тези по делбата от 1946 год.
На свой ред въззивният съд намира така изложените съображения за правилни и обосновани. Съгласно мотивите към обжалваното решение, решаващите изводи по предмета на спора са съобразени с постановките на ТР № 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС в смисъл, че при предявен отрицателен установителен иск ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес, като той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. Искът е допустим, доколкото правен интерес от търсената защита е обоснован с това, че страните се легитимират като собственици с влезли в сила решения на ОСЗ на спорната реална част от имота на ответника. Същият обаче е неоснователен предвид неуспешното установяване на фактите, от които ищците твърдят да произтича правото им на собственост върху процесния имот – не е установено двата имота, посочени в т. 9 и т. 25 от протокола от о. с. з., проведено на 15.05.1946 год. по гр. д. № 74/1946 год. по описа на Радомирския районен съд, да са идентични с имота, възстановен на наследниците на С. Т. и Р. Т. с решение № 61 от 04.09.2019 год. на ОСЗ - Радомир, постановено по преписка с вх. № 61032А/21.02.1992 год.
При така изложените констатации по правнорелевантните факти, настоящият съдебен състав намира, че не са налице пороци на обжалваното решение, които да обосновават извод за неговата очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. Касационно обжалване обаче следва да бъде допуснато в приложното поле на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – за проверка за съответствие на решаващите правни съображения по предмета на спора с постановките на ТР № 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС по формулирания въпрос: „Допустимо ли е въззивният съд да потвърди решение на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен отрицателен установителен иск за собственост, ако в мотивите е приел, че ищецът не е доказал правото си на собственост, а не, че ответникът е доказал правото си, отричано от ищеца?“.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 19 от 16.01.2023 год. по въззивно гр. д. № 586/2022 год. на Пернишкия окръжен съд по постъпилата срещу него касационна жалба на Д. С. А. и К. С. Ц..
Указва на касаторите, чрез адв. Г. М., в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 лв. /петдесет лева/, както и в същия срок да представят вносния документ.
При изпълнение на това указание делото да се докладва за насрочване, в противен случай – за прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.