ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4274

гр. София, 28.12.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М. И.

Членове: Майя Русева

Таня Орешарова

като разгледа докладваното от М. Р. К. гражданско дело № 20238002101855 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. В. К. срещу решение №.389/12.12.22 по г. д.№.644/22 на ОС С. З. с което, след частична отмяна на реш.№.593/4.07.22 по г. д.№.61/22 на РС С. З. касаторката е осъдена да плати на Л. Д. М. на основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД 19000лв., ведно със съответно произнасяне по разноските.

Ответната страна Л. Д. М. оспорва жалбата, в това число с твърдения, че не съдържа правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК; претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че е налице сезиране с главен иск по чл.240 ЗЗД /за връщане на дадена в заем сума/, който е недоказан предвид липса на установяване на съгласие за предаване на процесната сума в заем, и евентуален иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД /отразено е, че първата инстанция неправилно е подвела твърденията на ищеца под нормата на чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, но доколкото не се налага разместване на доказателствената тежест, тъй като делото е изяснено от фактическа страна и са събрани всички относими към предмета на доказване доказателства, няма пречка въззивната инстанция да определи правната квалификация по друго предложение на разпоредбата за неоснователно обогатяване/, който е основателен. Изяснено е, че на 29.03.21 ищецът е превел по банков път на ответницата /с отбелязване в платежния документ като основание „превод“/ сумата 19 000лв., която тя изтеглила и с нея погасила свой ипотечен кредит към банка; към момента на разместването на благата страните са живеели заедно, имали са близки лични отношения като семейни такива /общо за период от 6 месеца - м.02-м.07.21/, което е определило правното основание на това разместване. Основанието за превода на парите от ищеца по сметка на ответницата е било да погаси с тях своя ипотечен кредит към банка, във връзка с добрите лични отношения на взаимопомощ и грижа, и по повод на тези добри лични отношения, които са подобни на семейните и почиват на същите морални и етични принципи. След раздялата това основание на разместването на блага е отпаднало, поради което и се дължи връщане на преведената на 29.03.21 сума. Позоваването от първата инстанция на разпоредбата на чл.55 ал.2 ЗЗД е намерено за неправилно, тъй като не са налице някакви отношения, които да обуславят наличието на нравствено задължение на ищеца към ответницата. Наличието на основанието за разместването на блага между страните по делото е съществувало по време на съвместното им съжителство на семейни начала - предвид отношенията на подкрепа, грижа и взаимопомощ между тях, подобно на семейното съжителство; след раздялата им, обаче, това основание е отпаднало и ищецът има основание да претендира връщане на дадената сума на ответницата, а последната дължи връщането й на отпаднало основание.

Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава общо на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1 .“Когато става въпрос за преведени суми по сметка от едно лице на друго с вписано основание „превод“, налице ли е основание и тези суми получени ли са без основание и подлежи ли на тълкуване основанието, на което са дадени тези средства?“; 2.„Какви са предпоставките, които следва да се съобразят, и които предполагат да отпадне основанието за дадените суми при прекратяването на една интимна връзка между двама души?“; 3.„Следва ли да се отчитат конкретните условия и характеристики на поведението на страните и следва ли да се приема, че връзката между страните предполага основание за даване на пари, различно от вписаното в банковите документи, и с раздялата това основание отпада? Дали едно такова становище е морално и не противоречи ли на целта на закона?“ 4.„Може ли въззивният съд да изменя правната квалификация на спора едва с решението си по същество, без да съобщи това на страните, за да могат да предприемат необходимите действия и да направят своите възражения?“.

Изложението на касатора не съдържа правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 от 19.02.10 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Формулираните от касатора въпроси не са общи и абстрактни, какъвто визира чл.280 ал.1 ГПК, а конкретни, фактически, свързани с обстоятелствата по делото. Същевременно разпоредбата предполага формулиране на такъв правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, а не на теоретични въпроси към касационната инстанция. На последно място следва да се има предвид, че въпросите, свързани с правната квалификация на иска - в това число по чл.55 ал.1 ЗЗД, са относими към правилността на обжалваното решение и ВКС не ги разглежда в производството по чл.288 ГПК /опр.№.399/20.04.16 по г. д.№1221/16, III ГО/. Само за пълнота следва да се посочи, че искът по чл.55 ЗЗД е един, с него ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването; в тежест на ответника е да докаже, на какво основание е получил даденото /реш.№.29/28.03.12 по г. д.№.1144/10, IV ГО/; от друга страна правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение само когато с последното решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определеният от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита, а когато липсва такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с която е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на решението му /ТР №.2/11 от 29.02.12, ОСГТК/. В случая въззивната инстанция е приела, че произнасянето на първоинстанционния съд е по фактите и обстоятелствата, наведени в исковата молба, и без да се налага разместване на доказателствена тежест, като са събрани всички относими към предмета на доказване доказателства. При тези обстоятелства не се касае до процедиране, което нарушава правото на защита и води до недопустимост на акта, респективно до отклоняване от посочената по-горе практика. Следва да се има предвид, че несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество - след евентуалното й допускане до касация по критериите на критериите на чл.280 ГПК, а не в настоящата фаза на селекция по тези критерии. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.

Предвид всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. На ответната страна се дължат направените разноски в размер на 1200лв. платен адвокатски хонорар.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на III ГО,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.389/12.12.22 по г. д.№.644/22 на ОС С. З.

ОСЪЖДА Р. В. К. да плати на Л. Д. М. 1200лв. /хиляда и двеста лева/ разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове: