ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 3937

гр. София, 07.12.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И. П.

Членове: Майя Русева

Джулиана Петкова

като разгледа докладваното от М. Р. К. гражданско дело № 20238002101893 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. А. К. срещу решение №.413/16.12.22 по г. д.№.607/22 на ОС Перник, с което предявеният от касатора иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за установяване недължимост на сумата 14635,74лв. цена на преизчислено количество еленергия въз основа на КП 1024474/15.05.20 за имот в [населено място], [община], е отхвърлен, ведно със съответно произнасяне по разноските.

Ответната страна „Електроразпределителни мрежи Запад“АД оспорва жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение е прието, че ищецът е потребител на услугите по доставка на еленергия по силата на сключен между страните договор за продажба на еленергия при общи условия за имот в [населено място]; при извършена на 15.05.20 проверка на средството за търговско измерване /СТИ/,

обслужващо процесния обект /стопански двор/, е установена промяна в схемата му на свързване /присъединяване преди СТИ, изпълнено с проводник тип САВТ-3х15-+95мм, като в единия си край същият е присъединен към кабела от трансформатора към ГРТ вътре в трафопоста, а другият край преминава под земята и отива в стопанския двор/, в резултат на която консумираната през присъединението еленергия не се измерва от електромера и не се заплаща; констатациите в съставения при проверката протокол /КП

№.1024474/15.05.20/, подписан от извършилите я служители и представител на Федерацията на потребителите /В. П./, се потвърждават от разпита на изслушаните свидетели, вкл. обстоятелството, че по време на проверката /продължила повече от два часа/, собствениците на стопанския двор са били търсени, но не са били открити /жена отговорила, че на адреса няма никой; впоследствие се явил мъж, представил се за шофьор/тракторист, накарали го да установи връзка, но никой не дошъл/ /КП, разпит на свидетелите Х. К. и В. П., съдебно-техническа експертиза/; въз основа на КП ответникът е изготвил справка за преизчислени количества еленергия, изпратена на ищеца с писмо изх.

№.NТZ140447/18.05.20 /доколкото от обратната разписка не се установява датата на получаването му, съдът е приел за такава посочената от ищцата 16.06.20/, като за периода 15.02.20-15.05.20, при спазване на методиката по реда на чл.50 ал.2 от Правилата за измерване на количеството еленергия и за посочения в тях период, преизчислението е в размер на 14635,74лв. по действащите за периода цени на еленергия. От правна стана е прието, че релевираните от ответника възражения във връзка с процедурата по съставяне на констативния протокол са неоснователни. С оглед разпоредбата на § 2 ПЗ ПИКЕЕ /обн. ДВ бр.25/30.04.19/ релевантният момент за определяне на приложимата нормативна уредба по отношение на процедурата по корекция на сметки на потребителите на електроенергия е този на съставяне на КП

/15.05.20/ и в настоящия случай тя се съдържа в Закона за енергетиката, Правилата за измерване на количеството електрическата енергия, издадени от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране (ПИКЕЕ) и Правилата за търговия с електрическа енергия, издадени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Съдът се е позовал на практика на ВКС, съгласно която по силата на чл.83 ал.1 т.6 и чл.98а ал.2 т.6 ЗЕ в редакцията след ЗИДЗЕ, обн. ДВ бр.54/12, в сила от 17.07.12, за периода след

влизане в сила на новите Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) е предвидено законово основание крайният снабдител едностранно да коригира сметката на клиента (потребителя) само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електрическа енергия, като е разяснена правната същност на коригирането; със ЗИД ЗЕ (обн. ДВ бр.54/12, в сила от 17.07.12) и в приетите въз основа на законовата делегация по чл.83 ал.2 ЗЕ правила съгласно чл.50 ал.4 ПИКЕЕ (обн. ДВ бр.25/30.04.19) е предвидена възможност за оператора на електропреносната мрежа да коригира едностранно сметките на ползвателите във всички случаи на неизмерване, неправилно и/или неточно измерени и/или изчислени пренесените количества електрическа енергия-в зависимост от конкретните причини за същите; установено е и, че титуляр на вземането по корекционната фактура е операторът на електроразпределителната мрежа. Това негово право се извежда от изричните норми на чл.56 ал.1 и ал.2 ПИКЕЕ, титуляр на вземането по корекционната фактура е електроразпределителното дружество, в случая ЧЕЗ Р. Б. АД /с ново наименование „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД/, което е легитимирано и да отговаря по предявения отрицателен установителен иск, а задължено лице е ползвателят на мрежата.Нормативната разпоредба е ясна и недвусмислено сочи субектът, в полза на който възниква вземане за сумата на преизчислените при спазване на чл.50 ПИКЕЕ количества електрическа енергия - операторът на електроразпределителната мрежа /§34б, б.“а“ ДР на ЗЕ/; нормативно установеното право не следва да бъде мотивирано и обосновано, поради което и всички оплаквания по жалбата на ищеца за липса на правна възможност ответникът да претендира суми за цена на електрическа енергия като противни на ясната и специална уредба по чл.56 ал.2 ПИКЕЕ са намерени за неоснователни. За такива, предвид цитирана установена практика /вкл. реш.

№.137/12.07.22 по г. д.№.2578/21 на ВКС/, са приети и възраженията, че е налице противоречие между чл.98 ал.2 т.6 б.„а“ ЗЕ и чл.56 ал.1 ПИККЕ относно титуляра на правото да извърши корекция на сметката на потребителя /разрешението в подзаконовия акт е съответно на установената нормативна уредба и задължението на ответника като оператор на електроразпределителната мрежа да поеме загубите на електрическа енергия по мрежата, в които се включват и потребената, но неотчетена, електрическа

енергия по причина на промяна на схемата на свързване в измервателните устройства – СТИ/.

Отразено е, че в разглежданата хипотеза извършената от ответното дружество едностранна корекция се основава на разпоредбите на чл.49 и чл.55 от новите ПИКЕЕ /обн. ДВ бр.25/30.04.19), които предвиждат, че в случаите, в които се установи, че са налице неизмерени количества ел. енергия в невизуализирани регистри на СТИ, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ количество ел. енергия в тези регистри, като преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл.49 от ПИКЕЕ. Съгласно ал.3 и 4 на чл.49 при отсъствие на ползвателя или негов представител при съставянето на констативния протокол, последният се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който не е негов служител, като в тези случаи, в седмодневен срок от съставянето на протокола, операторът го изпраща на ползвателя с препоръчано писмо с обратна разписка или по друг начин в съответствие с предоставените от ползвателя данни за контакт. Законосъобразността на производството по преизчисляване на количеството електрическа енергия, извършено при действащи Правила, е обусловена от изпълнение на предвидените в ПИКЕЕ общи положения, изисквания към измервателните системи, предпоставки, ред и методика за извършване на преизчислението. В конкретния случай констатацията за промяна в схемата за свързване, водеща до неизмерване на ел. енергия в обекта на въззивника, е обективирана в КП, съставен и удовлетворяващ изискванията за форма на чл.49 ПИКЕЕ. От събраните по делото писмени и гласни доказателствата, както и от заключението на вещото лице, което съдът е кредитирал като обективно и компетентно дадено, е видно, че към датата на проверката е бил установен нерегламентиран достъп и промяна в схемата на свързване на електромерното табло, който води до непълно отчитане на потребената ел. енергия, вследствие на което тя не се отчита. Процесните количества ел. енергия, предмет на извършеното преизчисление, са изготвени математически вярно на база на половината от пропусквателната способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване. Поради това и доколкото е спазен предписания в чл.50 ал.2 ПИКЕЕ процедурен и формален

ред за извършване на проверката, а преизчислението е извършено въз основа на констатациите от нея, съдът е приел, че в случая са били налице елементите от фактическия състав на приложената от оператора методика за преизчисление. С оглед извършеното от вещото лице изчисление съобразно формулата по чл.50 ал.2 ПИККЕ и действащите цени на ел. енергия, утвърдени от КЕВР, потребената ел. енергия за периода 15.02.20-15.05.20 е в размер на 14635,74лв., тази цена се дължи на основание чл.104а ал.2, т.5 б. а ЗЕ вр. чл.50 ал.2 ПИКЕЕ/2019г./ и корекцията на сметката за ползвана в имота на ищеца ел. енергия за минал период е законосъобразна. Съдът е посочил, че наличието или липсата на съответно уведомяване на ползвателя на електропреносната мрежа за извършваната проверка, съответно преизчисление, не влияе на горепосочения фактически състав; с оглед възраженията на жалбоподателя ищец, обаче, е добавено, че в конкретния случай служителите на ответника са търсили контакт с лицата, намиращи се в обекта, но безрезултатно, а от представеното по делото копие на пощенски плик е видно, че констативният протокол е изпратен на ищеца на 18.05.22, с което ответникът е изпълнил задължението си съобразно специалните правила на ПИККЕ; обстоятелството, че получаването му не е станало от потребителя в седемдневен срок от проверката /а на 19.06.20 според заявеното в исковата молба/, е ирелевантно за дължимостта на потребената ел. енергия. Във връзка с възражението, че е налице противоречие между правилник и нормативен акт от по-висша степен, при изпълнение на правомощията му по чл.15 ал.3 ЗНА вр. чл.14 ЗНА съдът е намерил, че нормите на ПИКЕЕ в приложимата им към настоящия спор редакция не противоречат на нормативен акт от по-висок ранг, вкл. ЗЕ. КЕВР с приемане на ПИКЕЕ не е излязъл от законовата делегация по чл.86 ЗЕ, доколкото с последната е уредено правомощието на КЕВР да приеме подзаконов акт – Правила за измерване на количествата електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, и изцяло в рамките на последната делегация КЕВР с нормите на чл.47-чл.56 ПИКЕЕ е установил принципите на измерване на доставената ел. енергия в случаите на установено неточно измерване на последната от СТИ. По изложените мотиви съдът е приел, че ПИКЕЕ са съответно приложими при

решаването на настоящия гражданския спор.

Касаторът се позовава на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка със следните въпроси: 1.“Длъжен ли е съдът да мотивира решението си чрез посочване на фактически и правни изводи?“ /т.19 ТР 1/4.01.01 по г. д.№.1/00, ОСГК, реш.№.217/8.01.19 по г. д.№.1961/18, ІІІ ГО,

реш.№.45/20.04.09 по т. д.№.516/09, ІІ ТО/; 2. „За задължението на решаващия съд при преценката на събраните гласни доказателства да изложи подробни мотиви защо дава вяра на показанията на едни от заинтересованите свидетели пред тези на други? Как следва да бъдат анализирани показанията на свидетелите?“ /реш.№.131/12.04.13 по г. д.№.1/13, ІV ГО, реш.№.159/12.04.16 по т. д.№.1871/14, ІІ ТО/; 3. „За задължението на въззивния съд да разгледа и да се произнесе по всички наведени във въззивната жалба възражения и доводи на страните?“; 4. „Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правните доводи, от които черпят права?“; 5. „Длъжен ли е въззивният съд да посочи защо намира заявените с жалбата оплаквания за неоснователни?“; 6. „Следва ли в мотивите на решението на въззивния съд да намерят отражение неговите фактически и правни изводи за обсъждане на доказателствата, доводите и защитните тези на страните и дължи ли произнасяне по спорния предмет на делото въззивния съд след като обсъди въведените от страните доводи и възражения?“; 7.

„Подлежат ли на доказване продадената електрическа енергия-изразходвана енергия от дружеството, за да получи плащане?“ /реш.№.233/7.01.19 по г. д.

№.2002/18, ІІІ ГО, реш.№.169/27.02.18 по тд.№.879/16, ІІ ТО, опр.

№.484/28.05.18 по г. д.№.1058/18, ІV ГО/; 8. „Неравноправна клауза ли е чл.48 ал.2 от ПИКЕЕ поради наличие на възможност доставчикът на еленергия да коригира едностранно сметката на клиента – потребител за минал период, с което нанася вреди на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие?“.

Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице.

Първите шест въпроса касаят задължението на въззивния съд да мотивира решението си. Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната, мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност; непрекият резултат от тази

дейност е констатацията, съдържаща се в мотивите му, за пълно или частично съвпадение или за несъвпадение на изводите му с тези на първата инстанция, което намира израз в диспозитива на решението; съдът е длъжен да се произнесе по всички редовно заявени и поддържани от страните доводи и възражения и да обсъди в мотивите си правно релевантните твърдения на страните, от които зависи разрешаването на спора по делото, както и да постанови решението си въз основа на установените правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната съвкупност и взаимна връзка всички своевременно представени допустими и относими към предмета на спора доказателства при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на производството; съгласно чл.172 ГПК, заинтересоваността на свидетеля в полза или във вреда на някоя от страните, се преценява с оглед всички други данни по делото, при отчитане на възможната му необективност. Въззивната инстанция не се е отклонила от така установената практика. Подробно е обсъдила както събраните по делото доказателства, в това число показанията на разпитаните свидетели /доведени само от ответника, разпитвани двукратно и даващи безпротиворечиви показания, като св.В. П. е представител на Федерацията на потребителите, а не служител на ответното дружество/ - като изрично е посочила, че ги цени като незаинтересовани от изхода на делото и съответстващи на останалите доказателства, така и доводите и възраженията на страните /във връзка с които е налице и пространно позоваване на релевантна трайно установена практика на ВКС по относимите за разрешението на спора въпроси/. Изложените мотиви демонстрират решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност. Несъгласието на касатора със същите не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество - след евентуалното й допускане до касация предвид критериите на чл.280 ГПК, а не в настоящата фаза на селекция по тези критерии. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК.

Във връзка със седми въпрос се сочи практика, която касае въпроси

относно съдържанието на мотивите, доказателствената тежест за доказване наличието на предпоставките по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД /следва ли ищецът да докаже наличието на твърдяното от него противоправно поведение на ответника или ответникът трябва да докаже отсъствие на противоправно поведение/ и преценката за начина на съединяване на предявени от ищеца искове. Същата е неотносима към зададения въпрос и не би могла да обоснове наличие на соченото основание по чл.280 ал.1 ГПК. От друга страна в случая става въпрос за хипотеза, в която изрично е уреден реда и начина на преизчисляване на количеството еленергия /раздел ІХ, чл.49-чл.58 ПИКЕЕ/ - чл.52 ПИКЕЕ, като съдът е изложил ясни мотиви в тази връзка. При тези обстоятелства не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК.

Осмият въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Изведеният от касатора въпрос не е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция /не е бил и повдиган от ищеца по време на цялото производство до настоящия момент и не е бил обсъждан от съдилищата/ и не е свързан с решаващата й воля; разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК предполага формулиране на такъв правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, а не на общотеоретични въпроси към касационната инстанция. Само за пълнота следва да се отбележи, че в случая не става въпрос за клауза от договор с твърдение за неравноправност, а за закрепена в нормативен акт методика, по която се изчислява корекционната сума. С оглед на изложеното не е налице соченото основание по чл.280 ал.1 ГПК.

Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Видно от посоченото по-горе, във връзка с последните не е налице отклонение от задължителната практика, атакуваният акт не е постановен

нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика – напротив, изложени са подробни мотиви, които не са произволни - и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност.

С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.413/16.12.22 по г. д.№.607/22 на ОС Перник.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове:

1.

2.