5№ 3924/06.12.2023 г.Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Анелия Цановаразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1900/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 58/11.01.2023 г. по гр. д. № 1296/2022 г., с което Софийски апелативен съд, изменяйки решение № 260010/09.03.2022 г. на Окръжен съд – Враца, отхвърля исковете на Комисията за противодействие на корупцията (преди Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество) с правна квалификация чл. 141 ЗПКОНПИ (чл. 141 ЗОНПИ) срещу Х. М. Л. и И. С. Л. за отнемане на имущество на обща стойност 333 064.14 лв.

Решението се обжалва от Комисията с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните въпроси (първите два процесуалноправни, а последният – материалноправен): 1. Дали доходи и приходи по смисъла на дефинициите в § 1 ДР ЗПКОНПИ, които имат за източник продажби и доставки в или извън търговски обект, могат да се доказват само със свидетелски показания и с частни удостоверителни документи, съставени от проверяваното лице, които не отговарят на счетоводните стандарти? 2. Длъжен ли е съдът да оцени заключението на вещото лице, включително да изложи съображения, когато възприема едно заключение, а не кредитира друго? и 3. Представляват ли имущество в смисъла по § 1, т. 4 ДР ЗПКОНПИ, участват ли и те при определяне размера на несъответствието по § 1, т. 3 ДР ЗПКОНПИ и подлежат ли на отнемане в полза на държавата постъпилите в патримониума на проверяваното лице суми, които не са налични в края на проверявания период? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване и твърди, че въззивният съд ги е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. По същество се...