О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№2115 гр.София,25.07.2024 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б. ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Христова ч. т.д. №1440 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба от И. Б. А., С. В. С., Б. И. К., и тримата чрез адв. Н.Д., П.Т. и Г.Р. срещу определение №219/07.05.2024г. по ч. гр. д. №20242000500184 по описа за 2024г. на Апелативен съд - Бургас, с което е потвърдено определение от 11.03.2024г., постановено по гр. д. №286/2023г. по описа на Окръжен съд - Сливен. С първоинстанционното определение е спряно производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК.

Частните касационни жалбоподатели твърдят, че определението е неправилно - постановено в нарушение на закона. Излагат съображения, че не е налице хипотезата на чл.229, ал.1, т.5 ГПК, тъй като не са открити престъпни обстоятелства в хода на делото, които да не могат да бъдат установени по реда на гражданския процес. Гражданският съд може да разгледа и да се произнесе относно противоправносттта на процесното деяние и вината на водача на МПС. Наличието на висящо наказателно производство в досъдебната фаза не е основание за спиране на гражданския процес, тъй като гражданският съд може да приеме за установени различни факти, а противоречие с присъда може да бъде преодоляно по реда на чл.303, ал.1 т.2 ГПК. Не е налице и хипотезата на чл.124, ал.5 ГПК. Молят да бъде отменено определението и да бъде върнато делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Допускането на касационно обжалване обосновават с предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поддържат, че въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси: „1. Следва ли съдът да спре гражданското производство на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК при установена по делото информация за образувано досъдебно производство, респ. липса на наказателно производство в съдебна фаза, при наличие на тъждество между деянието, предмет на разследването и твърдения деликт, предмет на доказване в исковия процес?; 2. Следва ли съдът да спре гражданското производство на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК при установена по делото информация за образувано досъдебно производство, по което делинквентът е привлечен в качеството на обвиняем при наличие на тъждество между деянието, предмет на разследването и твърдения деликт, предмет на доказване в исковия процес?; 3. Кога е налице основание за спиране на гражданското производство до приключване на наказателното производство?- в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в цитираните определения на ВКС - основание за допускане до касация по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Не сочат доводи за значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответникът „Г. Р. Застраховане“ ООД, [населено място], Румъния не представя отговор на жалбата в законоустановения срок.

Частната касационна жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Производството по гр. д. №286/2023г. на Окръжен съд - Сливен е образувано по искове, предявени на основание чл.432, ал.1 КЗ от И. Б. А., С. В. С., Б. И. К. срещу „Г. Р. Застраховане“ ООД, [населено място], Румъния за обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка и съпруга А. М. К., починала в резултат от тежки травматични увреждания, получени при ПТП на 17.05.2023г., причинено виновно от водача на МПС „Ф. Б. с рег. №CJ 92ALP. С исковата молба, наред с исканията за допускане на писмени и гласни доказателства и експертизи, е направено доказателствено искане да бъдат изискани преписи от документите по досъдебното производство, включително протокол за оглед на местопроизшествието, скица и албум. В хода на делото са представени доказателства за образувано досъдебно производство №167/17.05.2023г. по описа на РУ-Котел, пр. преписка №2498/2023г. на РП-С., по което като обвиняем за деянието, описано и в исковата молба, при което тежки телесни повреди е получила А. М. К., квалифицирано като престъпление по чл.343, ал.3, б. „а“, вр. ал.1, б.“б“, вр. чл.42, ал.1 НК, е привлечен Н. Ш., румънски гражданин.

С определение, постановено в о. с.з. на 11.03.2024г. първоинстанционният съд спира производството на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК до приключване на досъдебното производство.

С обжалваното определение на Апелативен съд - Бургас е потвърдено определението на първоинстанционния съд, като въззивният съд приема, че в случая вредоносното деяние осъществява фактическия състав на престъпление и неговото установяване не може да бъде изследвано самостоятелно от гражданския съд, по аргумент от чл.124, ал.5 ГПК. Съдът възприема цитираната практика на ВКС, според която след като се установява, че деецът и извършеното от него престъпление, за което е повдигнато обвинение по ДП са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство, е налице основание за спиране на гражданското дело по чл.229, ал.1, т.5 ГПК.

Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т. д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело.

Първият и третият от поставените от жалбоподателите правни въпроси не отговарят на общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са поставени коректно с оглед изложените от въззивния съд мотиви. Първият въпрос не е съобразен изцяло с фактите по делото /не е отчетено обстоятелството, че досъдебното производство не е образувано срещу неизвестен извършител, а срещу лицето, посочено като делинквент, което е привлечено като обвиняем/, а третият въпрос е твърде общ и теоретичен.

Вторият процесуалноправен въпрос, уточнен от касационния съд с оглед правомощията му - следва ли на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК съдът да спре гражданското производство по искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ при данни за образувано досъдебно производство, по което застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите водач е привлечен в качеството на обвиняем и при наличие на тъждество между деянието, предмет на разследването и твърдения деликт, отговаря на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол, тъй като е обсъден от въззивния съд и е обуславящ за решаващите му изводи. По отношение на него не е налице допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като настоящият съдебен състав намира, че не се установява противоречие с актуалната практика на ВКС. По въпроса е формирана постоянна практика, обективирана в определенията по ч. т.д. №468/2020г., I т. о., ч. т.д. №1303/2020г., I т. о., ч. т.д. №653/2020г., II т. о., ч. т.д. №1871/2022г., І т. о., ч. т.д. №796/2023г., ІІ т. о., ч. т.д. №882/2023г., ІІ т. о., ч. т.д. №300/2023г., I т. о., ч. т.д. №1075/2023г., ІІ т. о., ч. т.д. №570/2023г., І т. о., ч. т.д. №450/2024г., І т. о. и др., в които се приема, че пречка за надлежното упражняване на правото на иск е наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство, и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК.

Въззивният съд се е произнесъл в съответствие с тази практика, като е взел предвид, че според представените по делото доказателства досъдебното наказателно производство е образувано с оглед престъпление по чл.343, ал.3, б. „а“, вр. ал.1, б.“б“, вр. чл.42, ал.1 НК с пострадал А. М. К.- наследодателка на ищците по иска с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, като посоченият като виновен водач на МПС е привлечен към наказателна отговорност /повдигнато му е обвинение/, респективно може да се направи извод, че е налице образувано наказателно производство в досъдебна фаза, по което деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковата молба по делото. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че като е потвърдил определението за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, въззивният съд не е се произнесъл в нарушение на практиката на ВКС. Цитираните от жалбоподателите определения на ВКС, ГК в противен смисъл са постановени по различни искове и при различна фактическа обстановка.

Не са изложени от страна на жалбоподателите доводи за значението на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

По изложените съображения настоящият състав приема, че не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на въззивното определение до касационен контрол.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №219/07.05.2024г. по ч. гр. д. №20242000500184 по описа за 2024г. на Апелативен съд - Бургас.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.