Определение по гр. д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.6

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3

София, 02.01. 2024 година

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 15.11.2023 г. в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: З. А.

ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов

Димитър Димитров

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 1903/2023 г.

Производство по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ, Комисията) срещу въззивно решение № 1464/01.12.2022 г. по в. гр. д. № 1612/2022 г. на Софийския апелативен съд, с което 1) е отменено решение на Видинския окръжен съд в частта, с която на основание чл.151 и чл.142 ЗПКОНПИ се отнема в полза на държавата от Ю. Б. Т. парична сума, апартамент и лек автомобил и вместо това исковете за отнемане на това имущество са отхвърлени и с което 2) е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени останалите исковете на КПКОНПИ срещу Ю. Б. Т. и М. Б. И. за отнемане в полза на държавата на парични суми.

Ю. Б. Т. оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена е в определения срок от страна по делото, която има право и интерес да обжалва срещу решение по въззивно дело, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване и е редовна.

За мотивите на въззивния съд:

По жалбата на Ю. Б. Т.:

За да отхвърли исковете срещу Ю. Т., въззивният съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства е приел за недоказано твърдението на ищеца, че тя е съжителствала фактически на семейни начала с М. Б. И., срещу когото е образувано производство и повдигнато обвинение по чл.212 НК (документна измама в особено големи размери).

Въззивният съд е приел, че по спорния въпрос дали ответниците са във фактическо съжителство са събрани гласни доказателства на децата на жалбоподателката (те са деца и на другия ответник М. Б. И.). Дъщерята на жалбоподателката твърди, че родителите и са разделени от 2004 г., а синът на жалбоподателката твърди, че са разделени „откакто се помни“ (роден е 2002 г.).

От адресни справки на ответниците е видно, че двамата не са съжителствали от 2003 г.

Следователно Ю. Б. Т. не е съжителствала с бившия си партньор М. Б. И. повече от 5 години преди началото на проверката на Комисията, поради което не попада сред лицата по § 1, т.15 от ЗПКОНПИ („свързани лица“). Установява се, че раздялата между тях е настъпила много преди това – дори считано от 2003 – 2004 г. Съдът не намира основания да игнорира показанията на децата. Вярно е, че по дефиниция в общия случай би могло да допусне тяхната предубеденост, но по делото не се съдържат никакви доказателства, които да създадат съмнения в достоверността или да направят вероятно предположението, че те са неистински. Няма данни, че между Б. и Т. са съществували отношения съответни на понятието, дефинирано в т.18 на § 1 „фактическо съжителство на съпружески начала“. Не е установено ответниците да са имали доброволно съвместно съжителство като семейство, при което лицата се грижат един за друг и за общо домакинство. Няма никакви доказателства за наличие на такава общност в ежедневен битов план или за полагане на такава съвместна и взаимна грижа. Не може да се игнорират показанията на децата, като се приеме, че същите касаят тяхна ранна детска възраст. Обстоятелството, че родителите не живеят съвместно, не поддържат едно домакинство и нямат отношения на близост и грижа се е проявявало през целия живот на децата от 2003 и показанията им за този факт могат да бъдат кредитирани на общо основание.

По жалбата на Комисията – ищец:

Въззивният съд е приел, че паричните средства, които са изразходвани и не са налични, доколкото не е установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на проверяваното лице или на лицата по чл.143, чл144, чл.145 и чл.146 от ЗПКОНПИ, не попадат в предметния обхват на чл.141 и чл.142, ал.2 от закона и не подлежат на отнемане. Ако те са налични в края на проверявания период, те формират несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. В тежест на ищеца е да докаже какво имущество притежават проверяваното или свързаните с него лица в края на проверявания период. В разглеждания казус комисията – ищец не е провела соченото по-горе доказване.

Софийският апелативен съд е отбелязал, че по този въпрос е образувано т. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, по което до момента няма постановено решение, поради което съдът съобразява решението си с преобладаващата практика на ВКС, която е посочил.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

Комисията поддържа, че въззивният съд необосновано е приел, че между ответниците не е налице фактическо съжителство и че Ю. Б. Т. не попада в кръга на лицата, от които може да се отнеме имущество по специалния предвиден ред. Комисията поддържа, че въззивният съд неправилно е приел, че имущество, което е отчуждено в края на периода, не подлежи на отнемане. Позовава се на решения на Варненския апелативен съд и на Великотърновския апелативен съд, с които е прието обратното.

В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК КПКОНПИ обосновава искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните правни въпроси:

1. Подлежат ли на отнемане в полза на държавата на основание чл.151 от ЗПКОНПИ постъпилите в патримониума на проверяваното лице суми, за които не се установява законово основание или източник, получени или внесени по сметки на проверяваното лице или свързаните с него лица, но неналични в края на проверявания период?

2. Паричните средства, внесени/преведени по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период поради изтеглянето на същите, представляват ли имущество на проверяваното и свързаните с него лица и участват ли във формирането на несъответствие по смисъла на ЗПКОНПИ?

3. Следва ли съдът да кредитира свидетелски показания на деца на страна по делото, независимо от това, че за периода за който са свидетелствали същите са били на 1 – 2 годишна възраст? Доколко такива свидетели имат реални възприятия?

КПКОНПИ твърди, че първите два въпроса са разрешени от въззивния съд в противоречие с решение № 29/12.04.2021 г. по гр. д. № 1021 /2019 г. на ВКС, III г. о.. - основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

КПКОНПИ се позовава на очевидна неправилност – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

Настоящият съдебен състав приема, че първите два въпроса са обуславящи и съвпадат с въпросите, по които е образувано тълкувателно дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, по които вече е постановено тълкувателно решение.

Настоящият съдебен състав намира, че правните въпроси са разрешени от въззивния съд в съответствие с приетото в тълкувателно решение № 4/18.05.2023 г. по т. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС:

1. Не представляват „имущество по смисъла на § 1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период.

2. Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество.

С тълкувателното решение е уеднаквена съдебната практика по разгледаните правни въпроси, поради което не следва да бъде разглеждано съответствието на разрешението на въззивния съд с разрешението в постановеното преди тълкувателното решение решение № 29/12.04.2021 г. по гр. д. № 1021 /2019 г. на ВКС, III г. о..

Съгласно разпоредбата на чл.130, ал.2 ЗСВ тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Поради това съдилищата са задължени да ги прилагат, без да е необходимо да излагат самостоятелни мотиви в тяхна подкрепа.

Поради съответствието на приетите от въззивния съд разрешения на правните въпроси с приетите с тълкувателното решение разрешения, с което практиката на съдилищата е уеднаквена по задължителен начин, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по първите два въпроса.

Третият въпрос на Комисията е по-скоро фактически, доколкото не се отнася до тълкуването на конкретна процесуалноправна разпоредба. Процесуалният закон (ГПК) предвижда правила за преценка от съда на събрани по делото свидетелски показания, както и правила за преценка от съда на другите събрани по делото доказателства, които не съдържат ограничението, на което се позовава Комисията (да не се кредитират показания на свидетели за период от време, през който са били на/под определена възраст). По-конкретно : въпросът не се отнася до приложението на правилото на чл.172 ГПК, тъй като (въпросът) не е основан на твърдения за заинтересованост на свидетеля, а единствено на твърденията за недостоверност на неговите показания.

Следва да се посочи и че както беше посочено по-горе (изводите на въззивния съд бяха отразени последователно и точно, за да бъдат обсъдени във връзка с поставения трети въпрос) въпросът е донякъде подвеждащ, защото въззивният съд не е основал фактическите си изводи единствено на показанията на сина на страните за времето, когато той е бил на 1 – 2 години, както твърди Комисията, а и според въззивния съд този свидетел не е твърдял такова нещо, а както беше посочено по-горе, че родителите му са разделени „откакто се помни“. Въззивният съд коректно е посочил, че този свидетел е роден през 2002 г. И въззивният съд е кредитирал именно тези твърдения (за времето, за което свидетелят има спомени), за което е изложил мотиви.

(Т.е. според изложеното за мотивите на въззивния съд обуславящият въпрос би бил: дали може да се кредитират показанията на свидетел за времето „откакто се помни“, доколко такъв свидетел има реални възприятия.)

Правните изводи на въззивния съд са за това, че Комисията, чиято е доказателствената тежест, не е доказала твърдението си, че ответниците са били „свързани лица“ по смисъла на § 1, т.15 от ДР на закона и че са били във „фактическо съжителство на съпружески начала“ по смисъла на § 1, т.18 от ДР на закона. Въззивният съд е приел, че за това (за наличие на такава общност в ежедневен битов план или за полагане на такава съвместна и взаимна грижа) няма (не са събрани по делото) никакви доказателства.

Въззивният съд е изложил и съображения за това, че не може да се игнорират показанията на децата (след като ги е преценил в съвкупност с адресните справки на ответниците съгласно изискването на разпоредбата на чл.172 ГПК), като се приеме, че същите касаят тяхна ранна детска възраст. Въззивният съд е приел, че обстоятелството, че родителите не живеят съвместно, не поддържат едно домакинство и нямат отношения на близост и грижа се е проявявало през целия живот на децата от 2003 и показанията им за този факт могат да бъдат кредитирани на общо основание. Изводите на въззивния съд от съвкупната преценка на показанията на двамата свидетели и адресните справки са за проведено насрещно доказване.

Поради което настоящият съдебен състав намира, че въпросът не е обуславящ.

Поради изложеното по изведените въпроси не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

Настоящият състав намира и че няма съмнение за очевидна неправилност на обжалваното решение – че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

Очевидната неправилност е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост. Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде установена при прочит на решението (на мотивите към него).

В конкретния случай при запознаване с обжалваното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства).

Или: При запознаване със съдържанието на обжалваното решение (на мотивите към него) настоящият състав не може да установи основателността на наведените доводи за неправилност по чл.281,т.3 ГПК.

С оглед изхода от това производство (недопускане на касационно обжалване) жалбоподателят КПКОНПИ няма право на разноски, а следва да бъде осъдена да заплати на Ю. Б. Т. направените разноски за процесуално представителство в касационното производство в размер на 500 лева, чието уговаряне и заплащане е отразено в представеното адвокатско пълномощно.

Воден от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на въззивно решение № 1464/01.12.2022 г. по в. гр. д. № 1612/2022 г. на Софийски апелативен съд.

О. К. за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество да заплати на Ю. Б. Т. сумата 500 (петстотин) лева разноски за процесуално представителство в касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.