Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Л. Г. Членове:

АНЕЛИЯ АНАНИЕВАЮЛИЯ ТОДОРОВАСТЕЛА Д. Д. при секретар С. П. и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя Л. Г. по административно дело № 7342/2023 г.

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на община Септември чрез юрк. Е. Ч., за отмяна на влязло в сила решение № 7343 от 05.07.2023 г. по адм. дело № 3351/2023 г. по описа на Върховен административен съд, седмо отделение. С обжалвания съдебен акт, Върховният административен съд е: 1) обезсилил решение № 806 от 28.10.2022 г. по адм. дело № 911/2021 г. на Административен съд – Пазарджик; 2) отменил определение № 2377 от 15.12.2022 г. по адм. дело № 911/2021 г., в частта, с която ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма /УО на ОП/ „Околна среда 2014-2020 г.“ е осъден да заплати на О. С. сумата от 7209,65 лева съдебни разноски; 3) прекратил производството по адм. дело № 911/2021 г. на Административен съд – Пазарджик.

В искането за отмяна на решението на ВАС се сочат основанията по чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК. Към молбата за отмяна са приложени писмени доказателства, за които се твърди, че са от съществено значение за делото, но при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Излагат се доводи, че за О. С. като бенефициент по цитирания административен договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, по комбинирана процедура, е налице самостоятелно правен интерес от оспорване на решението на ръководителя на УО на ОП „Околна среда 2014-2020 г.“. Искателят прилага административен договор № Д-34-11/15.02.2018 г. за безвъзмездна финансова помощ по ОП „Околна среда 2014-2020 г.“, сключен между министъра на околната среда и водите – в качеството му на ръководител на УО на ОП „Околна среда 2014-2020 г.“ и кметовете на общини Пазарджик, Батак, Белово, Брацигово, Лесичово, Пещера и Септември, ведно с приложения към него /Приложение № 1 – Формуляр за кандидатстване; Приложение № 2 – Условия за изпълнение на одобрения проект по процедура „Комбинирана процедура за проектиране и изграждане на компостиращи инсталации и на инсталации за предварително третиране на битови отпадъци“; Приложение № 3 – Разпределение на допустимите разходи по проекта по години и тримесечия; Приложение № 4 – Декларации от кметовете на общини, че проект № BG16МIOР002-2.002-0004-C01 „Комбинирана процедура за проектиране и изграждане на компостиращи инсталации и на инсталации за предварително третиране на битови отпадъци за общини: Батак, Белово, Брацигово, Лесичово, Пещера, Пазарджик и Септември“ не е бил физически завършен или изцяло осъществен към датата на сключване на административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП „Околна среда 2014-20 г.“ за неговото изпълнение.

Прилага и Споразумение за партньорство от 10.04.2017 г. за подготовка и кандидатстване по същата процедура между същите общини по комбинираната процедура, с определена водеща община – община Пазарджик и общини партньори - Батак, Белово, Брацигово, Лесичево, Пещера, Пазарджик и Септември. Прилага също допълнителни споразумения към административен договор за безвъзмездна финансова помощ № Д-34-11/15.02.2018 г.: допълнително споразумение № 1 /изх. № Д-34-11/04.11.2019 г./, допълнително споразумение № 2 /изх. № Д-34-11/13.04.2020 г./, допълнително споразумение № 3 /изх. № Д-34-11/03.12.2020 г./ и допълнително споразумение № 4 /изх. № Д-34-11/09.02.2021 г./.

Посочва, че съгласно договор № Д-34-11/15.02.2018 г. за безвъзмездна финансова помощ по ОП „Околна среда 2014-2020 г.“, представляващ многостранен административен договор, всички посочени общини са наричани бенефициент, поради което същите имат право на жалба, а не само водещата О. П. Цитира съдебна практика в същия смисъл и като основание за отмяна на влезлия в сила съдебен акт се позовава на определение № 14643/30.11.2017 г. по адм. дело № 12693/2017 г. по описа на ВАС, седмо отделение. Твърди, че в този смисъл е и разпоредбата на чл. 74, ал.4 от Общите условия към АДПБФП, предвиждащ солидарна отговорност за изпълнението на договора между бенефициента – О. П. и партньора – О. С. Съгласно чл. 75, ал. 5 от Общите условия разходите, извършени от партньорите се признават за допустими и подлежат на доказване на същото основание, както разходите извършени от бенефициента. Следователно на партньора се налага финансова корекция относно проведените от него обществени поръчки и партньорът има право да обжалва акта за налагане на финансова корекция. Моли да бъде отменено влязлото в сила решение на ВАС. Прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от ответника.

Ответникът – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“, чрез пълномощника главен експерт В. Д., представя мотивирано писмено становище по искането за отмяна и моли да се остави без уважение като неоснователно. Навежда аргументи, че в искането за отмяна не се съдържат визираните основания по чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК. Не се посочва и доказва наличие на ново обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Такива биха представлявали непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива, след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. По смисъла на цитираната правна норма на чл. 239, т. 1 от АПК, нови обстоятелства са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които ако са възникнали до приключване на устните състезания, не са били включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. В конкретния случай е налице формално посочване на тази разпоредба, като от страна на О. С. се прилагат към искането договорът за безвъзмездна финансова помощ и споразумението за сътрудничество между изброените общини. По отношение на второто визирано в искането основание по чл. 239, т. 4 от АПК, за да бъде приложимо следва да се установи, че между същите страни и за същото искане, и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Изисква се пълно тъждество - обективно или субективно между делата, за които се твърди, че е налице противоречие или предметът на едното да включва предмета на другото. Противоречието следва да е между диспозитивите на съдебните актове, а не между мотивите. Нормата на чл. 239, т. 4 от АПК не намира приложение при искане за отмяна на влезли в сила противоречиви решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи (решение № 11118 от 03.11.2021 г. по адм. дело № 5557/2021 г. на ВАС). В случая няма идентичност и между страните, оспорили административните актове.

Като прецени доводите на страните и правнорелевантните факти, петчленният състав на Върховния административен съд - Втора колегия, намира искането на О. С. за допустимо като предявено от надлежна страна в срока, визиран в чл. 240, ал. 1 от АПК. Разгледано по същество искането на О. С. е неоснователно по следните съображения:

С решение № 806 от 28.10.2022 г. по адм. дело № 911/2021 г. на Административен съд – Пазарджик, постановено в производство по чл. 64, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове във връзка с чл. 145 и сл. от АПК, образувано по жалба на О. С. са отменени т. 3.1, т. 3.2 и т. 3.4 от решение от 15.07.2021 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“ за резултата от приключилия процес на верификация на искане за окончателно плащане № 18/12.07.2021 г. по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) № BG16M1OP002-2.002-0004-C01 - „Комбинирана процедура за проектиране и изграждане на компостиращи инсталации и на инсталации за предварително третиране на битови отпадъци за общини: Батак, Белово, Брацигово, Лесичево, Пещера, Пазарджик и Септември“ . С решението е отхвърлена жалбата на община Септември в останалата й част, а именно – против т. 3.3 от решение от 15.07.2021 г. на ръководителя на УО на ОП „Околна среда – 2014-2020 г.“

С решението на Върховния административен съд, чиято отмяна се претендира в настоящото извънинстанционно производство е: 1) обезсилено решение № 806 от 28.10.2022 г. по адм. дело № 911/2021 г. на Административен съд – Пазарджик; 2) отменено определение № 2377 от 15.12.2022 г. по адм. дело № 911/2021 г., в частта, с която ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма /УО на ОП/ „Околна среда 2014-2020 г.“ е осъден да заплати на О. С. сумата от 7209,65 лева съдебни разноски; 3) прекратено производството по адм. дело № 911/2021 г. на Административен съд – Пазарджик.

В искането за отмяна на гореописаното влязло в сила съдебно решение е посочено правно основание чл. 239, т. 1 от АПК. Разпоредбата предвижда отмяна на съдебния акт, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В конкретния случай искателят се позовава на представени от него, цитирани подробно по-горе - административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и допълнителни споразумения към него, споразумение за сътрудничество, сключено между общините по административния договор, определящи О. П. като водеща община и О. С. като партньор. Искателят твърди, че тези доказателства представляват нови обстоятелства от съществено значение за решаване на делото, станали известни след приключването му във Върховния административен съд.

Настоящият съдебен състав намира, че представите документи, на които се позовава искателят не могат да се определят като "новооткрито доказателство" по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Същите са били известни на страната, която е участник в правоотношенията по тях, подписала ги е и реализирала съответно визираните в тях права и задължения. Цитираната в искането съдебна практика – определение на ВАС по аналогичен казус също не може да се приеме за ново обстоятелство или писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК.

Петчленният състав намира, че всички документи, приложени към искането за отмяна не обективират в себе си нови обстоятелства, които да не са могли да станат известни на страната в административното производство и съдебното разглеждане на спора, както и с оглед трайните взаимоотношения между искателя и другите общини - участници в проекта, както и с ръководителя на УО по ОП „Околна среда 2014-2020 г.“. Следователно, съдът не възприема представените едва сега - с искането за отмяна документи, като "нови доказателства" по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК и счита, че страната е следвало да се снабди с тях, за да ги представи по делото до приключване на устните състезания, което в случая не е направено. Касае се до непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Посочената хипотеза защитава страната срещу такава неправилност на решението, която се дължи на невиновна (обективна) невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Също така, под "обстоятелства" законът разбира факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти. Фактите трябва да са нови, т. е. да не са били включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо, а не да са новосъздадени, т. е. да не са възникнали след приключване на устните състезания, завършили с влязло в сила решение. Новооткритите факти следва да се подкрепят с писмени доказателства, които винаги са нови. Отменително основание са и новооткритите документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липсата на тези документи. Не е достатъчно само обстоятелството или документът да бъдат нови по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, необходимо е също така заинтересованата страна да не е знаела за тях или да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за добро водене на делото. Във всички случаи, новите писмени доказателства или новите обстоятелства, следва да са от съществено значение за делото. Твърдяното от молителя като ново обстоятелство и доказателство не може да бъде разглеждано като такова по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Отделно от това то съществува много преди възникване на спора между страните и при проявена процесуална активност и желание молителят е могъл да наведе доводи въз основа на него при разглеждане на спора.

В аналогичен смисъл са решение № 7845 от 13.07.2023 г. по адм. дело № 4195/2023 г., 5 чл. състав на Върховния административен съд, решение № 6341 от 13.06.2023 г. по адм. дело № 2146/2023 г., Върховния административен съд, четвърто отделение.

Изложените в искането доводи относно допустимостта на обжалването от страна на О. С. на административния акт, предмет на инстанционното производство, са извън предмета на настоящото производство – предвиждащо извънреден способ за отмяна на влезли в сила съдебни актове, но на конкретни, точно и изчерпателно определени основания, поради което не може да се приемат за относими.

По отношение на цитираното в искането основание по чл. 239, т. 4 от АПК, съгласно тази разпоредба влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В случая не може да се приеме, че такава идентичност е налице, нито се обосновава безспорно в молбата за отмяна. Както с основание е посочил ответникът, оспорваните административни актове и страните по процесния и цитирания като релевантен съдебни актове, са различни.

Настоящият състав, като се позовава на съображенията относно тълкуването на чл. 239, т. 4 от АПК, дадени в Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. на ОСК на ВАС по т. д. № 4/2010 г., счита, че в случая не са изпълнени предпоставките на нормата на сочената от искателя разпоредба. Според мотивите на тълкувателното решение, разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. Тълкувателното решение е задължително за съдилищата на основание чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт. В този смисъл са решение № 2973 от 21.03.2023 г. по адм. дело № 6859/2022 г. на Върховен административен съд, петчленен състав, решение № 2169 от 01.03.2023 г. по адм. дело № 5872/2022 г., Върховен административен съд, шесто отделение.

Предвид изложеното, следва да се отхвърли искането за отмяна на влезлия в сила съдебен акт. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са претендирани.

Предвид изложеното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО на О. С. за отмяна на влязло в сила решение № 7343 от 05.07.2023 г. по адм. дело № 3351/2023 г. по описа на Върховен административен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЛЮБОМИР ГАЙДОВ

секретар:

Членове:

/п/ А. А. п/ Ю. Т. п/ С. Д. п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА