Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на шести декември две хиляди двадесет и трета година в състав: Председател: Ж. П. Членове: ИСКРА АЛЕКСАН. Б. при секретар С. П. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията И. А. по административно дело № 7353/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Българска народна банка (БНБ) със седалище и адрес на управление в София, пл. „К. А. I” № 1, срещу неблагоприятната за този жалбоподател част на Решение 3089 от 09.05.2023 г., постановено по адм. дело № 2077 по описа на Административния съд София-град за 2023 г.

С обжалваното решение БНБ е осъдена да заплати на С. Д. от гр. София с адрес - [улица]обезщетение за имуществени вреди в размер на 5 624, 38, за забавено плащане на сумата от 196 000, 00 лв. - гарантиран размер на влоговете й в „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност) за периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз (ЕС), изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичността на депозитите в КТБ АД в срок от 5 (пет) работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити (Директива/та), изм. с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г., като предявеният от ищцата иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) е отхвърлен над уважения размер до пълния предявен от 8 627, 96 лв. Ответникът е осъден да заплати на ищцата 224, 00 лв. съдебни разноски.

Касационният жалбоподател поддържа неправилност на обжалваното решение в осъдителната част, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания са няколко и ще бъдат разгледани последователно в мотивите на настоящото решение. Иска отмяна на първоинстанционния съдебен акт в обжалваната му част, включително в частта на присъдените в полза на ищцата разноски. Претендира присъждане на разноски за две инстанции.

Ответникът – С. Д. не изразява становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Не се явява и не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд.

Представителят на Върховната прокуратура, участващ по делото, дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която частично обжалваното съдебно решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Обжалваният съдебен акт е постановен в производство по реда на чл. 226 АПК, след като образуваното пред Административния съд София-град адм. дело № 12634/2019 г. е върнато за ново разглеждане с Решение № 2076/24.02.2023 г. по адм. дело № 7613/2022 г. на Върховния административен съд на друг състав на същия съд, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Касационната инстанция e приела, че формираният от Административния съд София-град решаващ извод за погасяване по давност на претендираното от Дионисиева вземане, е неправилен. Посочил е, че петгодишният давностен срок за предявяване на иска е започнал да тече от момента на преустановяване на соченото в исковата молба неоснователно бездействие, а именно от 06.11.2014 г. Счел е, че с оглед подаването на исковата молба на 06.11.2019 г., предявеният от Дионисиева иск за имуществена обезвреда не се явява неоснователен, като погасен по давност.

След връщане на делото на първата инстанция е образувано адм. дело № 2077/2023 г. по описа на Административния съд София-град, по което е постановено обжалваното частично съдебно решение, предмет на касационен контрол в настоящото производство. За да постанови обжалвания резултат, първоинстанционният съд е приел, че е сезиран от С. Д. с иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 8 627, 96 лв., представляващо законната лихва за забавено плащане на гарантирания размер на вложенията й в КТБ АД за периода 30.06.2014 г. – 04.12.2014 г., които вреди ищцата е претърпяла в резултат на незаконосъобразното бездействие на БНБ да приложи разпоредба от правото на ЕС, която е с директен ефект – чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, изм. с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 година.

Административният съд е установил от фактическа страна, че Дионисиева е вложител в КТБ АД.

На 04.06.2013 г. между КТБ АД и ищцата е сключен договор за срочен депозит № 33527 с клауза за капитализиране на лихвата по депозитна сметка – л. 97-98 от адм. дело № 12634/2019 г. по описа на Административния съд София-град.

На 20.06.2014 г., на основание чл. 115, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закона за кредитните институции (ЗКИ) (отм.) Управителният съвет на БНБ е приел Решение № 73, изменено и допълнено с Решение № 74/22.06.2014 г., с което КТБ е поставена под специален надзор, за срок от три месеца като е спряно изпълнението на всички нейни задължения за същия срок, ограничена е дейността й, забранено е извършването на всички дейности, съгласно банковата лицензия, от длъжност са отстранени членовете на управителния и на надзорния съвет на банката, акционерите, притежаващи повече от 10 на сто от акциите са лишени от право на глас, назначени са квестори. С поставянето под особен надзор на КТБ АД, БНБ възложила на квесторите осигуряването на пълен анализ и оценка на активите и пасивите на банковата група КТБ от независим външен одитор.

С Решение № 82 от 30.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, считано от 01.07.2014 г., са намалени лихвените проценти по депозити на КТБ до средния им пазарен размер за банковата система по видове, матуритет и валути. На 16.09.2014 г. Управителният съвет на БНБ взел решение за удължаване срока на специалния надзор за КТБ с още два месеца, съответно до 20.11.2014 г., указвайки на квесторите, най-късно до 20.10.2014 г., да внесат в БНБ цялостна оценка на активите на банката, извършена от трите одиторски компании – „Ърнст енд Я. О. ООД, „Д. Б. ООД и „Афа“ ООД и до 31.10.2014 г. да представят отчет за капиталовата адекватност на КТБ, на база изготвената пълна оценка на активите и след извършване на съответни счетоводни операции.

С Решение № 138/06.11.2014 г. Управителният съвет на БНБ отнел лиценза на КТБ АД за извършване на банкова дейност. Със същото решение, на основание чл. 9, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН), приел да бъде подадено искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност за КТБ, за което уведомил и Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ/Фонда/ът), с цел извършване на подготвителни действия за назначаване на синдик.

С Решение № 61/18.11.2014 г. Управителният съвет на Фонда определил девет обслужващи банки за изплащане на гарантираните влогове. Определил също датата 04.12.2014 г. за начална дата на изплащане на гарантираните депозити.

По делото пред първата инстанция е назначена съдебно-икономическа експертиза, извършена от проф. д-р С. А., чието заключение, неоспорено от страните, съдът е кредитирал частично.

При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е обосновал подробно допустимостта на предявения иск, както и защо приема БНБ като надлежен ответник. Преценил е да разгледа иска по реда на АПК и ЗОДОВ, но при спазване на стандартите за ангажиране на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушаване правото на ЕС, изведени от практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС). По съществото на иска съдът е приел, че исковата претенция е доказана по основание и частично основателна по размер – до присъдената сума от 5 624, 38 лв. и за периода 26.07.2014 г. – 05.11.2014 г. Аргументирал се е, че по делото са установени всички предпоставки за ангажиране на отговорността на БНБ за вреди. Обсъдил е подробно разпоредбите на Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, които имат значение за конкретния казус, както и относимото национално законодателство. Съобразил е даденото от СЕС тълкуване на разпоредбите на чл. 1, пар. 3 и чл. 10, пар. 1 от Директива 94/19/ЕО, което е в смисъл, че не се допуска, от една страна, национално законодателство, съгласно което установяването на неналичността на депозитите да зависи от неплатежоспособността на кредитната институция и от отнемането на нейния банков лиценз, и от друга страна – отклоняване от предвидените от тези разпоредби срокове за установяване на неналичността и за изплащане на депозитите по съображение, че е необходимо кредитната институция да бъде поставена под специален надзор. Изложил е подробни аргументи, че правомощието по чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата е възложено на „съответния компетентен орган“ на държавата членка, който в случая е БНБ. Посочил е правомощието по Директива 94/19/ЕО на съответните компетентни органи, да установят, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозитите на вложителите и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи. Формирал е извод, че чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО, като пряк източник на права и задължения, задължава БНБ да установи неналичността на депозитите с изричен акт, различен от акта, с който се отнема лиценза поради неплатежоспособност. Посочил е, че постановявайки Решение № 73/20.06.2014 г. за поставяне на КТБ АД под специален надзор, БНБ на практика е направила обективната констатация за неналичност на депозитите по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата, като преустановяването на достъпа до депозитите в КТБ е по причини, пряко свързани с финансовото й положение. Отчел е, че от този момент КТБ АД не е била в състояние да изплаща дължимите и изискуеми депозити. Преценил е, че не е съществувала и близка перспектива кредитната институция да е в състояние да изплати депозитите. Приел е, че преценката на компетентния орган БНБ дали КТБ АД изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозитите на вложителите, включително тези на ищцата и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи, е ограничена от сроковете и целите на Директива 94/19/ЕО. Квалифицирал е липсата на установяване на неналичността на активи в съответствие с изискванията на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата, която норма е с пряко приложение и с директен ефект, като бездействие на Централната банка да изпълни свое нормативно определено задължение и като достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза.

Първоинстанционният съд е приел, че ищцата е доказала наличието на имуществени вреди, причинени от нарушението от страна на БНБ на правото на ЕС, както и наличието на причинно-следствена връзка между противоправното поведение на Централната банка и претърпените вреди. Счел е, че, в случая, обективен измерител на стойността на нарушеното право е законната лихва по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). По отношение на началния момент, от който може да се претендират вредите, е посочил, че постановяването на акт, с който се установява неналичността на депозитите не е достатъчно условие за започване на тяхното изплащане. Приел е, че с акта, с който се установява неналичността на депозитите, само се стартира схемата за изплащане на гарантираните депозити и считано от датата на постановяване на този акт, започва да тече срокът за изплащане. Като съобразил разпоредбата на чл. 23, ал. 5 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (ЗГВБ – отм.), е счел, че, в случай на приемане от БНБ на решението по чл. 1, пар. 3, буква i) в петдневния срок, т. е. най-късно на 27.06.2014 г., то срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. Според съда, именно от следващия ден, 26.07.2014 г., ищцата е започнала да търпи вреди поради неизплащане на гарантирания размер на вложенията й в КТБ. Преценил е, че това е началната дата на относимия исков период. Относно крайната му дата е взел предвид, че решението за обявяване неналичността на депозитите е постановено на 06.11.2014 г., когато е отнет лицензът на КТБ и е започнала процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19/ЕО. Подчертал е, че след тази дата БНБ вече не е в забава. Поради това е приел, че периодът, за който се дължи обезщетение, е от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г.

По отношение на размера на законната лихва за приетия от него исков период, съдът е обсъдил данните от писмо на КТБ АД, изх. № 54 от 13.01.2022 г. (от л. 95 до л. 96 от адм. дело № 12634/2019 г. по описа на Административния съд София-град), както и заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза. Подчертал е, че вещото лице се е позовало в заключението си на писмо от ФГВБ, изх. № 90-0062/30.11.2021 г., представено по друго дело (№ 6650/2017 г.) по описа на Административния съд София-град. Преценил е, че след като това писмо не е приобщено към доказателствения материал по образуваното пред него дело, заключението на вещото лице, в тази му част, не следва да бъде кредитирано. Изчислил е размера на законната лихва върху сумата от 196 000, 00 лв. за преценения от него за относим исков период посредством достъпния на Интернет страницата на Национална агенция за приходите (НАП) калкулатор. Приел е, че начисляването на договорна лихва по влоговете на лицата в КТБ АД, включително по вложенията на Дионисиева, не обуславя отпадане на отговорността на Централната банка да изплати своевременно гарантирания размер на същите. Като съобразил нормата на чл. 4, ал. 2 ЗГВБ (отменен), съдът се е обосновал, че при плащане на гарантирания размер на влоговете всички вложители получават една и съща сума, формирана от главница и лихва. Уважил е исковата претенция до сумата от 5 624, 39 лв. Отхвърлил е предявения от Дионисиева иск в останалата му част и за исковите периоди 30.06.2014 г. – 25.07.2014 г. и 06.11.2014 г. – 04.12.2014 г., като неоснователен и недоказан. Присъдил е разноски, съобразно изхода от спора.

Решението на административния съд в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касационния жалбоподател основания за отмяна на съдебния акт в посочената част. Фактическата обстановка по спора е установена от съда обективно, като формираните от него изводи за частична основателност на исковата претенция на Дионисиева са обосновани и верни.

Възражението на касатора, че БНБ не се явява компетентният орган за установяване неналичността на депозитите в КТБ, е неоснователно. От съпоставката на приложимото към спора национално законодателство с приложимото съюзно законодателство към месец юни 2014 г. става ясно, че разпоредбата на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, изм. с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. е транспонирана неточно, за което отговорността не е на БНБ, а е на националния законодател. Неточното транспониране на съюзната разпоредба в националния ни закон към този момент, не освобождава от отговорност Централната банка за проявеното бездействие в конкретния случай. Това е така, тъй като в две поредни решения по дела С-571/16 и С-501/18, СЕС приема, че чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата има директен ефект и представлява правна норма, целяща предоставяне на права. Признатият директен ефект на посочената разпоредба, освен че предоставя права на частноправните субекти, създава за компетентния орган задължение, което е достатъчно точно и безусловно. Макар да е вярно твърдението на касационния жалбоподател, че изрично уреденото за БНБ в националното законодателство правомощие за установяване неналичност на депозитите на кредитна институция, й е възложено едва със законодателните изменения на Закона за Българската народна банка (ЗБНБ) и ЗКИ през август 2015 г. (обн. ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.), това не означава, че тя не е разполагала с това правомощие и преди тези изменения. Българската народна банка е компетентният орган, издаващ лиценз на кредитните институции, респективно това е компетентният орган, който следи кредитните институции да изпълняват задълженията си, основна част от които са спрямо вложителите им и техните депозити. Централната банка е и органът, който е натоварен да следи за обективното финансово състояние на кредитните институции и да отнема издадените лицензи на банките при наличие на законоустановените предпоставки за това. При тези предоставени й с националното законодателство правомощия не е било трудно за БНБ да се разпознае в „компетентния орган“ по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата.

Касационната инстанция не споделя възражението на БНБ, че през юни 2014 г. Централната банка не е имала правомощието да издаде административен акт, с който да установи неналичността на депозитите в КТБ. Правомощието на БНБ за издаването на въпросния акт произтича от действаща съюзна разпоредба, която макар да се съдържа в директива, е разпоредба с директен ефект. Както се посочи и по-горе в мотивите, с оглед правомощията й съобразно националното ни законодателство в сила към релевантния момент, за БНБ е било не само възможно, но и задължително да се идентифицира с „компетентния орган“ по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО и да изпълни произтичащото от посочената норма задължение. Неиздаването на решението, когато са налице предпоставките за това, се явява незаконосъобразно бездействие на компетентен орган да изпълни нормативноустановено задължение. В случая, въз основа на събраните по делото доказателства и от анализа на приложимата нормативна уредба, се установява, че към 27.06.2014 г., както и 5 (пет) работни дни преди това, са били налице нормативноустановените предпоставки БНБ да издаде решение за установяване неналичността на депозитите в КТБ АД.

Следващият относим въпрос в случая, е налице ли е или не съществено нарушение на приложимата съюзна норма, на който въпрос Административният съд София-град е отговорил правилно. С решението си по дело С-501/18, т. 97 от него, СЕС приема, че фактът, че не е установена неналичността на депозитите по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО може да представлява достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС и да позволи ангажирането на отговорността на държава членка за нарушение на Общностното право.

Като неоснователно настоящият състав на касационната инстанция преценява и възражението на касатора, че по делото не се доказва ищцата да е претърпяла вреда. Дионисиева претендира като вреда законната лихва върху гарантирания размер на депозита й в КТБ АД за периода на забавата. Така претендираната вреда за забавено изплащане на вложенията й в тази банка следва да се подведе под разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Непозволеното увреждане е източник на парично задължение за заплащане на обезщетение за обезвреда. Ищцата е имала парично вземане в гарантиран размер за неналичния й депозит, което й е изплатено, но чиято изискуемост е зависела от решението на БНБ за установяване неналичността на депозитите в КТБ. Незаконосъобразното бездействие на БНБ да установи тази неналичност е забавила изплащането от ФГВБ на паричното вземане на Дионисиева за гарантирания размер на вложенията й в КТБ. Следователно, независимо че БНБ не е нито банката, в която се е намирал депозитът на ищцата, нито е органът, който е изплатил гарантирания размер на този депозит, тя е публичният орган, който е следвало да издаде акта, съставляващ един от елементите от сложния фактически състав (чл. 20, ал. 1, т. 2 ЗГВБ) за упражняване и удовлетворяване на правото на ищцата за паричното й вземане от ФГВБ. Д. е получила със забава гарантирания размер на депозита си в КТБ, която забава е провокирана от публичен орган, от акта на който зависи изпълнението на задължението от страна на платеца. В този случай дължимото обезщетение от деликвента следва да е от вида и в обема на обезщетението, дължимо при забава от прекия длъжник на паричното задължение. За държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден от Директивата. При неизпълнение на парично задължение кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва.

Първоинстанционният съд правилно е обосновал периода, за който се дължи обезщетението, а именно периода на забава – от момента, в който Дионисиева е следвало да има достъп до гарантирания размер на депозита си в КТБ АД, до момента в който нарушението на БНБ е преустановено. Срокът от 5 (пет) работни дни по чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, считано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ под специален надзор) изтича на 27.06.2014 г. След този момент БНБ е в нарушение на посочената разпоредба, но постановяването на акт, с който се установява неналичността на депозитите не е достатъчно условие за започване на тяхното изплащане, а се стартира схемата за изплащане на гарантираните депозити, съответно започва да тече срокът за изплащане. По аргумент от чл. 23, ал. 5 ЗГВБ (отм.), при приемане на решението по чл. 1, пар. 3, буква i) в петдневния срок – т. е. най-късно на 27.06.2014 г., то срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. От следващия ден – 26.07.2014 г., както правилно е приел първоинстанционният съд, ищцата е започнала да търпи реални вреди, поради неизплащане на гарантирания размер на вложенията й в КТБ АД. От 06.11.2014 г., когато е отнет лицензът на КТБ и е стартирана процедурата за компенсиране по чл. 10 от Директивата, БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие. Поради това периода, за който се дължи обезщетение в случая, е от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г.

Правилно е определен и размерът на обезщетението за посочения период. Неоснователна е тезата на касатора за липса на претърпяна от Дионисиева вреда, поради това че за периода, в който КТБ е била поставена под специален надзор, ищцата е получавала договорни лихви за вложенията си в КТБ. Договорната и законната лихва се дължат на различни фактически и правни основания, като целта им е различна.

Настоящата инстанция не споделя и оплакването на касационния жалбоподател за липса на причинно–следствена връзка между забавата и поведението на БНБ. Както се посочи в мотивите на настоящия съдебен акт, сроковете за обявяване на депозитите за неналични и за стартиране на тяхното изплащане имат императивен характер. Съображение 9 от Директива 94/19/ЕО изисква схемите за гарантиране на депозити да се намесят веднага, след като депозитите са станали неналични. Поради това, както правилно се е мотивирал първоинстанционният съд, липсата на достатъчно средства във Фонда за покриване на гарантираните депозити не може да се противопостави на правата на вложителите и не изключва нито съществения характер на нарушението, извършено от БНБ, нито причинно-следствената връзка с претърпените вследствие на това нарушение вреди.

Предвид изложените съображения, подадената от БНБ касационна жалба е неоснователна, а решението в обжалваната част, като правилно, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, направеното от касационния жалбоподател искане за присъждане на разноски за производството пред Върховния административен съд е неоснователно. Разноски за настоящото производство не се дължат и на ответника по касация, защото не са претендирани.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3089/09.05.2023 г. по адм. дело № 2077/2023 г. на Административния съд София-град в обжалваната част.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ И. А. п/ КРЕМЕНА БОРИСОВА