Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Р. Членове: А. А. . при секретар М. Т. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от председателя Т. Р. по административно дело № 7389/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на К. К. от гр. Варна, подадена чрез нейния процесуален представител срещу решение № 491 от 10.04.2023 г., постановено по адм. дело № 912/2022 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № Г-185/06.07.2020 г., издадена от Заместник – кмета на О. В. и е осъдена да заплати разноски по делото.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 21, ал. 5 ЗУТ, тъй като е приел, че съгласието на собствениците на съседни имоти е задължително само при допускане/одобряване на нискоетажно строителство. Претендира се отмяна на съдебното решение, както и присъждане на разноски.

Ответникът – заместник – кметът на О. В. редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. В приложен по делото писмен отговор чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба, както и прави искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Ответницата Г. М. от гр. Варна, редовно призована, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложен по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба, както и претендира присъждане на съдебни разноски, изразяващи се в адвокатско възнаграждение за настоящото производство на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗЗД).

Ответниците – С. К., П. К., И. И., С. В., Д. Г. – Иванова, С. С. и Р. Г., редовно призовани не се явяват и не изразяват становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № Г-185/06.07.2020 г., издадена от заместник – кмета на О. В. с която е одобрен подробен устройствен план (ПУП) – план-извадка – план за регулация и застрояване (ПРЗ) и работен устройствен план (РУП) за УПИ XII-22, в квартал 74 по плана на 28 микро район (м. р.) на гр. Варна, съгласуван по т. 7 от Протокол № 45/15.12.2015 г. на експертния съвет по устройство на територията (ЕСУТ) при О. В. и актуализация, с Протокол на ЕСУТ на О. В. № 28/23.07.2019 г., т. 46. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата.

Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, включително заключенията на вещите лица по назначените и приети СТЕ и СПЕ, събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на свидетели и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган в условията на делегирани правомощия. С. З. № 5513/31.12.2019 г. кметът на О. В. съобразно предоставеното му правомощие по 1, ал. 3 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУТ е делегирал на П. П. – заместник-кмет на О. В. функциите си по ЗУТ, а именно: правомощията по чл. 129, ал. 2 от ЗУТ да одобрява или отказва със заповед подробни устройствени планове и техните изменения. О. З. № Г-185/06.07.2020 г е издадена от П. П. – заместник-кмет на О. В. на основание именно цитираната Заповед № 5513/31.12.2019 г. на Кмета на О. В.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че процесната заповед е издадена без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът обосновано е приел, че административният орган, съобразно изискването на чл. 35 от АПК, е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за издаване на обжалваната заповед като правилно е приел, че са изпълнени условията и не са допуснати съществени нарушения относно изготвянето и одобряването на плана-извадка, одобрен с оспорената заповед. Заповед № Г-185/06.07.2020 г. е издадена след изрично дадено от ЕСУТ при О. В. по т. 37 от Протокол № 46/18.12.2018 г. положително становище за допускане на основание чл. 133, ал. 1 във връзка с ал. 3 ЗУТ на ПУП – план-извадка – ПРЗ за УПИ XII-22 в кв. 74 по плана на 28 м. р. на гр. Варна, по съгласувания с решение на ЕСУТ по т. 7 от Протокол № 45/15.12.2015 г. предварителен проект за ПП на ПРЗ на 28 м. р., кв. 74. Със заповед № 014/15.01.2019 г. на главния архитект на О. В. е дадено разрешение за изработване на проекта, като оспорената заповед е издадена след изричното приемане от ЕСУТ с т. 22 от Протокол № 08/25.02.2020 г. на представения ПУП – план-извадка – ПРЗ и РУП за УПИ XII-22 в кв. 74 (идентификатор № 10135.5505.22) по плана на 28 м. р. на гр. Варна. Правилно съдът е констатирал, че в съответствие с разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ЗУТ оспорената заповед е издадена, след като проектът, на основание чл. 128, ал. 10 от ЗУТ (в относимата редакция на нормата, изм. – ДВ, бр. 25 от 2019 г.) , е разгледан и приет от ЕСУТ при О. В. От данните по преписката е установено, че е спазено и изискването на чл. 128, ал. 3 ЗУТ като на заинтересованите лица са изпратени съобщения за изработения ПУП – план-извадка – ПРЗ и РУП за УПИ XII-22 кв. 74, по плана на 28 м. р. на гр. Варна, като им е предоставена възможност в 14-дневен срок да направят писмени възражения, предложения и искания срещу него. Конкретно по отношение на касационната жалбоподателка, явяваща се заинтересовано лице в административното производство, по преписката са налице доказателства за уведомяването й по реда на чл. 128, ал. 3 ЗУТ, като същата не е направила възражения, предложения и искания срещу проекта. Възражения са депозирани от заинтересованите страни Р. Г. и С. С., като с Решение по т. 73 от Протокол № 31/03,04.09.2019 г. на ЕСУТ са уважени, вследствие на което от заявителя е представен коригиран проект. Обоснован и правилен е изводът на първоинстанционния съд за отсъствието на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в процеса на издаването на обжалвания индивидуален административен акт по чл. 214, т. 1 ЗУТ.

При правилно установена фактическа обстановка, изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед са правилни. Правилно е установено, че съгласно чл. 133, ал. 1 ЗУТ в процеса на изработване на подробни устройствени планове инвестиционно проектиране за нови строежи в поземлените имоти може да се разрешава въз основа на подробен устройствен план, който е извадка от изработвания проект за подробен устройствен план. Изработването на план-извадка се разрешава от кмета на общината, а в случаите по чл. 124а, ал. 3 и 4 – съответно от областния управител или от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Съгласно ал. 2 на чл. 133 ЗУТ изработването на плана-извадка по ал. 1 се допуска след приемане на предварителния проект за подробен устройствен план от съответния експертен съвет. За разрешените и одобрени план-извадки се уведомява проектантът на проекта на подробен устройствен план. В чл. 133, ал. 3 ЗУТ е предвидено по изключение със съгласие на органа, който назначава експертния съвет по устройство на територията, компетентен да приеме проекта за подробен устройствен план, изработването на плана-извадка може да се допусне и преди приемане на предварителния проект по ал. 2, когато уличната регулация не подлежи на значителни промени и в обхвата на плана-извадка има съществуващо застрояване, което предопределя начина на проектното застрояване.

В тази връзка адекватно решаващият съд е приел, че когато става въпрос за одобряване на план-извадка, релевантни и съответно предмет на изследване са следните въпроси: на първо място – да има и да е в процес на изработване проект за ПУП за имота/ите, за които се иска инвестиционно проектиране, на второ място – предварителният проект за ПУП да е приет от съответния експертен съвет. При наличието на тези две условия съответно е допустимо изработването и одобряването на план-извадка за реализиране на инвестиционното проектиране. Освен това при изпълнение на горните две изисквания за административния орган съществува задължението, изработеният и одобрен план-извадка да е съответен на одобрения от ЕСУТ предварителен проект на ПУП. Налице е и възможност за изработване на план-извадка и преди приемане на предварителния проект при определени предпоставки – когато уличната регулация не подлежи на значителни промени и в обхвата на плана-извадка има съществуващо застрояване, което предопределя начина на проектното застрояване – чл. 133, ал. 3 ЗУТ.

Одобреният с оспорената по делото заповед ПУП – ПРЗ и РУП за УПИ XII-22 е план-извадка от Предварителен проект за ПП на ПРЗ на 28 м. р., кв. 74, който е съгласуван с решение на ЕСУТ по т. 7 от Протокол № 45/15.12.2015 г. и е актуализиран с Протокол на ЕУСТ № 28/23.07.2019 г., т. 46. На скицата, представляваща Приложение № 2 към заключение с. д. №3199/ 01.03.2023 г. по втората СТЕ, е илюстрирана проектираната от архитект Митева актуализация на ПП на ПРЗ на 28 м. р., кв. 74, за УПИ V-23 и УПИ XII-22 „за жилищно строителство“, приета без забележки с Протокол 28/23.07.2019 г., т. 46 на ЕСУТ. Според разясненията на вещото лице архитект Б. К. при наличието на съгласуван от ЕСУТ предварителен проект за ПРЗ на 28 м. р., кв. 74, гр. Варна именно процедурата по чл. 133 от ЗУТ е единствената възможност за продължаване на процедурата по проектиране и достигане на фаза окончателен проект на застроителен и регулационен план. По силата на тази разпоредба разработката на процесния ПУП – план-извадка, която би се явила окончателен проект на ПУП-ПРЗ, трябва да бъде съобразена с приетия предварителен проект на 28 м. р. на гр. Варна. Правилен е изводът на съда, че доколкото със съгласувания и актуализиран предварителен проект е предвидено свързано застрояване между ПИ:22 – собственост на Г. М., и ПИ:23 – собственост на касационната жалбоподателка, не е възможно строителството в двата имота да бъде изпълнено със съответното отстояние от граничната линия, т. е. да има отстояние от регулационната линия между имотите, каквито са претенциите на касатора. Това е потвърдено и от вещото лице Карагеоргиев при приемане на заключението по втората СТЕ в открито съдебно заседание от 8 март 2023 година. Поради това следва да се приеме, че са изпълнени изискванията на чл. 133, ал. 1 ЗУТ предварителният проект да послужи за изработване на ПРЗ – план-извадка – ПРЗ и РУП за УПИ XII-22. Също така, доколкото не се променя предвидената съгласно предварителния проект улична регулационна линия на предвидения по проекта УПИ, изпълнено се явява и условието по чл. 133, ал. 3 ЗУТ. Съгласно заключение с. д. № 13343/08.09.2022 г. по първата СТЕ процесният ПУП съответства на изискванията на ЗУТ относно предвидените в него параметри на застрояване. Същият е изработен при пълно спазване на градоустройствените изисквания и на предвижданията на действащия за територията ОУП на община Варна. В открито съдебно заседание от 8 март 2023 година по приемане на заключението по втората СТЕ вещото лице архитект Карагеоргиев заявява, че планът-извадка за ПИ:22 е изработен в съответствие с изискванията на ЗУТ.

На следващо място първоинстанционният съд подробно и задълбочено е изследвал довода, свързан с липсата на съгласие от страна на К. К., релевиран и с касационната жалба, като настоящата съдебна инстанция напълно споделя изводите на съда, че съгласно приложимите материалноправни разпоредби такова съгласие не се изисква в конкретния случай. Предвиденото съгласно процесния ПУП – план-извадка – ПРЗ и РУП за УПИ XII-22 в квартал 74 по плана на 28 м. р. на гр. Варна, изцяло ново свързано застрояване между имота – предмет на разработката (ПИ:22), и този на касационната жалбоподателка (ПИ:23), е последица от предвижданията на предварителния проект на квартала, съгласуван по т. 7 от Протокол № 45/15.12.2015 г. на ЕСУТ при О. В. и неговата актуализация по отношение на тези имоти, приета с решение по т. 46 от Протокол № 28/23.07.2019 г. на ЕСУТ. С оспорената заповед се предвижда режим на свързано средно застрояване по страничната имотна граница между ПИ:22 и ПИ:23 като в подобна хипотеза ЗУТ не поставя като условие за допустимост на такова застрояване съгласието на собствениците на съседните поземлени имоти. Такова съгласие би било необходимо само в случаите на допускане на свързано ниско застрояване – аргумент от чл. 21, ал. 5 ЗУТ, каквото процедираното с обжалваната заповед безспорно не е. Аргумент в подкрепа на извода, че нормата на чл. 21, ал. 5 ЗУТ не намира приложение в разглеждания случай се извлича и от уточненията на вещото лице архитект Карагеоргиев, според които, по правилата на ЗУТ декларация за съгласие от собствениците на съседния имот се изисква само когато става въпрос за ниско етажно застрояване до 10 м, но не и в случаи като настоящия, когато застрояването е над 10 м. Освен това по делото е представена и декларация рег. № 6937, според която касационната жалбоподателка дава съгласие на Г. и С. Мавродинови да построят сграда с калканна стена на границата на нейния имот. Истинността на тази декларация не е опровергана успешно, поради което правилен е изводът на съда, че не може да се приеме, че декларацията е неистинска.

Предвид изложеното правилни са изводите на решаващия съд за валидност и законосъобразност на оспорената заповед.

Поради това касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

При този резултат и направеното искане на ответницата Г. М. се дължат разноски за касационната инстанция в размер на 1250 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 38 ал. ЗЗД и чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На община Варна се дължи заплащането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Воден от горното Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 491 от 10.04.2023 г., постановено по адм. дело № 912/2022 г. по описа на Административен съд - Варна.

ОСЪЖДА К. К., с [ЕГН], от гр. Варна, [улица]да заплати на Г. М., [ЕГН] сумата от 1250 (хиляда двеста и петдесет) лева разноски за касационната инстанция.

ОСЪЖДА К. К., с [ЕГН], от гр. Варна, [улица]да заплати на община Варна направените разноски за касационната инстанция в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ РАДКОВА

секретар:

Членове:

/п/ А. А. п/ МАРТИН АВРАМОВ