Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в закрито заседание в състав: Председател: Г. С. Членове: МАРИЕТА МИЛ. М. при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Б. М. по административно дело № 7431/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по молба на Ю. А., подадена чрез процесуалния представител адв. Т., с искане за изменение на решение № 11422 от 22.11.2023 г., постановено по адм. дело № 7431/2023 г. по описа на Върховния административен съд, в частта за разноските.

В молбата се навеждат доводи, че неправилно съдът е оставил без уважение претенцията на ответника за присъждане на разноски пред касационната инстанция, въпреки че с действията си О. И. е станала причина за завеждане на административното дело пред Административен съд – Русе. Иска се изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, като се осъди касационният жалбоподател да заплати на ответника претендираните съдебни разноски.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна – кмета на О. И. в писмен отговор, чрез процесуалния си представител юрк. Т., изразява становище за неоснователност на искането. Претендира присъждане на разноски по делото.

Върховният административен съд, второ отделение, намира молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК за подадена в срок и процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

С решението, чието изменение се иска, Върховният административен съд, състав на второ отделение, е обезсилил решение № 145 от 25.05.2023 г., постановено по адм. дело № 574/2022 г. по описа на Административен съд – Русе, прекратил е производството по делото и е осъдил Ю. А. да заплати на О. И. юрисконсултско възнагражадение за касационната инстанция. С решението си, Върховният административен съд не е уважил искането на ответника пред касационната инстанция за присъждане на разноски по делото. Видно от мотивите на решението на Въховния административен съд решение № 145 от 25.05.2023 г. на Административен съд – Русе, постановено по адм. дело № 574/2022 г., е обезсилено и производството по делото е прекратено, поради направен отказ, на основание чл. 155, ал. 1 от АПК, от оспорването на заповед № РД-09-499/07.11.2022 г. на кмета на О. И. от първоинстанционния жалбоподател Ю. А..

При тези факти, настоящата инстанция приема, че подаденото от Ю. А. искане за изменение на съдебното решение в частта за разноските е неоснователно.

Настоящият съдебен състав намира, че доколкото Ю. А. - жалбоподател в първоинстанционното производство, мотивира пред касационната инстанция оттеглянето на жалбата си на основание чл. 155, ал. 1 от АПК с нанасянето на съществуващите в имота му сгради, което изрично се сочи, че е било и основното искане на жалбоподетеля в административното производство, а с оспорената от него заповед № РД-09-499/07.11.2022 г. на кмета на О. И. е отказано изменение на кадастралния план на [населено място] по отношение на имотните граници на имот пл. № 1030 и обособяване на два нови поземлени имоти, то в случая не е налице твърдяното от тази страна поведение на кмета на О. И. с което последният да е дал повод за завеждане на делото. В тази връзка следва следва да се има предвид, че не се установява по делото искане на Ю. А. за изменение на кадастралния план по отношение на имотните граници на имот пл. № 1030 да е било уважено от страна на административния орган преди или след подаване на първоинстанционната жалба от Ю. А.. Този извод се подкрепя и от изрично направеното изявление на административния орган в приложения по делото писмен отговор, че изменение на кадастралния план по искане на жалбоподателя не е извършвано.

По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение, намира, че не са налице основания за изменение на съдебния акт в частта за разноските, а искането на Ю. А. в този смисъл е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Претенцията на насрещната страна - кмета на О. И. за присъждане на разноски в настоящото производство е неоснователна. Съгласно чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Тази норма обаче се отнася до актовете, с които спорът се разрешава по същество. Определенията на съда, постановени в производство по чл. 248 от ГПК, не са актове, с които се разрешава спор по същество, поради и което не е допустимо кумулирането на нови задължения за разноски в „процеса относно разноските“.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ю. А., подадено чрез процесуалния представител адв. Т., за изменение на решение № 11422 от 22.11.2023 г., постановено по адм. дело № 7431/2023 г. по описа на Върховния административен съд, в частта за разноските. Определението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. М. п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА