Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на седми март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Е. М. Членове:

АГЛИКА А. Р. К. С. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията А. А. по административно дело № 7516/2023 г.

Производството е по реда на чл. 237, ал. 1, вр. чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по искане на ЕТ „М. С. – Комерс “ - М. С. за отмяна на влязло в сила Решение № 4952/10.05.2023г., постановено по адм. д. № 9055/2022г. по описа на Върховния административен съд, Осмо отделение. Искането за отмяна се поддържа на основание чл. 239, т. 1 АПК. Молителят твърди, че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са били известни на страна при решаването му.

Ответникът – Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ чрез процесуален представител оспорва искането.

Върховният административен съд - петчленен състав на Първа колегия намира, че искането за отмяна като подадено в срок и от надлежна страна е процесуално допустимо.

След съдебното заседание на 07.03.2024г. е постъпила молба от ЕТ „М. С. – Комерс “ - М. С. за отмяна на дадения ход по същество, по съображения, че удостоверението по чл.18, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза не е могло да бъде издадено към датата на съдебното заседание, тъй като на тази дата и на датата, на която е издаден представеният болничен лист съответната Лекарска консултативна комисия не е заседавала. Освен това молителят не бил в трудовоправни отношения, а се осигурявал по силата на договор за управление, поради което разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредбата не била приложима.

Настоящият петчленен състав счита, че не са налице основания за отмяна на хода по същество на делото. Преди всичко следва да се припомни, че в съдебното заседание на 07.03.2024г. е направено второ по реда искане за отлагане на делото, въз основа на представения болничен лист от 05.03.2024г. В съдебното заседание, проведено на 09.11.2023г. разглеждането на делото също е било отложено, след като непосредствено преди заседанието пълномощникът на молителя се е отказал да представлява едноличния търговец. В заседанието на 09.11.2023г. искането за отлагане на делото е било уважено по съображения за даване възможност на молителя да организира защитата си. Това не е сторено в следващите близо четири месеца до съдебното заседание на 07.03.2024г.

Освен това, за да се приеме, че твърдяното внезапно заболяване действително е препятствие, което страната не може да отстрани, фактът на заболяването трябва да бъде надлежно доказан. Доказването на заболяването става с допустимите доказателствени средства. Член 139, ал. 1 АПК не поставя изисквания досежно доказателствените средства, но молителят е издбрал да докаже заболяването си именно с болничен лист. Наредбата за медицинската експертиза регламентира реда за установяване на временна нетрудоспособност, както и за установяване на вида и степента на увреждане на осигурените лица. В кръга на задължително осигурените лица за общо заболяване по чл.4 КСО се включват и едноличните търговци, какъвто е молителят, и управителите на търговски дружества. Съгласно чл.18, ал.2 НМЕ, при определен домашен амбулаторен режим, както е в случая, осигуреният е длъжен, ако е необходимо, да се яви пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт през периода на разрешения отпуск поради временна неработоспособност, освен ако представи "Медицинско удостоверение" по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, в което е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт.

Неоснователно молителят твърди, че такова може да бъде издадено само от лекарска консултативна комисия. Съгласно чл.103, ал.3 от Закона за здравето, освидетелстването на лицето за възможността за явяването му пред органите на съдебната власт се извършва от ЛКК, от центровете за спешна медицинска помощ, от ТЕЛК и от НЕЛК. В тази връзка, разпоредбата на чл. 31 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи изрично предвижда правомощието на центровете за спешна медицинска помощ да извършват преценката по чл.3, ал.6 от същия правилник, а именно преценката дали здравословното състояние на лицето позволява явяването му пред съд и съответно да издават медицинското удостоверение по образец, и то именно в случаите извън работното време на ЛКК. Следователно, молителят е можел да се снабди с изискуемото удостоверение в център за спешна медицинска помощ.

По тези съображения молбата за отмяна на хода по същество и повторно отлагане на делото е неоснователна.

Разгледано по същество, искането за отмяна на влязло в сила решение е неоснователно по следните съображения:

В настоящото производство, на основание чл. 239, т. 1 от АПК се иска отмяна на влязло в сила Решение № 4952/10.05.2023г., постановено по адм. д. № 9055/2022г. по описа на Върховния административен съд, Осмо отделение. Със същото е отменено изцяло решение № 4746/11.07.2022 г. на Административен съд - София-град, постановено по адм. д. № 3474/2020 г. по описа на същия съд и вместо това е отхвърлена жалбата на ЕТ "М. С.-Комерс" - М. С. от гр. София срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/3105 от 02.03.2020 г., издаден от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". С посочения акт: 1.е отказано изплащане на финансова помощ по заявление за окончателно плащане с ИН:2902040024 в размер на 410 400 лв. по договор № 201706/04.09.2017 г., 2. отказано е по същия договор и допълнително споразумение към него № 1/30.05.2018 г. изплащане на финансова помощ в размер на 2 052 000 лв. и 3. е определено за възстановяване публично държавно вземане в размер на 1 805 760 лв., представляващо безвъзмездна финансова помощ, изплатена по договора, която сума е усвоена от предоставената банкова гаранция.

Като нови доказателства по делото са представени Решение № 20038199 от 26.05.2022г. по гр. д. 22650/2019 по описа на СРС, договор за заем от 16.07.2018г. между „СИС ИНДУСТРИЙС“ ООД и ЕТ „Агрика – К. Д.“ и анекс към него от 17.07.2018г., обратно писмо от едноличния търговец към посоченото дружество договор за заем от 02.06.2015г., между „В. Т. ООД и ЕТ „Агрика-К. Д.“, анекс към него от 02.06.2015г. и съответно обратно писмо.

Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни поради обективно възникнали обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК, а не средство за отстраняване на допуснати нарушения от съда или небрежност от страните. Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК на отмяна подлежи съдебно решение или определение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната.

Отменително основание са новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Във всички тези хипотези новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановен съдебният акт, чиято отмяна се иска и да не са били известни на страната, която ги представя.

В случая не е налице кумулативно регламентираният елемент на чл. 239, т. 1 АПК, а именно - страната да е положила необходимата грижа да узнае соченото обстоятелство и да го докаже. В хода на съдебното производство изрично е установено, че ЕТ "М. С.-Комерс" - М. С. и ЕТ "Агрика-К. Д." са действали съгласувано с цел изкуствено създаване на условия за предоставяне на финансова помощ. В кориците на делото са били представени освен процесното обратно писмо, и други подобни издадени писма в полза на М. С.. Налага се изводът, че издаването на обратни писма е било обичайна практика при кандидатстването за получаване на финансова помощ, поради което съдът приема, че евентуална непълнота на фактическия и доказателствен материал по делото се дължи на проявена от страната небрежност.

Освен това, за да бъде основателна молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, е необходимо да са налице нови писмени доказателства, които да установяват релевантни по спора факти, т. е. такива които са от значение за изхода на делото и биха довели до различно разрешение на правния спор. Сочените от молителя доказателства не са от съществено значение за делото. Първо, представените с молбата за отмяна доказателства не касаят ЕТ „М. С.-Комерс“ - М. С.. Освен това, решението на ВАС не е основано само и единствено на обратното писмо на К. Д., според съдържанието на което действителният притежател на всички имуществени и неимуществени права, които притежава и ще придобие в качеството си на ЕТ "Агрика-К. Д." ще бъде М. С., а издателката на писмото заявява, че действа изцяло от името и за негова сметка. В мотивите на влязлото в сила решение е прието, че са налице изкуствено създадени условия за получаване на помощта по Наредба № 2 от 04.04..2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014-2018 г. Изводът за изкуствено създадени условия е базиран на подадените от страна на ЕТ "М. С.-Комерс"- М. С. и ЕТ "Агрика-К. Д." заявления за подпомагане и участие по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" за финансовата 2017 г. в прием 09.05-26.05.2017 г., сключените във връзка с това договори съответно № 201706/04.09.2017 г. на обща стойност на инвестицията 2 736 000 лв. и № 201705/04.09.2017 г. на обща стойност 702 815 лв., наличието на обратни писма от други издатели със същото съдържание, като всички ЕТ са вписани в търговския регистър в периода май-юни 2015 г., след което са издали обратните писма. Нещо повече, наличието на коментираните изкуствено създадени условия е изрично установено в приложения по делото окончателен доклад на Европейската служба за борба с измамите OLAF. Освен това съдът подробно е обсъдил и останалите факти по спора, а именно наличието на един и същи адрес на двата търговеца, наличието на общи пълномощници, банки и изпълнители на одобрените дейности, заявени инвестиции в една и съща административна област - Бургас, еднотипност на инвестициите с идентичен посадъчен материал, както и прехвърлянето на полученото от ДФЗ авансово плащане по сключения договор на "СИС индустриис" ООД, свързано лице с М. С.. На база на всички установени факти по делото, а не само на обратното писмо, съдът е приел наличието на изкуствено създадени условия по смисъла на т. 46 от 1 ДР на Наредбата и на чл. 60 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета. При тези съображения и изводи на съда, представените с молбата за отмяна писмени доказателства се преценяват като нямащи отношение към спора по същество.

В решението, чиято отмяна се иска, изрично е обсъдено решение на Софийски районен съд, с което е прогласено за нищожна като заобикаляща закона декларацията, именувана обратно писмо от 23.06.2015 г., под рег. № 5818 на нотариус В. М.. Съдът е изрично е приел, че изходът от образуваното дело пред Софийски районен съд е ирелевантен за висящия пред него спор, както и че не е отречено надлежно авторството на писмото и фактически развилите се отношения между страните по повод предоставяне на процесната безвъзмездна финансова помощ, не се променя и изводът относно свързаността на лицата.

По така изложените съображения искането за отмяна на решението на ВАС следва да бъде отхвърлено като неоснователно. На основание чл. 143, ал. 3 вр. чл. 249 АПК на ответника следва да се присъди договореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 62083,68 лв.

Мотивиран така и на основание чл. 244, ал. 1 АПК Върховният административен съд в петчленен състав на Първа колегия

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ЕТ „М. С. – Комерс “ - М. С. за отмяна на хода по същество.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на ЕТ „М. С. – Комерс “ - М. С. за отмяна на влязло в сила Решение № 4952/10.05.2023г., постановено по адм. д. № 9055/2022г. по описа на Върховния административен съд, Осмо отделение.

ОСЪЖДА ЕТ „М. С. – Комерс “ - М. С. да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ съдебни разноски в размер на 62083, 68 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ А. А. п/ А. Р. п/ Ю. К. п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА