ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1378

гр. София 25.03.2024 година.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 11.10.2023 (единадесети октомври две хиляди двадесет и трета) година в състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове: Владимир Йорданов

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от съдията Д. Д. гражданско дело № 1940 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 3073/13.02.2023 година, подадена от В. П. В., Г. Н. В. и С. С. С. срещу част от решение № 1520/09.12.2022 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 10-ти състав, постановено по гр. д. № 3363/2021 година.

С касационната жалба въззивно решение на Софийския апелативен съд се обжалва в частта му, с която след частично изменение и частично потвърждаване на първоинстанционното решение № 261 774/17.03.2021 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 12-ти състав, постановено по гр. д. № 3101/2018 година, са отхвърлени предявените от В. П. В., Г. Н. В. и С. С. С. срещу „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД [населено място] искове, с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), за заплащане на обезщетение за претърпени от тях, вследствие на смъртта на П. В. В., син на първия и втората, и фактически съжител на третата, настъпила при пътнотранспортно произшествие на 08.11.2015 година, за разликата над уважените размери от по 130 000.00 лева за първия и втората, и от 20 0000 лева за третата, до пълните предявени такива от по 200 000.00 лева за първия и втората, и от 50 000.00 лева за третата, заедно със законната лихва върху сумите, считано от датата на увреждането 08.11.2015 година до окончателното плащане.

В подадената от В. П. В., Г. Н. В. и С. С. С. касационна жалба се излагат доводи за това, че в обжалваната му част въззивното решение на Софийския апелативен съд е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено в тази му част и да се постанови ново, с което предявените от касаторите срещу „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД [населено място] искове, с правно основание чл. 236, ал. 1 от КЗ (отм.), да бъдат уважени до посочените по-горе размери. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторите твърдят, че са на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Ответникът по касационната жалба „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД [населено място] е подал отговор на същата с вх. № 6944/24.03.2022 година, с които е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 1520/09.12.2022 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 10-ти състав, постановено по гр. д. № 3363/2021 година в обжалваната му част и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.

Касационната жалба е подадена в предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като същата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Жалбата е подадена от надлежни страни, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

За да постанови решението си съставът на Софийският апелативен съд е приел, че с прекия иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) разполагал увредения от ПТП срещу причинителят на вредите или неговият застраховател. Пострадалият можел да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка „гражданска отговорност“. Застрахователят по нея отговарял за чужди виновни действия и по характер отговорността му била гаранционно–обезпечителна. За да се ангажирала отговорността на дружеството-застраховател било необходимо да са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД по отношение на застрахования при него. В тежест на ищеца, пред първоинстанционния съд, било да докаже наличието им с всички допустими доказателствени средства. По делото те били установени чрез допуснатите доказателства - протоколи за оглед на местопроизшествието и автотехническа експертиза. Тя била изяснила механизма на произшествието и причините, поради което то било настъпило. По делото била представена влязла в сила присъда, с която виновният водач бил признат за виновен за настъпилото на 08.11.2015 година ПТП. Тя имала задължителна сила за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици за това извършено ли е деянието, неговата противоправност и вината на дееца на основание чл. 300 от ГПК. По тези обстоятелства имало формирана сила на пресъдено нещо, тъй като в една част първоинстанционното решение било влязло в сила. По делото било установено и наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност“ между ответника и деликвента. Поради това „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД [населено място] било пасивно легитимирано да отговаря по предявените искове. Активно легитимирани да предявят прекия иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) били и близките родственици на починалия при ПТП срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ на деликвента. Ищците по делото черпели своето субективно право от закона и от ППВС № 4/25.05.1961 година, според което кръгът на лицата, имащи право на неимуществени вреди, включвал низходящи, възходящи и съпруг. Това постановление било допълнено с ППВС № 5/24.11.1969 година, както и с ТР № 1/21.06.2018 година, постановено по тълк. д. № 1/2016 година на ОСНГТК на ВКС. По делото не било спорно, а и от събраните писмени доказателства, се установявало, че ищците били от кръга на лицата, които имат право да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на П. В. В.. Ищците В. П. В. и Г. Н. В. били негови родители и имали качеството на възходящи по отношение на него. С. С. С. извеждала своето субективно материално право от факта на фактическо съжителство с починалия П. В. В.. ППВС 5/24.11.1969 година включвало в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт и лицето, което било съжителствало на съпружески начала с починалия. От показанията на разпитаните свидетели се установявало, че те били имали такова съжителство, което я определяло като правоимащо лице да получи обезщетение поради болките и страданията, които са били предизвикани от смъртта му. Пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове бил застрахователят, застраховал гражданската отговорност на деликвента. Настъпил бил покрит риск, който ангажира неговата отговорност. Спорело се относно размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъдени на ищците. Обезщетението за неимуществени вреди се определяли от съда по справедливост-чл. 52 от ЗЗД. Справедливостта не била абстрактно понятие. То включвала обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни поражения от тях, от които да нямало лечение, прогноза за бъдещото здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези. В случая предмет на доказване и изследване били отношенията между починалия и неговите близки. (ППВС № 4/23.12.1968 година). На основание чл. 154 от ГПК всяка страна имала задължението да докаже всички факти, от които черпела за себе си благоприятни правни последици. В това се състояла тежестта на доказване. Затова ищецът бил длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и страдания, както и в какви отношения бил с починалия. Във връзка с това били ангажирани свидетелски показания, от които се установявало, че ищецът С. С. С. била приела много тежко смъртта на П. В. В.. Те били във фактическо съжителство от 2012 година. Живеели били като семейство. Имали били добри взаимоотношения, не били имали конфликти. След смъртта му в период около една година била спряла да работи и да излиза от дома си. Продължила била да живее при родителите на починалия. Между живеещите като съпрузи съществували силни чувства на обич и привързаност, на хармония в отношенията им, на подкрепа и уважение. Затова внезапната смърт на единия от тях се отразявала изключително негативно на другия, както било в случая. Разпитаните свидетели установяват емоционалното състояние на С. С. С. за период от една година след смъртта на П. В. В.. Именно тези негативни изживявания следвало да бъдат обезщетени от застрахователя по задължителната застраховка „гражданска отговорност“. След това тя била напуснала дома на родителите му, създала била нова връзка. Свидетелят С. нямал наблюдения за емоционалното й състояние след 2016 година, а в показанията на свидетелят Т. не се съдържали данни относно него след 2016 година. Въззивният съд счита, че създаването на нова връзка от С. С. било показателно за преодоляването на смъртта на П. В. В., че емоционалното й състояние не било поставено в зависимост от това обстоятелство. Въззивният съд намирал за справедлив размер сумата от 20 000.00 лева, за която искът й бил основателен и доказан и следва да бъде уважен. По исковете на В. П. В. и Г. Н. В. въззивният съд намирал, че отношенията между родител и дете били много близки, те били съпътствани от взаимна обич, привързаност, подкрепа и уважение. Тези силни емоционални изживявания не можели да бъдат отречени поради възрастта на детето. Това водело до висок интензитет на емоционалната обвързаност, респективно на негативни емоционални изживявания от страна на родителите, загубили детето си. Те не били поставени в зависимост от неговата възраст. С детето всеки родител бил свързван чрез чувства на обич, доверие и привързаност, на всеотдайна грижа при отглеждането му. Детето от своя страна в ранната си възраст, а и след това, търсело обич, закрила, внимание от родителите си, както и тяхната финансова и морална подкрепа. Взаимната връзка между тях в случая била нарушена от внезапната и неочаквана смърт на П. В. В.. Свидетелските показания установявали, че той и родителите му били много близки и те били приела тежко смъртта му. Затворили са се били в себе си, плачели, изпаднали били в депресия. Все още говорели за него, липсвал им. Г. Н. В. не била работила около една година след смъртта на сина си, не била излизала от дома си. Смъртта на сина им им била причинила негативни изживявания, които нямало да преодолеят с времето. Загубата на дете била изключително тежка и невъзвратима. Свидетелите С. и Т. установявали, че взаимоотношенията между родителите и починалия били близки, основаващи се на обич и привързаност. Справедливото обезщетение за техните болки и страдания било по 130 000.00 лева, за всеки един от тях, за която сума предявените искове били основателни и доказани. В духа на българската традиция взаимоотношенията в семейството-деца и родители, били изпълнени с обич и привързаност, наситени били с емоционална топлина и взаимопомощ, уважение и подкрепа. От показанията на свидетелите те били установени. При определяне на обезщетенията за неимуществени вреди въззивният съд съобразявал, че произшествието било настъпило през 2015 година, икономическата конюнктура и минималната работна заплата за страната. Размерът на застрахователните лимити не можело да бъде самостоятелен и водещ критерий за съда при справедливото репариране на неимуществените вреди. Обезщетението отразявало степента на уврежданията, трайните последици от тях, ако имало такива, както и други обективни факти, които били предмет на доказване и които да са били доказани в хода на съдебното дирене. Определеният размер на обезщетенията от 130 000.00 лева представлявал 342 минимални работни заплати за страната за 2015 година (380 лева МРЗ от 01.07.2015 година) и 173 средномесечни заплати при 749.74 лева средно месечна работна заплата за страната за месец ноември на 2015 година. Обезщетението от 20 000.00 лева било 52 минимални заплати за страната и 26 средномесечни заплати за месец ноември 2015 година. Определените обезщетения били съответни на жизнения на стандарт на страната към правнорелевантния момент.

С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК В. П. В., Г. Н. В. и С. С. С. са поискали решението на Софийския апелативен съд да бъде допуснато до касационно обжалване по въпросите за това как следва да се прилага принципа на справедливост, въведен в чл. 52 от ЗЗД и критериите за определяне на размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт в хипотезата на предявен пряк иск срещу застраховател и кои са критериите, които трябва да се съобразяват при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди?; за това липсата на посочване и анализ, както и на съобразяване в достатъчна степен на задължителни критерии по приложението на чл. 52 от ЗЗД, при условията на предявен пр як иск срещу застраховател, представлява ли нарушение на принципа на справедливост при определяне на справедливо по размер обезщетение в нарушение на задължителното ППВС № 1/25.05.1961 година?; за това длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери „справедлив еквивалент“ на същите, като гаранция за това е отчитане на всички задължителни и всички специфични за случая обстоятелства, въведени с ППВС № 1/25.05.1961 година, гарантиращи правилното приложение на принципа на справедливост?; за това игнорирането на съществени и значими обстоятелства предпоставя ли нарушение на принципа на справедливост, а непосочването и неотчитането на критериите-възраст на загиналия и на ищците, данните за личността на загиналия, общественото положение и реализация, съдържание на връзката в семейството, води ли до нарушаване на принципа на справедливост?; за това необходимо ли е да се изложат мотиви като се посочат критериите от значение за определяне размера на обезщетението и доказателствата, свързани с тези критерии, за да стане ясно какви са причините за приетото за справедливо много по-ниско от обичайно определяните обезщетения в аналогични случаи и липсата на такива мотиви представлява ли нарушение на процесуалния закон, или е достатъчно да се посочи, че е налице аналогична практика на ВКС?; за това нарушен ли е материалния закон, като съдът не отчита лимита на отговорност на застрахователя, като един от критериите от съществено значение за определяне на размера на обезщетението? и за това въз основа на кои субективно установени факти следва да се установяват „обществено икономическите условия“ и „конкретната икономическа конюнктура“ и дали посочването на размерите на минималната работна заплата и средните работни заплати за страната към правнорелевантния момент, запълва критерия за оценка на жизнения стандарт на обществото?

Във връзка с така поставените въпроси следва да се посочи, че тези от трети до седми, представляват частични случаи на общите първи и втори въпроси от изложението, поради което и отговора на тези въпроси ще съдържа и отговора на частните случаи. Първият и вторият от въпросите в изложението на В. П. В., Г. Н. В. и С. С. С. по чл. 294, ал. 3, т. 1 от ГПК са включени в предмета на спора, били са разглеждани от въззивният съд и са обусловили правните изводи при постановяване на решението му. Поради това трябва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд за проверка на съответствието му с посочената от касаторите задължителна практика на ВКС, а именно ППВС № 1/25.05.1961 година.

Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 1520/09.12.2022 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 10-ти състав, постановено по гр. д. № 3363/2021 година., по подадената срещу него от В. П. В., Г. Н. В. и С. С. С. касационна жалба с вх. № 3073/13.02.2023 година и такова трябва да се допусне.

Тъй като касаторите са освободени от заплащане на държавна такса делото трябва да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1520/09.12.2022 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 10-ти състав, постановено по гр. д. № 3363/2021 година в частта му, с която след частично изменение и частично потвърждаване на първоинстанционното решение № 261 774/17.03.2021 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 12-ти състав, постановено по гр. д. № 3101/2018 година, са отхвърлени предявените от В. П. В., Г. Н. В. и С. С. С. срещу „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД [населено място] искове, с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), за заплащане на обезщетение за претърпени от тях, вследствие на смъртта на П. В. В., син на първия и втората, и фактически съжител на третата, настъпила при пътнотранспортно произшествие на 08.11.2015 година, за разликата над уважените размери от по 130 000.00 лева за първия и втората, и от 20 0000 лева за третата, до пълните предявени такива от по 200 000.00 лева за първия и втората, и от 50 000.00 лева за третата, заедно със законната лихва върху сумите, считано от датата на увреждането 08.11.2015 година до окончателното плащане.

Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.