О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3867

София 04.12.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П. ЧЛЕНОВЕ: М. Р. ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 1959 по описа за 2023г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Т. Н. Б., чрез процесуалния представител адвокат Х. против въззивно решение № 1472 от 2.12.2022г. по в. гр. д. № 2134/2022г. на Апелативен съд София, в частта с която е потвърдено решение № 260753 от 2.03.2022г. по т. д.№ 7398/2020г. на СГС, с което е отхвърлен иска срещу “Л. И. АД в частта за разликата над 28 000лв. до 40 000лв., обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 23.09.2016г. в [населено място], ведно със законната лихва от 22.07.2020г. и са присъдени разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното:

Въззивният съд е приел за установено, че пътното транспортно произшествие е настъпило в [населено място], на 23.09.2016г., когато водач на товарен автомобил „Волво“, рег. [рег. номер на МПС] , с прикачено полуремарке „Кроне“, при извършване на маневра „ляв завой“, е нарушил правилата за движение и е реализирал пътен инцидент с л. а.“Ауди А6“, рег. [рег. номер на МПС] , в който пострадалият се е возил на предната дясна седалка. След удара, той е приет в УМБАЛ „Ц. Й. - ИСУЛ“ ЕАД София, където е констатирано, че е получил счупване на втора метакарпална кост и изкълчване в областта на китката. Приет е за лечение в Клиниката по ортопедия и травматология, където е лекуван от 23.09. до 27.09.2016г. Установена е карпална луксация и отворена фрактура, във връзка с което е извършена хирургическа интервенция с поставяне на метална остеосинтеза с плака и винтове и гипсова имобилизация на десет горен крайник. Изписани са му лекарства. След болницата, лечението му е продължило в домашни условия. На 9.11.2016г. отново е приет в Клиниката по ортопедия и травматология, където е извършено отстраняване от костта на имплантираните уреди. През м.12.2016г. е провел физиотерапия. На 26.02.2017г. е приет в Специализирана болница за рехабилитация „Бояна“ ЕАД. Установена е остеосинтеза на дясна китка, бил е с болки и затруднено движение. Проведено е лечение и рехабилитация. Пострадалият е претърпял и множество нежелани реакции от приеманите медикаменти– лекарствена треска, главоболие, замайване, дерматит, оток на кожата и ставите, кожни обриви, подуване на лицето, нарушение на сърдечния ритъм. Независимо от това, медикаментозната терапия е следвало да бъде продължена до м.04.2020г. При извършен в хода на настоящето дело преглед от експерта, изготвил медицинската експертиза, е установена подутина в зоната на счупване, болезнена при натиск, ограничен обем движения в дясната гривнена става, при повдигане на ръката нагоре, в китката на 45 градуса, при норма 70 градуса. Установен е белег от извършената оперативна интервенция и кръгловат белег от охлузване по външната страна на лявото бедро. Въззивният съд е обсъждал и показанията на разпитан по делото свидетел – Б., майка на пострадалия, които са в следния смисъл: при първоначалния му прием в болницата синът й е бил неадекватен, в безсъзнание, с множество синини и кръвонасядания. След изписването му от болницата е провел консултации с психиатър, защото психологическото му състояние е било обезпокоител-но. Назначено му е било медикаментозно лечение с лекарства, изписани със зелена рецепта. Преди е бил жизнен, пътувал е, контактувал е с множество лица, а след произшествието се е затворил и е прекъснал контактите си, което продължава и понастоящем. След инцидента не е можел сам да се обслужва, нуждаел се е от помощ. Физическото му възстановяване и невъзможността да работи, продължили около половин година. При така приетите за установени обстоятелства, съдът е определил като справедлив размер на обезщетение от 28 000лв. Посочил е, че е съобразил: възрастта на пострадалия /...г./, характерът и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, фактът че не е напълно възстановен, икономическото състояние в страната към момента на увреждането и установените лимити на отговорност на застрахователя.

При тези факти, в изложението към касационната си жалба, касаторът се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 и чл.280, ал.2 ГПК по въпрос, касаещ съобразяване на критерия за справедливост при определяне на размера на дължимото обезщетение. Счита, че независимо, че се е позовал на множество обстоятелства, въззивният съд реално не е оценил значението им и по-специално не е съобразил вида и тежестта на реално причинените увреждания, както и последиците им за пострадалия, най-вече необходимостта от прием на „задължителни живото поддържащи лекарства за неопределен период от време“ и получените нежелателни реакции, видът на причиненото телесно увреждане и липсата на възстановяване в пълен обем на функцията на крайника, причинените емоционални и психични реакции, икономическата ситуация и лимитите.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Застрахователна компания „Л. И. АД, представлявана от изпълнител-ните директори Д. и А., чрез процесуалния представител адвокат Т., с който оспорва както допустимостта на жалбата, така и нейната основателност.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивният акт следва да се допусне до касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения въпрос, който е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд, от значение е за изхода на спора и е възможно да е разрешен в противоречие с приетото в ППВС № 4/23.12.1968г. на ВС, съгласно което - на обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица на непозволеното увреждане, по справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, като това понятие „не е абстрактно понятие“, а изисква от страна на съда преценка на редица конкретни, обективно съществуващи и установени като релавантни обстоятелства.

Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1472 от 2.12.2022г. по в. гр. д. № 2134/2022г. на Апелативен съд София, в обжалваната част.

УКАЗВА на касатора Т. Н. Б. с посочен адрес: [населено място],[жк]В, [жилищен адрес] че следва в едноседмичен срок от получаване на препис от определението, да представи в деловодството на касационния съд доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 240лв. /двеста и четиридесет лева/, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната, а производството пред касационния съд ще бъде прекратено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :