Председателят на ВС на Република България е предложил да се издаде тълкувателно решение, с което да отговори на въпроса: могат ли да се прочетат по реда на чл. 277, ал. 1 НПК обясненията на заподозрян, дадени на предварителното производство.

В предложението се посочва, че на поставения въпрос в практиката на съдилищата се дават противоречиви тълкувания. Някои съдилища не правят разлика между обясненията на подсъдимия, дадени на предварителното производство като заподозрян, и тези като обвиняем и подсъдим. Затова, когато в съдебното заседание констатират, че между обясненията на подсъдимия, дадени на предварителното производство като заподозрян, и тези на съдебното следствие има противоречие, ги прочетат по реда на чл. 277, ал. 1 НПК и ги включат в доказателствата по делото. Ползуват ги при изграждане на основните си изводи за виновност и невинност на подсъдимия. Считат, че ако не се четат обясненията на заподозрения, се обезсмисля тази фигура на предварителното производство.

Други съдилища тълкуват чл. 277, ал. 1 НПК, като го свързват счл. 279, ал. 2 НПК, и приемат обратното, че обясненията на заподозрения не могат да се прочетат при противоречие между тях и обясненията на подсъдимия в съдебно заседание. Според това становище обясненията на заподозрения не са обяснения на лице, което е обвинено в конкретно престъпление. Те са предназначени и целят разкриване автора на престъплението и важат само в рамките на предварителното производство.

Върховният съд, ОСНК, за да се произнесе по поставения въпрос, взе предвид следното:

Съгласно чл. 85, ал. 1 НПК обясненията на заподозрян, дадени на предварителното производство при условията и по реда, предвидени в закона, са доказателствено средство наред с обясненията на обвиняемия. Относно доказателствената сила на обясненията на заподозрения важат същите правила, които са предвидени за обясненията на обвиняемия. Заподозреният притежава определен кръг права, изброени в чл. 206, ал. 1 НПК. Той има право да научи...