О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 2843/13.10.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ИВАНОВА
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Господинова ч. т.д. № 1558 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от „Банка ДСК“ АД срещу определение № 309 от 03.06.2025 г., постановено по в. ч.т. д. № 217/2025 г. по описа на Апелативен съд - Варна, I състав, с което е потвърдено определение № 533/ 09.04.2025 г., постановено по т. д. № 588/2024 г. по описа на Окръжен съд - Варна. С първоинстанционното определение е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за възстановяване на даден от съда срок за изпълнение на указания за отстраняване на нередовността на подадена от него частна жалба.
В частната касационна жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно, като постановено при нарушаване на нормата на чл. 64, ал. 2 ГПК и поради необоснованост. Частният касатор заявява, че по делото е доказано, че пропускането от негова страна на срока за отстраняване на нередовностите на подадената в производството частна жалба се дължи на особено непредвидено обстоятелство, което той не би могъл да преодолее, а именно съществуващите технически несъвършенства на Единния портал за електронно правосъдие /ЕПЕП/, които водят до това, че когато страна подава документ по делото чрез тази електронна система, не получава веднага входящ номер за неговото завеждане в деловодството на съда. Тези несъвършенства не са му позволило да разбере, че молбата, подадена от него до съда чрез ЕПЕП, с която се изпълняват дадените указания за отстраняване на нередовностите на частната жалба, е останала неподписана с електронен подпис и оттам неподадена. Посочва, че към момента, когато упълномощеният да го представлява юрисконсулт е получил съобщение на електронната си поща, че в ЕПЕП са налице неподадени документи, които ще бъдат изтрити, той не е бил на работа поради временна неработоспособност, причинена от заболяване, поради което не е могъл да завърши процеса по тяхното подписване и изпращане до съда.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване частният касатор се позовава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа изложените в частната касационна жалба доводи, данните по делото и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в установения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен срок, от надлежна страна и срещу акт, който съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение, Апелативен съд - Варна е приел, че първоинстанционният съд е сезиран с молба от ищеца „Банка ДСК“ АД за възстановяване на срока за изпълнение на указания за отстраняване на нередовност на подадена от това дружество частна жалба срещу постановен в производството акт за неговото прекратяване. Счел е, че срокът, чието възстановяване се иска, е започнал да тече на 22.01.2025 г., когато съобщението за дадените указания е получено от ищеца, който факт се признава от него, и е изтекъл на 29.01.2025 г. Намерил е за установено от доказателствата по делото, че от упълномощен представител на ищцовото дружество на 27.01.2025 г. в 14:00 ч. е съставен документ чрез Единния портал за електронно правосъдие /ЕПЕП/, който е адресиран до Окръжен съд – Варна. Този документ обаче е останал чернова версия, тъй като не е завършен процесът по неговото подписване чрез електронен подпис и не е бил изпратен до съда, за когото е предназначен. Въззивният съд е приел за доказано от предоставената от ВСС информация, че на 27.01.2025 г. е нямало технически затруднения в работата на ЕПЕП, които да са възпрепятствали подаването на документи по електронен път. С оглед на това е заключил, че пропускането от ищеца на срока за изпълнение на дадените от съда указания за отстраняване на нередовностите на подадената частна жалба се дължи изцяло на поведението на упълномощения да го представлява по делото юрисконсулт, който не е извършил всички необходими действия, за да приключи процеса по изпращане на документ до съда чрез ЕПЕП на 27.01.2025 г. Апелативният съд е счел, че твърденията на ищеца, свързани със здравословното състояние на процесуалния му представител в периода от 03.02.2025 г. до 07.02.2025 г., са без значение за извода за наличие на особени непредвидени обстоятелства за пропускане на дадения от съда срок, защото касаят период от време след неговото изтичане. Констатирал е, че ищецът е допуснал още един пропуск при предприемане на действия за изпълнение на указанията на съда за привеждане на частната жалба в съответствие с изискванията за редовност, който се изразява в това, че при заплащане на държавната такса за обжалването е посочил в преводното нареждане грешен номер на делото, по което се дължи тази такса. Предвид изложеното в обжалваното определение е направен крайният извод, че така установените причини за пропускане на срока за изпълнение на дадените от съда указания за отстраняване на констатираната нередовност на частната жалба не могат да се квалифицират като особени непредвидени обстоятелства, които страната не може да преодолее, което прави молбата за възстановяване на този срок неоснователна, както е приел и първоинстанционният съд.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване частният касатор формулира два въпроса, по които заявява, че има произнасяне в обжалваното определение, като поддържа, че тяхното разрешаване е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Първият от тях е следният: От кой момент се счита за получено електронно изявление, подадено чрез ЕПЕП, от съда, за когото е предназначено?.
По този въпрос няма произнасяне в обжалваното определение. От мотивите на акта е видно, че въззивният съд е счел, че в процеса изобщо не се доказва ищецът да е подал чрез ЕПЕП до Окръжен съд – Варна съставената чрез тази система молба за извършване на процесуалното действие по отстраняване на нередовностите на подадена в производството частна жалба. Това е така, защото по делото е установено, че въпреки че такава молба е създадена в ЕПЕП на дата, която е преди изтичане на срока за изпълнение на указанията, и е съхранена като такава в профила на изпращача, тя е останала неподписана и оттам не е бил завършен процесът по нейното изпращане до информационната система на съда, до когото е адресирана. Доколкото въззивният съд е счел, че електронното изявление на страната изобщо не е изпратено до Окръжен съд – Варна чрез ЕПЕП, той не е излагал съображения за това от кой момент такъв документ се счита за получен съгласно приложимите правни норми, защото за да се прави извод за неговото получаване, първо трябва да бъде установено, че той е надлежно изпратен, а не само съставен. Ето защо трябва да се приеме, че по отношение на поставения първи въпрос не е осъществено общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Вторият от формулираните от касатора въпроси е: Могат ли да бъдат квалифицирани като особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК несъвършенства в ЕПЕП, които са довели до пропускане на указан от съда срок?.
По този въпрос също няма произнасяне в обжалваното определение. В молбата за възстановяване на срок ищецът се е позовал единствено на съществуващ на 27.01.2025 г. технически проблем в ЕПЕП, който влияе на възможността да бъдат подавани електронни документи чрез тази система, но не и на определени нейни несъвършенства. Последният факт е заявен от ищеца за първи път едва в частната касационна жалба, поради което той не е въведен надлежно в предмета на производството по молбата за възстановяване на срок и въззивният съд не е имал задължение и не се е произнасял по това дали се доказва неговото настъпване, както и дали той може да се квалифицира като особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК. Следователно поставеният въпрос не отговаря на общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. В обжалвания акт апелативният съд не е направил и извод, че по делото е доказано възникването на технически проблеми при работата с ЕПЕП в срока за изпълнение на указанията за отстраняване на нередовности на подадената от ищеца частна жалба, на който факт се основава молбата за възстановяване на срок. Дори напротив, той е приел, че от информацията, предоставена от органа, който поддържа посочената електронна система, се опровергава твърдението на ищеца, че на 27.01.2025 г., когато тази страна е използвала нейните функционалности, е имало технически проблем при работата с нея, който да прави невъзможно изпращане на документи до съдилищата. След като въззивният съд е заключил, че не се установява да са съществували технически проблеми в работата на ЕПЕП, която система, представлява част от електронната среда, чрез която се осигурява възможността за извършване от страните по дела на процесуални действия и удостоверителни изявления в електронна форма, той не е разглеждал въпроса дали такива проблеми могат да се квалифицират като особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК. Това означава, че поставеният втори въпрос, дори и да бъде уточнен от съда с оглед надлежно въведения в производството по искането за възстановяване на срок факт за наличие на технически проблем при работата с ЕПЕП, той отново не би покрил общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК и по него не може да се допусне касационно обжалване на определението на апелативния съд.
По изложените съображения се налага изводът, че не следва да се допуска касационно обжалване на определение № 309 от 03.06.2025 г., постановено по в. ч.т. д. № 217/2025 г. по описа на Апелативен съд - Варна, I състав.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 309 от 03.06.2025 г., постановено по в. ч.т. д. № 217/2025 г. по описа на Апелативен съд - Варна, I състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.