ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2836

Гр. София, 10.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. В. ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

изслуша докладваното от съдия З. Х. т. д. № 629 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника, И. П. М., срещу решение № 362 от 15.11.2024 г. по гр. д. № 522/2024 г. по описа на Окръжен съд – Перник в частта, с която след отмяна на решение № 509 от 10.06.2024 г. по гр. дело № 3467/2023 г. по описа на Районен съд – Перник, по предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК е признато за установено, че И. П. М. дължи на „ЕОС матрикс” ЕООД сума в размер на 8 473,17 лв., представляваща дължима неизплатена главница по договор за потребителски паричен кредит № 4050781 от 31.01.2020 г., сключен между „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД и И. П. М., сума в размер на 1117,78 лв., представляваща договорна лихва за периода от 07.08.2021 г. до 17.02.2023 г., и сума в размер на 486,48 лв., представляваща лихва за забава за периода от 07.08.2021 г. до 16.03.2023 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 16.03.2023 г., и са присъдени разноски в полза на ищеца.

Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно предвид постановяването му при съществени процесуални нарушения и с оглед неговата необоснованост. Излага, че изводът на въззивния съд, че по делото се установява, че кредитът е усвоен, е необоснован, доколкото договорената сума не е преведена по сметката на кредитополучателя, посочена в договора за кредит. Изтъква, че и ищецът цесионер нямал данни по коя сметка е била преведена сумата по кредита, за което е събрано заключение по ССчЕ, което пък работило въз основа на представени му частни документи за осъществените плащания – превод на суми от договорения кредит. По тези доводи оспорва обосноваността на изводите на съда, че ищецът е доказал релевантните факти по делото, които да обосноват уважаване на предявените искове. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, като бъде постановено друго, с което исковете бъдат отхвърлени като неоснователни.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните правни въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:

1. Счита ли се за усвоен един паричен кредит от кредитополучателя, когато сумата, отпусната по него, е преведена по сметка, чийто титуляр е различен от кредитополучателя, и е различна от сметката, посочена за усвояване в договора за кредит?

2. Счита ли се за изпълнение на договор за паричен кредит, когато кредитът е отпуснат по сметка, различна от сметката, посочена в договора, без за това да има изрично съгласие от страна на кредитополучателя?

Ответникът по касация, „ЕОС матрикс“ ЕООД, оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че касаторът не е обосновал предпоставите по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Излага доводи за правилност на въззивното решение, включително за обоснованост на извода на въззивния съд за доказаност по делото на усвояването на кредита от ответника в пълния му договорен размер от 11 000 лв.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и приел, че по делото се установява наличие на облигационно правоотношение между страните въз основа на сключения на 31.01.2020 г. договор за потребителски паричен кредит № 4050781, както и че ответникът е надлежно уведомен за цедиране на вземанията на „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД по този договор спрямо него към ищеца „ЕОС матрикс“ ЕООД. Намерил е, че страните с чл. 5, ал. 2 от Общите условия за отпускане на потребителски кредит в евро или лева от „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД са постигнали уговорка за усвояването на кредита в смисъл: „Когато „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД отпуска паричен кредит сумата по паричния кредит се отпуска чрез банков превод от „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД към банкова сметка на потребителя в „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД или друга сметка, посочена от него в случаите на рефинансиране, в които случаи сметката е посочена в подписаното от потребителя нареждане, като във всички случаи кредитът се счита усвоен на датата на отпускане на сумата от „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД“. Посочил е, че в подписания договор за потребителски паричен кредит № 4050781, сключен на 31.01.2020 г. между „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД и И. П. М., в част „Характеристики и условия на потребителския паричен кредит“ е посочен „Начин на усвояване: Превод по сметка на клиента IBAN: [банкова сметка]“. Позовал се е на заключението на вещото лице по приетата ССчЕ и представените от него и приети като доказателства по делото авиза за местен превод, които са му били предоставени от ищцовото дружество и въз основа на които е изготвило заключението си, и намерил, че същите установяват, че сума в размер на 4 273,76 лв. е преведена по сметка на ответника с IBAN [банкова сметка], сума в размер на 532,00 лв. е преведена на Фератум, сума в размер на 4 717,47 лв. е преведена на БНП Париба и сума в размер на 1 476,77 лв. е преведена на Кредисимо, а като основание за плащанията навсякъде в приложените документи е посочен номер на договора и/или имената на ответника, поради което е заключил, че е налице плащане от страна на ищеца на отпусната сума по заема в полза на И. П. М.. Допълнил е, че видно от изложените възражения от ответника в отговора на исковата молба няма наведени такива, че сумата е преведена по чужда сметка, а не по посочената в договора, като възраженията са единствено в смисъл, че няма данни на коя дата и как ответникът е получил главницата по договора за заем. Изтъкнал е, че в настоящия казус от приложените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е извършил плащане във връзка с отпуснатия кредит в общ размер на 11 000 лв., поради което е приел, че въззивникът е установил фактите и обстоятелствата, за които е носел доказателствена тежест. Посочил е, че от изготвеното по делото заключение по ССчЕ се установява, че претендираната от „ЕОС матрикс” ЕООД главница в размер на 8 473,17 лв. не е платена, поради което е счел, че искът за главница се явява основателен за тази сума. Позовавайки се на заключението на експерта, е приел за изцяло основателен иска за заплащане на договорна лихва за периода от 07.08.2021 г. до 17.02.2023 г. в размер на 1 117,78 лв. и частично основателен иска за заплащане на лихва за забава за периода от 07.08.2021 г. до 16.03.2023 г. до размера от 486,48 лв., за които суми е уважил предявените искове.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.

Поставените от касатора въпроси не покриват общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не съответстват на осъществената от въззивния съд дейност. Съдът не е приел заложените от касатора във въпросите фактически констатации, а е намерил, че с постигнатото съглашение по договора, включително приложимите към същия общи условия, страните са уговорили начин за усвояване на кредита, освен чрез превод по посочената в него сметка на кредитополучателя, при рефинансиране и с превод на суми по сметка на кредиторите, чиито вземания към кредитополучателя се погасяват. Посочил е, че именно по така уговорения между страните начин е усвоена част от сумата по кредита, установимо от събраните по делото писмени доказателства и заключение по ССчЕ, като е добавил, че възражения за неточно изпълнение на договора за кредит в смисъл на неправилно превеждане на сумата по кредита по сметки на други лица не са поддържани от ответника в преклузивния срок за депозиране на писмен отговор на исковата молба.

Несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд касае правилността на постановения съдебен акт, по която касационната инстанция не може да се произнесе в селективния стадий на производството.

По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

При този изход на спора право на разноски има ответникът по касация. Не е заявил искане за присъждане на разноски, нито е доказал извършване на такива, поради което разноски няма да бъдат присъдени.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 362 от 15.11.2024 г. по гр. д. № 522/2024 г. по описа на Окръжен съд – Перник в обжалваната част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.