Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Й. К. Членове: ПЕТЯ Ж. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора В. Д. изслуша докладваното от съдията Л. П. по административно дело № 7930/2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
С решение № 2895 от 28.04.2023 г. по адм. д. № 9644/2022 г. Административен съд София-град (АССГ) е отменил Решение № 32-185067/07.06.2022 г., издадено от директора на Териториална дирекция "М. Б. .
Срещу решението на АССГ е подадена касационна жалба от директора на Териториална дирекция М. Б. в А. М. чрез ст. юрисконсулт Ж. С.. В касационната жалба се поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подробни доводи са изложени в жалбата. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу издадения административен акт, ведно с присъждане на направените разноски.
Ответникът по касационната жалба – „Е. Д. ЕООД, представлявано от управителя Н. Г., чрез адв. Д. С. от САК, взима становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски.
Прокурорът от Върховна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е законосъобразността на Решение № 32-185067/07.06.2022 г., издадено от директора на Териториална дирекция "М. Б. , с което на основание чл. 70, 1 и 2 и чл. 71, 1 буква д) подбуква i) от Регламент (ЕС) № 952/2013 за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение, е определена нова митническа стойност в размер на 82 625,9 лв.; на основание чл. 85, 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и спрямо новата митническа стойност е определено вносно митническо задължение в размер на 8 262,59 лв.; на основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС е определена нова данъчна основа на внесената стока в размер на 91 188,49 лв. и на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон и е определено задължението за ДДС при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС в размер на 18 237,70 лв. Като длъжник за заплащане на посочените задължения е определено „Е. Д. ЕООД.
Първоинстанционният съд е приел, че оспореното Решение е издадено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила и нарушение на материалния закон. Систематизирани мотивите на АССГ за основателност на оспорването могат да бъдат сведени до следното:
На 13.01.2021 г. в Митническо бюро - Сливен е подадена от „Е. Д. ЕООД митническа декларация МД с MRN 21BG001009005728R7/13.01.2021 г. за режим "допускане за свободно обращение“ на стока с описание "катастофирал употребяван автомоби марка "Мерцедес“; модел: GLE350; тип; бр. места: 5; товароносимост: 0; първоначална регистрация 20200101; цвят сив; работен обем: куб см; мощност: 224 hpsae; шаси No 4 JGFB4KB9lА094268, код на държавата на изпращане/износ – САЩ; условие на доставка - EXW - Франко завод; "Метод за определяне на стойността - "1 - Договорна стойност на внасяните стоки (чл. 70 от Кодекса); Цена на стоката - 10 238; "Валута - U.; Добавяния и приспадания - код ВА разходи за транспорт след пристигане на мястото на въвеждане - 300. 00 лв.; Вид на сделката - Outright rurchase/sale.
При тези данни и съгласно приложените документи размерът на митническата стойност на стоката е определен съгласно разпоредбата на чл. 70, 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, а именно на база договорната стойност, т. е. действително платената или подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Митническата стойност за стоката е определена на база декларираните за нея елементи, а именно в размер на 17 096,09 лв., като са определени и взети под отчет публични задължения за мито в размер на 1 709,61 лв. и за ДДС в размер на 3 821,14 лв.
На основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, митническите органи са извършили последващ контрол на процесната митническа декларация и на придружаващите я документи. При извършения последващ контрол от страна на митническите органи е анализирана наличната информация за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси), като на електронен сайт www.autoauctions.io била открита информация за обявена продажна цена на аукцион от дата 05.10.2020 г. със статус "продаден" (SOLD) за автомобил със същия VIN (номер на шаси) в страната на износа. Публикуваната продажна цена на същата била в размер на 51000.00 USD, с оглед на което било прието, че същата превишава декларираната пред митническите органи цена в размер на 10 238.00 USD при допускане за свободно обращение.
С писмо peг. № 32-258534/13.08.2021 г. митническите органи са изискали доказателства за потвърждение на декларираната цена, извършените плащания във връзка със стоката вкл. договори, кореспонденция, заявки, поръчки, и др., както и писмени обяснения. В отговор управителят на търговското дружество Н. Г. е представил платежно нареждане към COPART, I.. MEMBER W. A. U. A., на стойност 10 238 U., в което, в "payment delails“ (подробности за плащането) е вписан лот № 44764420; копие на фактура; копие на митническата декларация; счетоводни документи на фирмата и платежно нареждане към "Фрилайн“ ООД, като управителят на „Е. Д. ЕООД не е представил писмени обяснения.
Митническите органи са дискредитирали доказателствената стойност на приложената към митническата декларация фактура (Invoice) № 2325/20.12.2020 г., тъй като същата не съдържала всички необходими реквизити, удостоверяващи договорните условия по сделката, като условие на доставка, съгласно Инкотермс, условие на плащане; начин и срок на плащане; клаузи при неизпълнение или др. Въз основа на това митническите органи са приели, че фактурата не подкрепя декларираните в МД данни, относно митническата стойност.
С писмо рег. № 32-9630/11.01.2022 г. (л. 33) обективиращо съобщение по чл. 22, 6 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, „Е. Д. ЕООД е уведомен, че поради възникнали основателни съмнения ще бъде определена нова митническа стойност на декларираната от него стока по митническа декларация MRN 21BG001009005728R7/13.01.2021 г. В писмото е посочено, че при извършен последващ контрол на митническата декларация е анализирана наличната информация за автомобил със същите характеристики и идентичен номер на шаси в страната на износа, открита на уебсайт www.autoauctions.io, с обявена продажна цена от 51 000 USD. Според административния орган декларираното в ел. д. № 4/16 "метод за определяне на стойността" - "1 – договорна стойност на внасяните стоки (чл. 70 от Кодекса) не отговаря на метода, по който е определена стойността в декларацията, тъй като е взета цената по приложената фактура в размер на 10 238 USD, не са налице доказателства в подкрепа на точността на декларираната цена съгласно приложената фактура, като напр. договори, поръчки, оферти, кореспонденция или др. подобни предшестващи сделката. Според митническите органи на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., митническата стойност следва да се определи, като се вземе предвид продажната цена в размер на 51 000 USD (статус – продадена) на автомобил със същия номер на шаси, увеличена с транспортните разходи. В резултат на горните изводи митническата стойност на стоката, допусната до свободно обращение с митническа декларация с MRN 21BG001009005728R7/13.01.2021 г., е изчислена в размер на 82 625,9 лв. лева и транспортни разходи, като е определен нов размер на мито и ДДС. На жалбоподателя е предоставен 30-дневен срок за изразяване на становище, като в определения срок е получено становище от управителя на „Е. Д. ЕООД.
Изложеното по-горе относно определената митническа стойност е възпроизведени и в оспореното Решение № 32-185067/07.06.2022 г., издадено от директора на Териториална дирекция "М. Б. , с което е определена нова митническа стойност на стоката, допусната до свободно обращение - 82 625, 09 лева, представляващи левовата равностойност на 51 000 USD, плюс транспортни разходи – 637, 28 лева и 300 лева разходи, свързани с вноса; дата на възникване митническото задължение – 13.01.2021 г. (датата на подаване МД); митническо задължение – 8 262, 59 лева и съответстващото задължение за ДДС, в размер на 18 237, 70 лева, при данъчна основа от 91 188, 49 лева. След приспадане на платените мито и ДДС е постановено допълнително внасяне на сумата от общо 20 959, 54 лева (мито – 6 552, 98 лв. и ДДС – 14 416, 56 лв.), заедно със съответните лихви за забава. Като правно основание в решението за определяне на новата митническа стойност ответникът са посочени чл. 70, 1, вр. чл. 71, 1, б. "д“, подбуква "и“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета, за създаване Митнически кодекс на Съюза.
Административен съд София-град е посочил подробно приложимите разпореди чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 при остойностяването на внасяните стоки, както и предвидения ред и критерии на чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 при последователно прилагане на методите в чл. 74, 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Според АССГ в тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесната стока, а събраните доказателства сочат на необоснованост на съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност, в нарушение на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447. Решаващият съд е посочил и относимата практика на СЕС (решение C-291/15).
Решаващият съд е достигнал до извод, че като не е приел декларираната договорна стойност на процесната стока и е определил нова такава единствено съобразно публикуваната информация за проведен аукцион за процесния автомобил в интернет сайт на трета държава, директорът на ТД М. Б. е постановил незаконосъобразен административен акт при липса на предпоставките, установени в чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 във вр. с чл. 70, 1 във вр. с чл. 71, 1, б. "д", подб. i) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
Решение е валидно, допустимо и правилно.
Административен съд София-град е направил съвкупен анализ на събраните доказателства, в резултат на което е формирал обосновани и логически издържани фактически и правни изводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт.
Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности - Решение от 19 март 2009 г., Mitsui Co. Deutschland, C-256/07, т. 20; Решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, С-354/09.
Съгласно чл. 70, 1 и 2 от МКС, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Тя трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, т. 20.
Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, 2 от Регламента за прилагане, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения е върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност.
Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, 2, букви от "а" до "г" докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност.
При липсата на данни, че посоченият автомобил с идентичен VIN и пробег е продаден на „Е. Д. ЕООДслед участието й в аукцион на 05.10.2020 г., митническите органи необосновано са приели, че посочената в сайта продажна цена е договорната стойност на стоката по чл. 70, 1 от Кодекса. При липсата на съпътстващи продажбата документи, които да доказват по несъмнен начин условията на продажбата, договорената и заплатената/дължима цена като условие за продажбата на внесената стока, то не са налице и основания за възникване на съмнения в митническите органи по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение за действително платената цена на внесената стока. При наличието на валидни документи за стойността на внесения лек автомобил, които не са опровергани от митническите органи, чиято е доказателствената тежест, не са налице основания за неприемане на същата и определяне на нова по-висока стойност.
Неоснователни са доводите на касатора, че решението на АССГ е непълно и необосновано, тъй като не е разгледал в цялост представените доказателства (данни от сканирани документи, представляващи електронна информация за износ), приети в съдебно заседание от 03.04.2023 г. Липсата на изложение на решаващия съд относно тези доказателства не представлява съществено процесуално нарушение. Информацията е предоставена въз основа на Спогодбата между правителството на Р. Б. и правителството на САЩ за взаимна помощ между техните митнически администрации, утвърдена с РМС № 754/15.11.2002 г., обн., ДВ, бр. 45/27.05.2004 г., в сила от 1.04.2004 г. Според чл. 5, 1 от спогодбата при поискване митническите администрации си предоставят информация относно транспортирането и експедирането на стоките, от която са видни стойността, произходът, местоназначението и местоположението на тези стоки, а според чл. 9, 2 получената по силата на тази спогодба информация може да се използва при съдебни, административни или наказателни производства. С оглед тези данни от електронна информация за износ, не може да бъде възприета безрезервно като действително платена или подлежаща на плащане цена, в какъвто смисъл са доводите на касатора. Следва да се отбележи, че дори и да са основателни съмненията на митническия орган за това, че декларираната договорна стойност представлява действително общата платена или подлежаща на плащане цена с оглед липсата на други документи към фактурата, установяващи условията на доставката, начините и сроковете за плащане на цената и извършване на плащането й, както и данни за по-висока продажна цена на същия автомобил, то тогава той е трябвало да определи митническата стойност, прилагайки вторичните методи по чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., което не е направил.
По така изложените съображения настоящият касационен състав намира, че решението на АССГ е правилно, постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми, и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и своевременно заявеното искане на ответника по касация се следват разноски, каквито „Е. Д. ЕООД е сторило за заплащане на възнаграждение на адв. С. от САК в размер на 1200 лв. по договора за правна защита и съдействие, сключен на 17.07.2023 г. Същото е в размер, близък до минималния по чл. 7, ал. 2, т. 4 вр. чл. 8, ал. 1 НМРАВ, поради което възражението за прекомерността му е неоснователно.
Мотивиран така и на основание чл. 222, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2895 от 28.04.2023 г. по адм. д. № 9644/2022 г. по описа на Административен съд – София-град.
ОСЪЖДА Агенция "Митници" да заплати на „Е. Д. ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], представлявано от Н. Г., разноски за касационното производство в размер на 1 200 (хиляда и двеста) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ
секретар:
Членове:
/п/ П. Ж. п/ ЛОЗАН ПАНОВ