Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. З. Членове: Б. Л. П. Я. при секретар М. Н. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от председателя М. З. по административно дело № 7947/2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба на К. Т. 2000 ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Македония №25, ет.1, подадена чрез пълномощника му адв. М., против Решение №511/17.05.2023 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. д. №1969/2022 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение №Р-485/32-379265/04.11.2022 г. на директора на А. М.
С доводи за неправилност на оспореното първоинстанционно съдебно решение поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето от АПК, жалбоподателят претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се разпореди връщане на задържания 25 605 л. денатуриран етилов алкохол, собственост на дружеството. В открито съдебно заседание касационната жалба по изложените в нея основания се поддържа от адв. З.. Същият представя списък на разноските.
Ответникът по касационната жалба - директорът на А. М. оспорва същата чрез пълномощника си юрк. Д. по съображения, подробно изложени в писмени бележки. Иска да бъде оставено в сила решението на административния съд и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна поради следните съображения:
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Бургас е Решение №Р-485/32-379265/04.11.2022 г. на директора на А. М. С това решение на основание чл. 59, ал. 1 АПК във вр. с чл. 106а, ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) е отказано връщането на акцизни стоки, представляващи 25 605 л. етилов алкохол с действително алкохолно съдържание по обем над 90 об.%, с вложени денатуриращи вещества по общата процедура за получаване на напълно денатуриран алкохол, съгласно Регламент 2017/2236 на Европейската комисия и чл. 93 от ППЗАДС, с код по [рег. номер], представляващи етилов алкохол по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗАДС.
Административният съд приема, че оспорването на решението на митническия орган е процесуално допустимо, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган с оглед чл. 128, ал. 2 ЗАДС в съответствие със законовите изисквания за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Обоснова извод за неговата материална законосъобразност. Установява, че с представеното по делото наказателно постановление (НП) процесната стока е била отнета в полза на държавата като предмет на нарушението, което е различно от задържането на стоката като веществено доказателство. Според него, дори първоначално тази стока да е била иззета като веществено доказателство, то след приключване на административнонаказателното производство пред наказващия орган с финализиращото това производство НП, в качеството ѝ на предмет на нарушението, тя е била отнета на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС във вр. с чл.112а, ал.3 от същия закон. Поради това стоката към този момент вече не е имала качество на вещ, задържана за да се обезпечи доказването, по реда на чл.40 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Въз основа на тези съждения съдът формира извод, че правилно административният орган е приложил нормата на чл.106а, ал.2 от ЗАДС. Тъй като молбата за връщане на стоката е депозирана извън 45-дневния срок, визиран в посочената разпоредба, който тече от постановяване на влязлото в сила съдебно решение, отменящо НП, то акцизната стока се смята за изоставена в полза на държавата и не подлежи на връщане.
Настоящият касационен състав преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и правилно.
При съответни на доказателствата по делото фактически установявания, съдът е направил логически обосновани изводи, довели до правилно прилагане на материалния закон.
Установените от първостепенния съд факти не са спорни. Спорът е правен и е за това дали следва да бъде приложена нормата на чл. 70 ДОПК, според която веществените доказателства се връщат при условията и по реда на чл. 44 от същия кодекс, или приложима е тази на чл. 106а, ал. 2 ЗАДС.
При извършена проверка на 08.04.2020 г. на изхода на ГКПП Кулата, в посока Р. Г. на товарен автомобил - цистерна с рег. № [рег. номер]/[рег. номер], собственост на Ада ЕООД, превозващ 25 605 л. безцветна течност с мирис на етилов алкохол, с изпращач К. Т. 2000 ЕООД, обективирана в ПИП №20BG9910А015139/08.04.2020 г., митническите органи констатират нарушение - държане и превозване на акцизни стоки без опростен придружителен документ. Превозваната стока е иззета видно от приложения към протокола опис. Образувано е административнонаказателно производство с издаването на АУАН №1059/26.05.2020 г. за нарушение по чл.112а, ал.3 вр. чл.76а, ал.2 от ЗАДС на превозвача Ада ЕООД.
С НП № 1678/2020 г. на основание чл. 112а, ал. 3, предложение второ ЗАДС във вр. с чл. 76а, ал. 2 ЗАДС на АДА ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева. С цитираното НП на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС, вр. чл. 112а, ал. 3 ЗАДС са отнети в полза на държавата акцизни стоките, предмет на нарушението по чл. 112а, ал. 3 ЗАДС посочените 25 605 литри етилов алкохол.
С влязло в сила Решение №68/14.01.2022 г., постановено по КАНД № 20217030600508 по описа за 2021 г. на Административен съд - Благоевград, частично е отменено Решение №8267/07.07.2021 г. по АНД №827 по описа за 2020 г. на Районен съд - Петрич, и е отменено НП №1678/2020 г. в частта, с която се отнема в полза на държавата стоката, предмет на нарушението процесните 25 605 литра етилов алкохол.
На 04.05.2020 г. К. Т. 2000 ЕООД подава до началника на отдел МРР Югозападна в ГД МРР заявление рег. №32-127800 с искане да му бъде върнат иззетия етилов алкохол, като с писмо рег. №32-148924/27.05.2020 г. митническият орган е отказал да уважи искането. Отказът е обжалван от дружеството пред директора на ТД Югозападна, ТД МРР, който с акт с рег.№32-184525/29.06.2020 г. оставя жалбата без разглеждане По реда на инстанционния контрол отказът за връщане на иззетия етилов алкохол е оспорен пред Административен съд Бургас. С Определение №1476/03.08.2020 г. постановено по адм. дело №1331/2020 г. по описа на съда, решението на директора на ТД Югозападна към А. М. е отменено и преписката е върната на административния орган за произнасяне по същество.
В изпълнение на постановения съдебен акт директорът на ТД Югозападна в А. М. постановява Решение №РЗМ-5800-419/32-238148/14.08.2020 г., с което отхвърля жалбата на дружеството против отказа за връщане на денатуриран етилов алкохол 25 605 литра и придружаващите го документи. Посоченото решение от 14.08.2020 г. е обжалвано от К. Т. 2000 ЕООД пред Административен съд Бургас и с влязло в сила Решение №1594/18.11.2020 г. по адм. дело №1689/2020 г. жалбата на дружеството е отхвърлена като неоснователна.
На 04.10.2022 г. К. Т. 2000 ЕООД подава пред директора на ТД М. С. нова молба с рег. №32-334218/04.10.2022 г. с искане да му бъдат върнати иззетите 25 605 л. етилов алкохол и представя доказателства, че е единствен собственик на стоката. С процесното Решение с №Р-485/32-379265/04.11.2022 г. директорът на А. М. отказва връщането на акцизни стоки - 25 605 литри етилов алкохол, тъй като искането е заявено след изтичане на 45-дневния срок, регламентиран в чл. 106а, ал.2 ЗАДС, и по силата на тази законова презумпция същите се считат изоставени в полза на държавата, т. е. не подлежат на връщане.
При така установените факти правилна е констатацията на първостепенния съд, че с НП процесната акцизна стока е отнета в полза на държавата като предмет на нарушение по чл. 112а, ал. 3 ЗАДС на основание чл. 124 от същия закон. Като вид административно наказание по глава девета, раздел втори на ЗАДС, постановеното отнемане по чл. 124 ЗАДС е различно от изземването на вещи с опис при извършване на проверка с цел обезпечаване на доказателства по чл. 40 ДОПК.
С протокола за проверка №20BG9910А015139/08.04.2020 г. митническите органи са иззели с опис стоката по реда на чл. 40 ДОПК, към който препраща чл. 103, ал. 2 ЗАДС, но редът за връщането им, регламентиран в чл. 44 ДОПК, е неприложим, тъй като след изземването им са отнети в полза на държавата с НП.
Съобразявайки това обстоятелство, с Решение №1594/18.11.2020 г. по адм. д. №1689/2020 г., влязло в законна сила, Административен съд Бургас отхвърля жалбата на дружеството против първия отказ на директора на ТД Югозападна от 14.08.2020 г. за връщане на стоката с мотив, че на основание чл. 107б, ал. 1 ЗАДС до приключване на административнонаказателното производство иззетите и задържаните стоки се съхраняват от митническото учреждение, а към момента на приключване на устните състезания образуваното с АУАН №1059/26.05.2020 г. административнонаказателно производство не е приключило.
С оглед изложеното неоснователен е доводът на касатора, че след като стоките са иззети с опис на основание чл. 40 ДОПК, те подлежат на връщане по реда на чл. 44 ДОПК и съгласно чл. 44, ал. 1 искането за връщането им може да бъде направено по всяко време, а според ал. 6, ако не бъдат потърсени в 12 месечен срок от влизането в сила на акта или НП, се смятат за изоставени в полза на държавата.
В случая намират приложение нормите на специалния закон - ЗАДС в приложимата към датата на оспорения административен акт редакция съгласно чл. 142, ал. 1 АПК. Според чл. 106а, ал. 2 ЗАДС (ДВ, бр. 98/2018 в сила от 01.01.2019 г.) акцизни стоки, които в 45-дневен срок от уведомяването за прекратяване на административнонаказателното производство или от влизането в сила на наказателното постановление или от влизането в сила на съдебното решение за отмяна на наказателното постановление не са потърсени, се смятат за изоставени в полза на държавата. Чл. 106а ЗАДС в тази редакция не препраща към ДОПК. З. оспореният административен акт е издаден на основание чл. 59, ал. 1 АПК и оспорването му е по реда на АПК в двуинстанционно производство съгласно чл. 131 от този кодекс. Именно това обуславя и допустимост на касационното оспорване на решението на административния съд (виж Определение №9524/14.07.2020 г. на ВАС, 5 членен състав по адм. д. №6893/2020 г.). Измененията и допълненията на чл. 106а ЗАДС, обн. ДВ бр. 105/2023 г., с които в ал. 2 е регламентиран различен срок 12 месеца, а съгласно новата ал. 7 отказът на директора на компетентната териториална дирекция за връщане на акцизните стоки подлежи на обжалване по реда на чл. 197 ДОПК, са в сила от 1.01.2024 г.
Обосновани с оглед изложените съображения са изводите на административния съд, че отнетите в полза на държавата акцизни стоки в изпълнение на наложено административно наказание по чл. 124 ЗАДС се връщат по реда на чл. 106а, ал. 2 от ЗДАС след влизането в сила на съдебното решение за отмяна на НП, с което са отнети стоките (виж също така и Решение №11357/10.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3308/2021 г., освен цитираното по-горе Определение №9524 от 14.07.2020г. по адм. д. №6893/2020г., 5-членен с-в).
Не се спори, че молбата за връщане на стоките, е депозирана след изтичане на регламентирания в чл. 106а, ал. 2 ЗАДС в приложимата редакция 45-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение, с което НП е отменено. Срокът по чл. 106а, ал. 2 ЗАДС започва да тече от уведомяването само за прекратяване на административнонаказателното производство. Съдебното решение, което е окончателно, не се съобщава на страните, затова в случая този срок тече от датата на постановяването на Решение №68/14.01.2022 г. по КАНД № 20217030600508/2021 г. на Административен съд Благоевград и е изтекъл към датата на искането на жалбоподателя за връщане на иззетия етилов алкохол - 04.10.2022 г.
По тези съображения решението на Административен съд - Бургас като правилно постановено в съответствие с приложимите материално правни норми следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски съгласно чл. 143, ал. 3 във вр. с чл. 228 АПК. Размерът на юрисконсултското възнаграждение на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ се определя в размер на 100 лв.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №511/17.05.2023 г. на Административен съд Бургас, постановено по адм. д. № 1969/2022 г.
ОСЪЖДА К. Т. 2000 ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Македония № 25, ет.1, да заплати на А. М. разноски в размер на 100 лв. (сто лева).
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА
секретар:
Членове:
/п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА
/п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА