Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. В. Членове: ПАВЛИНА НАЙ. Б. при секретар А. И. и с участието на прокурора А. И. изслуша докладваното от съдията П. Б. по административно дело № 8053/2023 г.
Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от контрольор автомобилен транспорт – А. И. в „Център за градска мобилност“ ЕАД, гр. София срещу Решение № 4909/18.07.2023 г. на Административен съд – София-град по административно дело № 6749/2022 г.
С обжалваното решение Административен съд – София-град (АССГ) отменя принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 167, ал.2, т.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) принудително задържане на моторно превозно средство чрез техническо средство „глоба“, приложена от контрольор автомобилен транспорт – А. И. в „Център за градска мобилност“ ЕАД на 29.06.2022 г. спрямо товарен автомобил марка „Ивеко 50Ц 35“ с регистрационен №[рег. номер], собственост на „Велеви фарма“ ООД.
Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК.
Счита, че съдът неправилно е допуснал изготвянето на съдебно-техническа експертиза, която да установи дали мястото попада в обхвата на Зелена зона, при положение, че обхватът на зоната е нормативно определен в Наредбата за организацията на движените на територията на Столична община (НОДТСО) и Заповед № СОА18-РД-95-578/26.11.2021 г. на кмета на СО и приложенията към него. Сочи, че няма спор между страните, относно фактите къде точно е бил паркиран автомобила и липсата на знак, указващ действие на Зелена зона преди това място, също водят до извод, че не е било необходимо изготвянето и изслушването на заключение по тези всички въпроси. Счита, че съгласно действащото законодателство само началото и края на действие на зоните за паркиране в режим почасово паркиране се сигнализират с пътни знаци и табели, чрез които на водачите се указват условията за паркиране като в случая е безспорно установено, че началото и края на зоната е съответно сигнализирано, а мястото на париране попада в обхвата, поради което мярката е приложена напълно законосъобразно.
Иска от съда обжалванато решение да бъде отменено, поради неправилно приложение на материалния закон, а жалбата на „Велеви фарма“ ООД отхвърлена. Иска и пресъждане за разноски за две инстанции, за които представя списък. Касаторът се представлява от адв. М. Г..
Ответникът – „Велеви фарма“ ООД в писмен отговор чрез адв. П. Костора излага подробно фактите по делото, анализира ги и счита за правилен извода на съда за незаконосъобразност на приложената принудителна мярка. Иска от съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира пресъждане на разноски, за които представя списък.
Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е основателна.
Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 29.06.2022 г. в 09.04 часа товарен автомобил „Ивеко 50Ц 35“ с регистрационен №[рег. номер], собственост на „Велеви фарма“ ООД е паркиран вдясно от пътното платно на ул. Д-р Т. Д., в посока на движение от ул. Г. С. към Клиника по инфекциозни болести към ВМА. Мястото попада в обхвата на зона за почасово платено паркиране „Зелена зона“ като за автомобила не е платена съответната такса, поради което автомобилът е блокиран с техническо средство „скоба“ от контрольор автомобилен транспорт, служител на Център за градска мобилност ЕАД, съставен е протокол за приложения ПАМ и след заплащане сумата от 35 лв. за принудителното задържане и престой, „скобата е премахната и автомобила свободен.
Съдът е изслушал заключение на вещо лице относно мястото на паркиране и наличието на сигнализация със знаци за място за почасово платено паркиране, въз основа на което е формирал извод, че мястото където е бил паркиран процесния автомобил не попада в зона за почасово платено паркиране, тъй като това място не е било обозначено със съответните пътни знаци, маркировки и знаци.
Компетентността на органа приложил процесната ПАМ е доказана чрез Заповед РД-09-43/02.11.2018 г. на изпълнителния директора на Центъра за градска мобилност за определяне на длъжностните лице, които да прилагат ПАМ по ЗДвП, издадена в изпълнение на Заповед №СОА18-РД95-454/03.08.2018 г. на кмета на Столична община и Заповед №РД-09-439-1/25.10.2019 г.
Въз основа на така установените факти съдът заключава, че ПАМ е приложена от компетентен орган, законът не предвижда специална форма и нарочен акт за прилагането на този вид ПАМ, поради което няма нарушение на формата и административнопроизводствените правила при прилагането на мярката. Съдът прави извод въз основа на представената схема на подзона № 3.2 за обхвата на Зелена зона, че в участъка на ул. Д-р Т. Д. има отбелязани части, които не попадат в посочената зона, а въз основа на прието заключение на вещо лице установило липсата на знак, обозначаващ конкретното място на паркиране като част от зоната за почасова платено паркиране, прави извод, че мястото на което е бил паркиран процесният товарен автомобил, не попада в обхвата на зоната, поради липсата на знак за това, а приложена спрямо него ПАМ е незаконосъобразна, тъй като за паркирането на това място не се дължи такса.
Въз основа на горното първоинстанционният съд прави краен извод за незаконосъобразност на приложена ПАМ и отменя същата.
Решението на АССГ е валидно, допустимо, но неправилно.
Правилно първоинстанционният съд приема, че процесната ПАМ е приложена от компетентен орган и няма нормативно изисква за конкретна форма за прилагането й и нарочен, акт както и че са спазване на административнопроизводствените правила при нейното прилагане.
Неправилен е обаче изводът на съда, че са били налице материалноправните предпоставки за прилагане на мярката по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП.
Съгласно чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, службите за контрол, определени от кметовете на общините използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал. 3 до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство. Следователно материалноправните предпоставки за прилагане на мярката са: паркиране на моторно превозно средство в зона, определена за платено паркиране, във време, за което е дължимо заплащане и това плащане да не е извършено към установения за валидността му момент. За да се приложи законосъобразно мярката тези предпоставки следва да са налице кумулативно.
Обхватът на зоната действително е нормативно определен в НОДТСО – чл. 55 и издадените въз основа на него заповеди на кмета на Столична община, поради което не е било необходимо изготвянето на съдебна експертиза по този въпрос. От приложната схема на района за принудително задържане се установя, че ул. „Д-р Т. Д. попада, в обхвата на Зелена зона за почасово платено паркиране, като приблизително в средата и е отбелязан малък участък, който не попада в зоната. В случая заключението на съдебната експертиза е необходимо и полезно, доколкото установява къде са знаците за начало и край на зоната за почасово платено паркиране, като и че на ул. „Д-р Т. Д. няма никакви знаци, означаващи начина на паркиране.
По аргумент от чл. 99, ал. 2 ЗДвП задължението за заплащане на такса за паркиране е обусловено от обозначаването на участъка като зона с особен режим за платен почасов престой. Цитираната разпоредба въвежда задължение местата за платено паркиране в населените места за определени часове от денонощието да се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача да се указва условията за паркиране. Нормата съответства на чл. 62 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община, според която началото и краят на действие на зоните за паркиране в режим на почасово платено паркиране се сигнализират с пътни знаци и табели, чрез които на водачите на ППС се указват условията за паркиране, като могат да се оборудват с камери за видео наблюдение, апарати за фото заснемане и да се обозначават с пътна маркировка. По силата на чл. 101 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, (обн., ДВ, бр. 73/21.08.2001 г.) пътни знаци от група "Д" се използват за въвеждане на специални предписания за участниците в движението и се поставят непосредствени преди местата или участъците, за които се въвеждат. Видно от чл. 115, ал. 1 от Наредба № 18 с пътни знаци Д13 "Начало на зоната на действие на изобразения пътен знак" и Д14 "Край на зоната на действие на изобразения пътен знак" се сигнализират съответно входовете и изходите на зоната, на чиято територия е валидно действието на изобразения пътен знак за въвеждане на специална забрана, задължение или предписание. В случая доказателствата по делото установяват безспорният факт, че в началото на ул. „Д-р Т. Д. по продължението, на което е паркиран процесният товарев автомобил, липсва поставен пътен знак Д13. От това обстоятелство обаче не следва направения от АССГ извод, че поради липсата на такъв знак мястото на паркиране не попада в зоната за почасово платено паркиране Зелена зона. Въпреки липсата на данни за конкретния маршрут на движение на автомобила, вещото лице е описало два възможни такива, при които се преминава през улици и кръстовища с пътни знаци, обозначаващи територията като зона с особен режим, което индикира, че участъкът, обхващащ ул. „Д-р Т. Д. , включително мястото на което е паркиран автомобилът на “Велеви фарма“ ООД, е с установено платено почасово паркиране. Независимо от липсата на пътен знак Д 13 на конкретната улица, в случая е изпълнено изискването на чл. 99, ал. 2 ЗДвП и водачът дължи заплащане на цената по чл. 99, ал. 3 с. з. При установеното й неплащане, за което страните не спорят, правомерно е упражнено административното правомощие по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП. В случая не намира приложение чл. 50 от ППЗДвП, съгласно който забраната за паркиране важи до следващото кръстовище. Указателните табели за въвеждане на режим за почасово платено паркиране не спадат към посочените в разпоредбата пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30, чието действие е до следващото кръстовище, ако липсва знак за изричната им отмяна. Следователно изводът е, че с пътни знаци се сигнализират само началото и края на зоната, опредена от общината за почасово платено паркиране, поради което за всички места за паркиране в така сигнализираната зона се дължи заплащане на цената по чл. 99, ал. 3 ЗДвП. В случая е доказано, че ул. „Д-р Т. Д. , попада в обхвата на зона за почасово платено паркиране Зелена зона, а за паркирания на нея товарен автомобил, не е била заплатана съответната такса, поради което законосъобразно спрямо този автомобил е приложена процесната ПАМ, а обратния извод на АССГ е несъответен на събраните по делото доказателства и закона.
Не може да се приеме за основателно твърдението на ответника, че автомобилът е паркиран, на зелена площ/ тротоар, за което е наложена глоба, тъй като представените доказателства се отнасят до други дати и съответно не може да се направи извод за идентичност на място за паркиране.
Изложеното налага извод, че обжалваното съдебно решение е неправилно и следва да бъде отменено, а по същество първоначалната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на делото и своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за разноски, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, такива следва да му се присъдят. Заплащането им в размер на 1670 лева, от които 70 лв. за държавна такса за касационна жалба, 1000 лв. възнаграждение на адвокат по договор за правна защита и съдействие пред ВАС и 600 лв. възнаграждение на адвокат по договор за правна защита и съдействие пред АССГ, е надлежно доказано.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 4909/18.07.2023 г. на Административен съд–София-град по адм. дело № 6749/2022 г. и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Велеви фарма“ ООД, гр. София срещу принудителна административна мярка по чл. 167, ал.2, т.2 от Закона за движение по пътищата - принудително задържане на моторно превозно средство чрез техническо средство „глоба“, приложена от контрольор автомобилен транспорт – А. И. в „Център за градска мобилност“ ЕАД на 29.06.2022 г. спрямо товарен автомобил марка „Ивеко 50Ц 35“ с регистрационен №[рег. номер], тяхна собственост.
ОСЪЖДА „Велеви фарма“ ООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Г. С. № 1А, да заплати на "Център за градска мобилност" ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "К. М. Л. № 84, сумата от 1 670 (хиляда шестстотин и седемдесет) лева, разноски по делото за две инстанции.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ТАНЯ ВАЧЕВА
секретар:
Членове:
/п/ П. Н. п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА