Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. К. Членове: С. Ч. С. К. при секретар А. С. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от председателя Г. К. по административно дело № 8019/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Д., в качеството й на главен секретар на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/, чрез пълномощника й юрисконсулт Илиева, срещу решение № 59/06.06.2023 г., постановено по адм. дело № 105/2023 г. от Административен съд - Ловеч, с което е отменена нейна Заповед № РД-15-030/10.02.2023г., с която е прекратено служебното правоотношение на И. Р. на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Излага доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. Иска се неговата отмяна, решаване на спора по същество и се претендира присъждане на понесените от касатора разноски за двете съдебни инстанции.

Ответната страна И. Р. от [населено място], [община], в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция в размер на 1 000 лв., съгласно списък и доказателства за заплащането им.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Административен съд-Ловеч е било образувано по жалба на И. Р., [ЕГН], с адрес: [населено място], обл. Ловеч, [улица], чрез адвокат Н. В. от САК, преупълномощена от Еднолично адвокатско дружество М. М., [ЕИК], гр. София, [улица], [адрес], представлявано от адвокат М. М., против Заповед № РД-15-030/10.02.2023г., издадена от Главния секретар на Дирекция за национален строителен контрол, с която е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл.

С обжалваното решение съдът е отменил, като незаконосъобразен, оспорвания административен акт, като е приел, че е издаден от компетентния административен орган, упражняващ функциите на орган по назначаването по отношение на държавните служители, в кръга на правомощията му по закон, в предвидената от чл. 108, ал. 1 ЗДСл писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с приложимото материално право и целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Правилна е преценката на съда от първата инстанция за липса на материалноправни предпоставки за издаване на процесната заповед. Правилно съдът е посочил, че правното основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл - изисква наличието на обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява задълженията си (извън случаите на здравословни причини), която невъзможност е възникнала по време на това правоотношение и не е била обусловена от действията на страните в служебното правоотношение.

В случая изложените в заповедта фактически обстоятелства не покриват признаците на фактическия състав на обективна невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. Изложените от органа мотиви обосновават действително настъпила промяна във фактическата обстановка, в изискванията за заемане на длъжността, утвърдена от и. д.началника на Дирекция за национален строителен контрол без да е налице нормативна промяна в изискванията за заемане на длъжността. Променените изисквания за длъжността не стоят извън волята на органа по назначаване, а са извършени по негово изрично волеизявление. Промяната във фактическото положение (въвеждане на нови изисквания за длъжността) не се дължи на обективна причина, а на субективна преценка на една от страните по правоотношението.

Обосновано съдът се е позовал на константната съдебна практика, съгласно която, за да е налице обективна невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл е необходимо да са изпълнени три кумулативни условия: 1. да е създадена нова фактическа обстановка; 2. същата да води до невъзможност служителя да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика и 3. причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните в правоотношението. В случая посочените от органа по назначаване фактически основания за издаване на заповедта не обосновават извод за наличие на обективна невъзможност служителя да изпълнява задълженията си, поради промяна в изискванията за заемане на длъжността, тъй като промените са извършени по изрично волеизявление на органа по назначение, материализирано в утвърдената длъжностна характеристика.

В тази връзка, обосновано е прието от съда, че въвеждането на нова компетентност като елемент от съдържанието на длъжността и липсата на притежавана такава компетентност от служителя биха могли да бъдат фактическо основание, относимо към прекратяването по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, само и единствено при условие, че изменението в длъжността е нормативно установено, същото не зависи от и не е възникнало по волята на административния орган и в резултат от въвеждането му държавният служител бива поставен в обективна невъзможност да изпълнява задълженията си по съответната длъжност. В случая не се установяват подобни обстоятелства. Напротив, от данните по делото и в частност от самата Длъжностна характеристика за длъжността Началник на РДНСК се налага извода, че въведеното ново специфично изискване за длъжността по отношение на професионалното направление, не стои извън волята на административния орган, а тъкмо обратното - извършено е по негово изрично волеизявление с утвърждаване на длъжностната характеристика на 01.09.2022 година. На последната страница на длъжностната характеристика е отразено, че същата като вариант № 3 е разработена от инж. Г. Д. - Главен директор на Главна дирекция Строителен контрол при ДНСК, съгласувана е от: С. К.-Денева - Главен секретар на ДНСК, М. А. - Директор на Дирекция АИФСО при ДНСК и М. А. - Директор на Д. П. при ДНСК, както и че е утвърдена от арх. Д. П. ~ И.Д. Началник на ДНСК.

Следва да се посочи, че изменението в изискването за заемане на длъжността се свежда до заменяне на професионалното направление, без това да е основано на промяна в условията за изпълнение на функциите и задачите, която промяна да произтича от някое от условията по чл. 8 от Наредбата за длъжностните характеристики на държавните служители. Основателно е и изложеното от адв. В., че при съпоставка на задачите, обективирани в длъжностните характеристики, действащи до 01.09.2022г. и след 01.09.2022г. няма промяна в условията за изпълнение на функциите и задачите.

Съдът намира, че в приложеният по делото Констативен протокол № РД-2372/13.02.2023г. е отразено, че при явяването си в сградата на ДНСК на 13.02.2023г. И. Р. е била запозната с новата длъжностна характеристика и е било поискано от нея да представи информация дали отговаря на посочените нови специфични изисквания за длъжността. Отразено е, че Радевска е заявила устно, че не притежава завършена магистратура в професионална област технически науки, направление Архитектура, строителство и геодезия. От така отразеното се налага извода, че административният орган е узнал на дата 13.02.2023г. от И. Р. за това, че тя не притежава посоченото и изискуемо от новата длъжностна характеристика професионално направление. Въпреки това към тази дата 13.02.2023г. вече е била налице издадена заповед за прекратяване на служебното правоотношение на Радевска на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, а именно оспорената по настоящото дело Заповед № РД-15- 030/10.02.2023г., издадена от Главния секретар на ДНСК. Това за съдът е индиция, че административният орган само формално е издал Заповед № РД-15- 029/10.02.2023г. за възстановяване на И. Р. на предишната длъжност Началник на РДНСК гр. Ловеч, без на практика да е имал намерението да изпълни както тази заповед, така и съдебното решение.

Освен в противоречие с материалноправните разпоредби, оспорената заповед е издадена и при несъответствие с целта на закона, тъй като правомощията на органа за прекратяване на служебното правоотношение са упражнени субективно и недобросъвестно. Административният акт е издаден дори преди формалното възстановяване на служителя на длъжността, при игнориране на влезлите в сила съдебни решения по адм. дело № 3 65/2021г. на Административен съд гр. Ловеч и адм. дело № 3803/2022г. на Върховния административен съд за отмяна на предходна заповед за прекратяване на служебното правоотношение със същия служител, поради което правилно АС-Ловеч го е отменил като незаконосъобразен.

Предвид гореизложеното правилно административният съд е приел, че обжалваната заповед е незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон. Решението като правилно следва да се остави в сила.

С оглед изхода на делото на ответника по касация следва да се присъдят направените за настоящата инстанция разноски в размер на 1 000 (хиляда) лева за адвокатско възнаграждение, което не се явява прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховния административен съд, второ отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 59/06.06.2023 г., постановено по адм. дело № 105/2023 г. от Административен съд - Ловеч.

ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол да заплати на И. Р., [ЕГН] с адрес [населено място], [община], [улица]сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляващи разноски по делото пред настоящата инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ

секретар:

Членове:

/п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА

/п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА