О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60401

гр. София, 16.11. 2021 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т.д. №2136 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М., упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка” АД (н.), гр. София, срещу определение №1622 от 18.06.2021г. по ч. гр. д. №1170/2021г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение №2587 от 01.06.2020г. по т. д. №1628/2017г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-13 състав, за прекратяване на производството по делото срещу „Фабриа“ ЕООД.

Частният касационен жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че обявяването на противоконституционността на разпоредбата на чл.60 а от ЗБН няма за последица недопустимостта на производството, а има отношение към основателността на иска. Счита, че дори и при обявена противоконституционност на разпоредбата на чл.60 а от ЗБН, съдът е длъжен да се произнесе по съществото на спора с оглед на това, че не е констатирана липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването или упражняването на правото на иск, както и не е налице отрицателна такава. Излага доводи, че основанието на иска не е нормативната разпоредба, предвиждаща неговия фактически състав, а правопораждащите факти, изложени от ищеца в исковата молба.

Допускането на касационно обжалване се поддържа на основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Частният касационен жалбоподател поставя като обуславящи следните правни въпроси: 1. Какви са последиците от обявяване на разпоредбата на чл.60а от ЗБН за противоконституционна и забраната за прилагането й от този момент от съда спрямо висящите производства, образувани по заведени искове на това основание – следва ли да бъдат прекратени поради недопустимост, независимо от фазата им или подлежат на разглеждане по същество и преценка на основателността им? 2. Следва ли съдът, пред който е повдигнат и е висящ спор, производството по който е образувано по иск, въз основа на материалноправна норма, която по време на висящността на делото е обявена за противоконституционна, да прекрати делото като недопустимо или искът следва да бъде разгледан и отхвърлен поради неоснователност? 3. Преценката относно приложимия по делото закон и неговата валидност към кой момент от фазата на съдебното производство се извършва от съда и въпрос по основателността или допустимостта на спора е? 4. Забраната за съда да приложи обявена за противоконституционна норма означава ли, че същият няма задължение да разгледа делото по същество и следва да го прекрати или делото следва да се разгледа и едва с постановяване на крайния съдебен акт съдът следва да откаже да приложи нормата? Поддържа, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като с произнасянето на ВКС ще се стигне до попълване на липсваща съдебна практика и усъвършенстване на правоприлагането.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди обжалваното пред него определение за прекратяване производството по делото срещу ответника „Фабриа“ ЕООД, съставът на Софийски апелативен съд е приел, че искът по чл.60а, ал.1 от ЗБН е недопустим, поради обявената с решение №8/27.05.2021г. по к. д.№9/2020г. на Конституционния съд на Р. Б. противоконституционност на законовата норма, въз основа на която е предявен. Изтъкнал е, че се касае за висящо съдебно производство, поради което последиците от обявяване разпоредбата за противоконституционна се изразяват в неприлагането й с обратно действие.

Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Втори, трети и четвърти въпрос в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК са формулирани хипотетично и не отразяват специфичните за производството обстоятелства, а именно, че уреденият в нормата, обявена за противоконституционна, иск по чл.60а, ал.1 от ЗБН е осъдителен за защита на облигационно право, което е последица на настъпваща по силата на закона при осъществяване на елементите от специалния фактическия състав на цитираната правна норма относителна недействителност спрямо банката в несъстоятелност на междинни прехвърляния с имущество с произход от банката. Това право се упражнява от посочените в чл.60а, ал.1 и чл.62, ал.1 ЗБН лица в полза на банката чрез осъдителен иск по чл.60а, ал.1 ЗБН, който с включването му в раздел III от ЗБН е предвиден като иск за попълване на масата на несъстоятелността с цел последващо осребряване и разпределяне на върнатото имущество. Именно тези характеристики на иска го отграничават от останалите осъдителни искове и не позволяват да се даде общозначим отговор на формулираните от касатора въпроси, които обхващат всички случаи на обявена в хода на исково производство противоконституционност на приложима към спора правна норма.

Първият въпрос, поставен от частния касационен жалбоподател е обуславящ за изхода на производството, с което е осъществено общото изискване на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. По отношение на този въпрос обаче не са налице допълнителните предпоставки за достъп до касация. Относно правните последици на решение №8/27.05.2021г. по к. д.№9/2020г. на Конституционния съд на Р. Б. с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл.60 а от ЗБН, по отношение на заварените искови производства, е формирана практика на ВКС с постановеното по реда на чл.274, ал.3 от ГПК определение №60239/14.06.2021г. по ч. т.д.№902/21г. на ВКС, ТК, І т. о. В същото е разяснено приложното поле на разпоредбата на чл.60а от ЗБН, като е посочено, че тя дава право на синдика, временния синдик или Фонда за гарантиране на влоговете в банките да предявяват искове пред съда по несъстоятелността за връщане в масата на получено имущество с произход от банката срещу всяко трето лице в случаите, когато третото лице не е изпълнило насрещна престация или същата е на значително по-ниска стойност от полученото, или полученото от третото лице е под формата на парична и/или непарична вноска в капитала му. Съставът на ВКС се е позовал на изложените в решението на Конституционният съд мотиви, че с тази разпоредба се постига ефект на абсолютна нищожност, с което явно се надхвърля конституционно допустимата мяра за навлизане в чужда правна сфера по повод попълване масата на несъстоятелността на банка. Това се явява в противоречие с прокламирания от чл.4, ал.1 на Конституцията принцип на правовата държава и накърнява по нетърпим начин гарантираното от чл.17, ал.1 и ал.3 на Основния закон право на собственост в широкия смисъл на това понятие, разбирано в практиката на Конституционния съд като имущество изобщо, вкл. вземания. Предвид даденото с решение №3/28.04.2020г. по к. д.№5/2019г. на Конституционния съд тълкуване на чл.151, ал.2, изр. трето от Конституцията, че по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключили правоотношения и правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага, съставът на ВКС е приел, че обявената противоконституционност на чл. 60а от ЗБН води до недопустимост на предявените на това основание искове. Настоящият състав изцяло споделя даденото разрешение.

Изводът на въззивния съд за недопустимост на предявения иск по чл.60 а от ЗБН, е в съответствие с формираната практика по значимия за делото правен въпрос, което изключва допълнителното основание по чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1622 от 18.06.2021г. по ч. гр. д. №1170/2021г. на Софийски апелативен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.