1О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 4176

София, 19.12.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и третата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Ф.

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр. д. № 2059 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на И. Е. И., с адрес в [населено място], представляван от адв. И. С., против решение № 1006 от 28 февруари 2023 г., постановено по в. гр. д. № 12589/2021 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20154192 от 8 юли 2021 г., постановено по гр. д. № 10290/2020 г. по описа на Софийски районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от И. срещу „ЗАД Армеец“ АД искове по чл. 405 КЗ и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 409 КЗ, за осъждане на дружеството да заплати на И. сумата от 12101,20 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение в размер на действително претърпени имуществени вреди по застрахователна полица № [ЕГН] – застраховка „Каско“ на МПС, настъпили на 27.07.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата от предявяване на исковата молба до окончателното плащане, както и за сумата от 652,11 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 15.08.2019 г.-24.02.2020 г.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Сочи се, че въззивният съд не е обсъдил оплакването на жалбоподателя относно разгледаното и уважено от първата инстанция възражение за наличие на основание за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение по чл. 408 КЗ, което е било заявено от ответника след настъпилата за това преклузия. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не допуснал допълнителна задача към техническата експертиза, въпреки че дори бил длъжен служебно да формулира задачата й; макар и без изслушано заключение на техническа експертиза, съдът достигнал до фактически изводи, които не се основавали на доказателствата по делото и за формулирането на които били нужни експертни познания от областта на автомобилното дело, с които съдът не разполагал. Неправилно не били кредитирани показанията на св. М.. Не би следвало да е в тежест на ищеца да установи отрицателния факт, че е нямало маркировка; за да докаже възражението си за допусната груба небрежност, застрахователят следвало да установи наличието на вертикална маркировка, която не е била съобразена от ищеца при пътротранспортното произшествие, конкретно къде е била поставена, и че ищецът е бил в обективно състояние, но не е положил дължимата грижа да я съобрази. Подчертава се, че в решението липсвали мотиви дали разпоредбите на ППЗДвП и Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализацията с пътни знаци, са приложим по делото закон или не. Съдът следвало да съобрази действащата между страните дефиниция за груба небрежност, посочена в т. 17 от раздел ХVІІІ „Дефиниции“ на Общите условия, според която като груба небрежност се квалифицират и всички други случаи, в които вредата е следствие от самонадеяното поведение на водачите и/или неполагане на минимално дължимата грижа за предпазване на застрахованото моторно превозно срество от вреди. В случая не можело да става дума за подобно самонадеяно поведение или неполагане на минимално дължимата грижа за самопредпазване и предпазване на превозното средство от вреди: завоят на хлъзгав, мокър участък през нощта, дори с 67 км/ч, нито е извънредно събитие, нито от само себе си предполагал очевидно за водача сигурно настъпване на пътнотранспортно произшестве. При това положение съдът е следвало да съобрази дали е налице някое от изключенията, визирани в т. 17 от раздел ХVІІІ „Дефиниции“ на ОУ или не, а не да замества договорната клауза между страните с общото цивилистично разбиране какво е груба небрежност. В решението липсвали каквито и да било конкретни параметри на възможното и изискуемото елементарно внимание и старание от страна на ищеца в конкретната ситуация. Съдът си служил с абстрактни формулировки като „съществено“ намаление на скоростта, „гарантира“ настъпването на пътнотранспортно произшествие, без да посочи конкретни формални данни (км/ч) какво намаление би било достатъчно съществено, нито е възприел, че е налице доказана възможност да бъде избегнато произшествие, при което ищецът е бездействал. За да уважи като основателно възражението за допусната груба небрежност, съдът е приел, че ищецът е нарушил „основните правила за движение по пътищата“, но в решението не е посочена нито една законова разпоредба, уреждаща материята. Възражение за основание за отказ по чл. 408 КЗ не било направено в срока по чл. 133 ГПК и дори било изрично отречено от застрахователя, поради което такова не би могло да бъде разгледано, и на това основание искът не би могъл да бъде отхвърлен. Съдът следвало единствено да отговори на заявеното в отговора на исковата молба възражение, че е налице изключен риск, т. е. че изобщо не е настъпило застрахователно събитие и изобщо не се е породило задължение за застрахователя да плати обезщетение. Хипотезата, при която застрахователят можел да откаже плащане на обезщетение поради липса на застрахователно събитие, била различна от хипотезата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ. Касаторът оспорва поведението на водача да представлявало груба небрежност и не било изключен риск – нарушение на чл. 386, ал. 1 КЗ, ППЗДвП и Наредба № 18. Инцидентът станал в тъмната част на денонощието на мокър и неосветен участък от пътя. В протокола за пътнотранспортно произшествие от КАТ, както и в АУАН било записано, че имало недостатъчен контрол върху автомобила в нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, но липсвала констатация за несъобразена с пътните условия скорост или за превишена скорост и неспазване на знак В26 (ограничение на скоростта от 30 км/ч) съгласно изискванията на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Нямало безспорни доказателства, че под знак А2 точно преди левия завой е бил поставен знак В26 с ограничение от 30 км/ч. Следователно при ограничение от 50 км/ч при навлизане в завоя автомобилът се е движил със 17-18 км/ч повече от допустимата скорост, което не можело да се определи като груба небрежност от страна на водача, особено след като ограничението от 50 км/ч е поставено на толкова близко разстояние до опасния участък. От представената по делото схема ставало ясно, че предупредителен знак А2 е поставен непосредствено преди започване на кривата на завоя, което е в нарушение на Наредба № 18 и ППЗДвП. На пътния участък трябвало да има постепенно ограничаване на скоростта с цел безопасно преминаване през опасния завой и спиране на кръстовището на знака „Стоп“. Нарушени били правилата за правилно поставяне на пътните знаци и ако е трябвало ограничението на скоростта за навлизане в левия завой да е 30 км/ч, то за намаляване от 90 км/ч на 30 км/ч е следвало да има няколко знака В26, поставени през съответни разстояния съгласно Приложение № 16 към Наредба № 18. При тези факти и законови разпоредби управлението от водача на превозното средство с 67-68 км/ч при навлизането в левия завой е следствие от недостатъчното отстояние на предупредителния знак А2 преди опасния участък съгласно чл. 20, ал. 1 от Наредба № 18 и чл. 44 ППЗДвП, и нарушаването на изискването на чл. 79, ал. 2 от Наредба № 18 – намаляването на скоростта с повече от 20 км/ч да става постепенно с поставяне на пътен знак В26 на разстояния съгласно Приложение № 16 към наредбата. Като не обсъдил и взел предвид тези факти, съдът бил постановил неправилно решение в нарушение на чл. 386, ал. 1 КЗ, Наредба № 18 и ППЗДвП. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси, за които касаторът сочи, че са в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поддържа се и че обжалваното решение е очевидно неправилно.

Ответникът ЗАД „Армеец“ АД, с адрес в [населено място], представляван от юрк. В. К., в отговор излага становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и сочи доводи за неоснователност на жалбата по същество.

Въззивният съд приема за установено наличието на валидно застрахователно правоотношение между страните по имуществената застраховка „Каско“ относно процесното моторно превозно средство, покриваща и риска „ПТП по време на движение и/или в паркирано положение“, както и изпълнението на задълженията на застрахования за уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие. По делото е приложена информация и схема, актуална към 27.07.2019 г., за организация на движението и пътните знаци на участъка, където е настъпило произшествието; установява се, че ограничението на скоростта преди кръстовището, непосредствено преди левия завой, на което е реализирано процесното произшествие, е 30 км/ч, като това ограничение е обозначено с пътни знаци А2 и В26, които са монтирани през м. юли 2018 г. Съдът е обсъдил техническата експертиза, изслушана в първоинстанционното производство, и събраните писмени доказателства (протокол за ПТП, АУАН и наказателно постановление), но не е обсъдил показанията на св. М., разпитан пред районния съд, тъй като те не допринасяли за установяване на механизма на процесното пътнотранспортно произшествие; свидетелят е бил извикан след реализирането на процесното произшествие, и обстоятелството, че не е видял знаци, ограничаващи скоростта, не означавало, че такива са липсвали на място. Въззивният състав аргументира отказа да допусне допълнителна техническа експертиза с очевидната неотносимост на поставените въпроси към предмета на доказване, с отговора на които не би могла да се установи липса на знаци, ограничаващи скоростта или неправилното им поставяне към 27.07.2019 г. По спорния въпрос дали поведението на И. представлява груба небрежност при управление на моторното превозно средство, съдът сочи, че поначало неспазването на правилата за безопасност за движението е нарушение, което в зависимост от вида на нарушените правила е възможно да обоснове груба небрежност. Настъпването на застрахователното събитие би било следствие от груба небрежност на застрахования в случаите, в които същият не е положил елементарно внимание и старание и е нарушил основни правила за движение по пътищата; преценката зависи от конкретните обстоятелства на всеки отделен случай, като груба небрежност при управление на моторно превозно средство е съзнателно виновно противоправно поведение на застрахования, което се обективира в нарушаване на правилата за движение по пътищата, при съзнанието на застрахования, че е възможно да увреди застрахованото имущество; неспазването на основните правила за безопасност на съответната дейност винаги се квалифицира като „груба небрежност“. Съдът приема, че в случая водачът И. е управлявал процесното превозно средство със скорост два пъти по-висока от разрешената при навлизането в левия завой, при конкретните пътни условия – хлъзгав песъчлив път, мокра настилка, тъмноограничена видимост ; дори и да е липсвало надлежно ограничение на скоростта до 30 км/ч, при конкретните пътни условия и най-невнимателният водач би намалил съществено скоростта, с която се движи, за да завие; освен това описаната пътна обстановка не води до оправдаване на поведението на застрахования – напротив, тя е определяща за квалифицирането му като груба небрежност; навлизането в завой с 67 км/ч при такива пътни условия, дори и без никакво ограничение на скоростта, гарантира настъпването на пътнотранспортно произшествие. Поради тези съображения въззивният съд приема, че процесното увреждане е причинено от водача на автомобила поради груба небрежност. Във връзка с предпоставките, обуславящи правото на застрахователя по чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ да откаже заплащането на застрахователно обезщетение, съдът цитира решения на ВКС, според които приложението на тези законови норми, даващи основание на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение, е обусловено от установяването на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в Общите условия към застраховката като значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от същото. Съдебният състав приема също, че са налице основания за отказ да се изплати застрахователно обезщетение поради нарушаване на чл. 14.5 от Общите условия.

Касационното обжалване следва да се допусне по обобщения от настоящия състав въпрос следва ли за проявена от водача на МПС груба небрежност, довела до щетата и уговорена в Общите условия към застраховката като изключен риск, да се прилага хипотезата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, и допустимо ли е въззивният съд да се произнася по възражение за приложимостта на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, въведено при евентуалност за пръв път във въззивната инстанция? Касационното обжалване се допуска, за да се провери налице ли е противоречие със задължителната практика на ВКС според ТР № 1/2013 г., ОСГТК, както и поради значението на въпроса за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

За касационното обжалване жалбоподателят дължи държавна такса от 255 лева.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.,

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1006 от 28 февруари 2023 г., постановено по в. гр. д. № 12589/2021 г. по описа на Софийски градски съд.

УКАЗВА на И. Е. И. в едноседмичен срок от получаването на препис от определението да представи в деловодството на ВКС доказателство за внесена по сметката на касационния съд държавна такса от 255 лева, като в противен случай производството по касационната жалба ще бъде прекратено.

Делото да се докладва на председателя на IV г. о. за насрочването му в открито съдебно заседание след представяне на доказателства за внесена държавна такса.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: