О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60741
София, 16.11.2021 год.
Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мими Фурнаджиева
ЧЛЕНОВЕ:Велислав Павков
Десислава Попколева
като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело № 1245 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. С. Д., чрез адв. М. против решение от 13.11.2020 г., постановено по в. гр. д. № 406/2020 г. на Окръжен съд Благоевград, с което е потвърдено решение № 3281/27.12.2019 г. на Районен съд Сандански по гр. д. № 1386/2018 г., с което на основание чл.127, ал.2 вр. чл.59, ал.9 СК е изменен единствено определения с решение № 902 от 21.04.2016 г., постановено по гр. д. № 1181/2015 г. по описа на Районен съд Сандански, режим на лични отношения на бащата Р. С. Д. с детето С. Р. Д., като е определен следния режим: през първите четири месеца след влизане в сила на настоящото решение – всеки вторник и четвъртък за времето от 17.30 ч. /като детето по възможност бъде взимано от бащата от детската градина/ до 19.30 ч.; както и всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 09 ч. до 17.00 ч. без преспиване и всяка втора събота и неделя от 09 ч. до 12 ч. без преспиване; а след изтичане на посочения срок - да се прилага режима, определен с решение № 902 от 21.04.2016 г. по гр. д. № 1181/2015 г. по описа на Районен съд Сандански – всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с преспиване на детето при бащата, за времето от 10 ч. в събота до 17 ч. в неделя; първата половина на пролетната ваканция и втората половина на зимната ваканция, а също и двадесет дни през лятната ваканция, по време което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като тя се задължава до 30 април на съответната година да уведоми писмено бащата кога ще ползва същия, а ако не направи това в посочения срок - бащата ще има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми писмено майката до 31 май на съответната година; бащата да взима детето по време на официалните празници както следва: през четните години – на 1 май, 24 май, 22 септември и на Коледа /Бъдни вечер и Р. Х. , като взима детето в 18 ч. на предния ден и го връща в 18 ч. на съответния ден, а също и на рождения ден на детето за времето от 10 ч. до 18 ч., освен ако този ден е събота или неделя, когато се прилага посочения по-горе режим, а през нечетните години – бащата да взима детето на следните официални празници – 6 май, 6 септември, 1 ноември, на Нова година / от 31.12 до 01.01/ и на Великден / от Разпети петък до Велики понеделник, които в съответната година са определени за официални празници/, като взима детето в 18 ч. на предния ден и го връща в 18 ч. на съответния ден. В останалата част - за изменение на мерките относно упражняването на родителските права и местоживеенето на детето, постановени с решение № 902 от 21.04.2016 г. по гр. д. № 1181/2015 г. по описа на Районен съд Сандански, исковете на касатора по чл.127, ал.2 вр. чл.59, ал.9 СК, са отхвърлени.
Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
Касаторът обжалва въззивното решение като поддържа неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл.281, т.3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд не е извършил обоснована преценка на всички събрани по делото доказателства и не е дал отговор на всички релевирани от въззивника оплаквания; определените от съда мерки за преодоляване на настъпилото родителско отчуждението не са ефективни, тъй като периодът на по-чести контакти между бащата и детето без присъствието на майката е определен само за период от 4 месеца, т. е. той не е достатъчен за адаптация и за преодоляване на отчуждението; не са предвидени и гаранции за ефективност на определения режим на контакти - възлагане на задължения за съдействие на ДСП по местоживеене на детето и бащата, налагане на забрана определени лица да присъстват на срещите, както и определяне на конкретно място за срещи в преходния период и в присъствие на социални работници, определяне на задължения за включване в социални програми и социални услуги в общността, поотделно или с детето, възлагане на задължения за посещения при психолог и други. С оглед изложените доводи, касаторът иска отмяна на въззивното решение като неправилно и постановяване на друго, с което предвид служебното начало относно гарантиране на интереса на детето, да бъдат постановени подходящи и ефективни мерки относно начина на упражняване на родителските права и режима на лични отношения.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят шест въпроса в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК - противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС и с практиката на ВКС, конкретно посочена от касатора. Поддържа се и основанието на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност на решението с обосновка, че решението съдържа вътрешно противоречие в мотивите си – от една страна съдът е констатирал наличието на синдром на родителско отчуждение у детето, но не е намерил за необходимо да посочи изрично и да оцени съответното отчуждаващо поведение на майката като фактор, който следва да бъде преодолян. Наред с това съдът е установил, че за преодоляване на синдрома на отчуждение са необходими подходящи мерки и продължителен период от време, но по същество е определил кратък период на допълнителното време за личен контакт и без съществени гаранции за ефективност на взетите мерки.
Ответната страна по жалбата – Д. В. П., чрез пълномощника си адв. Ц. е депозирала отговор, в който поддържа, че не са налице заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. По същество изразява становище за неоснователност на изложените в касационната жалба доводи за неправилност на въззивното решение. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
За да потвърди решението на първата инстанция, с което са изменени постановените с влязло в сила решение мерки единствено относно режима на лични отношения между бащата и детето, но не и относно упражняването на родителските права и местоживеенето на делото, въззивният съд е приел, че изтъкнатите от ищеца основания за изменение на постановените вече мерки - отчуждаване на детето от родителя, който не упражнява родителските права, по вина на другия родител, както и неизпълнение на съдебното решение относно осъществяване на лични контакти между този родител и детето, не са установени по делото. Съобразявайки и анализирайки всички събрани по делото доказателства, включително и във въззивното производство, съдът е приел, че от влизане в сила на съдебното решение по гр. д. № 1181/2015 г. на Районен съд Сандански през 2016 г. до м.04.2019 г. личните контакти между детето и бащата са се осъществявали съобразно съдебното решение, като липсват данни през посочения период майката да е препятствала осъществяването на срещите между бащата и детето, както и данни за съзнателно и целенасочено възпрепятстване от страна на майката на мерките на лични контакти. Прието е, че неосъществените срещи между бащата и детето / на 3 и 4 ноември 2018 г. и в периода 14.12.2018 г. – 04.01.2019 г./ са в резултат на обективни обстоятелства - здравословния статус на детето, а не в резултат на поведението на майката, което е установено по безспорен начин от множеството писмени доказателства – болнични листове, рецептурни бланки, талони да изследване на кръв, медицински бележки за извиняване отсъствията в детската градина и свидетелските показания на полицейските служители към РПУ-Сандански – Ч. и В.. Извършвайки задълбочен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства и кредитирайки приетото по делото заключение на съдебно-психологическата експертиза, според което отказът на детето да тръгне с баща си на конкретно посочените три дати през м.04 и м.05.2019 г., не се дължи на вербално манипулиране и настройване на детето от страна на майката, а на негативизма и влошените отношения между двамата родители, които отрицателни емоции са се прехвърлили и върху детето, като заплахите от страна на бащата за съд, полиция и социални работници допълнително стресират детето и провокират нежелание за контакт с бащата, въззивният съд е приел за установено, че нежеланието на детето да се вижда с бащата, който факт представлява изменение на обстоятелствата, при което е бил определен първоначалния режим, не е провокирано от умишлено поведение на майката, а вина за негативното отношение на детето към бащата имат и двамата родители - последните макар и несъзнателно, с поведението което демонстрират един към друг, са повлияли на емоционалното състояние на дъщеря им. Именно по тези съображения, въззивният съд е споделил изводите на първата инстанция, че на този етап родителските права следва да продължат да се упражняват от майката, не защото бащата не притежава родителски капацитет, а защото трябва да се вземе най-доброто решение за детето с оглед възрастта му и защото автоматичното изваждане на малолетното дете от сегашната му среда и преместването при бащата, който живее с друга жена, от която има второ дете, не би довело непременно и бързо до промяна в отношението на детето към бащата. На следващо място въззивният съд е споделил изводите на първата инстанция, че въпреки липсата на основание за промяна на мерките относно упражняването на родителските права, налице са основания за временна промяна на режима на лични отношения между него и детето, предвид установеното по делото родителско отчуждение. С цел преодоляване на това отчуждение на детето спрямо бащата, съдът е приел, че за определен период от време следва да бъде определен разширен режим на лични контакти с бащата, посредством който постепенно да се възстанови нормалното общуване и емоционалната връзка между дете-баща. Съобразявайки препоръките на вещото лице – срещите между детето и бащата да се провеждат по-често; двамата родители да започнат да комуникират нормално пред детето, така че то да изпита доверие към всеки един от тях и да се чувства спокойно дори и само в присъствието на бащата, въззивният съд е приел, че първоначално установения режим на лични контакти следва да бъде изменен, като през първите четири месеца срещите между бащата и детето следва да бъдат по-чести, като на бащата е предоставена възможност по няколко пъти ежеседмично, за по няколко часа да се среща с детето, включително да го взима и от детска градина, без преспиване, така че то да може да свикне с неговото присъствие, да изгради усещане за близост с него и да бъде подготвено за по-продължителен контакт между двамата. От друга страна, на майката е вменено задължение да осъществява необходимото възпитателско въздействие спрямо детето и да съдейства за реално и пълноценно осъществяване на личните контакти между бащата и детето.
При така изложените решаващи изводи на въззивния съд, съставът на Четвърто гражданско отделение на ВКС приема, че не следва да се допуска касационното обжалване на въззивното решение по повдигнатите в изложението по чл.284, ал. 3, т.1 ГПК въпроси.
Първият въпрос – следва ли при обсъждане критериите за изменение на мерките по чл.127, ал.2, вр. чл.59, ал.9 СК да се обсъдят обстоятелствата относно отчуждаването на детето по вина на отглеждащия родител спрямо другия родител, както и за създаване на пречки от отглеждащия родител за осъществяване на лични отношения с другия родител, има характер на правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, но по отношение на него не е налице сочения от касатора допълнителен критерий – противоречие с т.4 и т.5 от ППВС №1/12.11.1974 г., решение № 218/03.12.2019 г. по гр. д. № 763/2019 г. на III г. о., решение № 331/01.11.2013 г. по гр. д. № 2181/2013 г. на IV г. о., решение № 395/20.12.2012 г. по гр. д. № 516/2012 г. на III г. о. и решение № 64/20.02.2012 г. по гр. д. № 1398/2011 г. на IV г. о. на ВКС. Съгласно задължителните указания и разяснения, дадени с ППВС № 1/12.11.1974 г., съществени обстоятелства, които имат отношение към ефикасността на защитата на детето и на положението му, респективно които са от съществено значение към неговия интерес при спор за упражняване на родителските права, са: отчуждаване на детето по вина на отглеждащия родител спрямо другия родител или обратно; пречки, създавани от родителя, който отглежда детето, за осъществяване на личните отношения с другия родител; невръщане на детето след осъществяване на личните отношения от родителя, на когото не са предоставени за упражняване родителските права и изобщо нарушаване по различни начини от единия родител на постановения от съда режим на лични отношения между детето и другия родител. В конкретния случай въззивният съд е изследвал подробно обстоятелствата, довели до констатираното от вещото лице-психолог родителско отчуждение и е стигнал до обоснован извод, че това отчуждение не е по вина на отглеждащия родител, както и че последният не е възпрепятствал съзнателно и целенасочено осъществяването на мерките на лични контакти между детето и другия родител. Именно поради установеното по делото родителско отчуждение, което обаче не е по вина на отглеждащия родител, а е в резултат на поведението и на двамата родители, които демонстрират негативно отношение един към друг пред детето и така несъзнателно оказват влияние на емоционалното му състояние, съдът е приел, че не са налице основания за промяна в режима на упражняване на родителските права, но са налице такива за промяна на мерките за лични контакти между детето и бащата с цел преодоляване на констатирания синдром на родителско отчуждение. Този извод на съда е обоснован със заключението на вещото лице – психолог, според което мерките, които следва да бъдат предприети за запазване на психическото здраве на детето и емоционалната му връзка с двамата родители са следните: по-чести срещу между бащата и детето /например три поредни съботи/; майката да осигури подготовка за срещата чрез подкрепящи и успокояващи детето напътствия; да присъства трети възрастен /например дядото/; детето да бъде водено от майката, а не да бъде взимано от бащата; посрещането от детската градина може да се осъществява от двамата родители заедно; наложителна е работа с двамата родители – да бъдат задължени да ползват социална услуга или „психологически консултации“ за срок от една година. Именно въз основа на дадените от вещото лице препоръки, съдът е определил по-разширен режим на лични контакти в сравнение с предходно определения с решение от 21.04.2016 г. такъв.
Въпросите какви са ефективните мерки за преодоляване на синдрома на родителско отчуждение и възможно ли е да бъде постигнато изграждането на детето като зряла личност без пълноценни отношения с родителя, на когото не са възложени родителските права, не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а фактически въпроси, изискващи необходимост от специални знания от областта на психологията, поради което съгласно изричната разпоредба на чл.59, ал.6, изр.2 СК се разрешават от съда с помощта на вещо лице – психолог, предвид конкретните обстоятелства при всеки отделен случай. С оглед на това, поставените въпроси не са правни и съответно не съставляват основание за допускане на касационно обжалване.
Третият въпрос касае критериите, от които следва да се ръководи съдът при определяне на режима на лични отношения между родителя и детето и задължението на съда да следи за интереса на детето, включително относно необходимостта от прилагане на защитни мерки по чл.127, ал.4 вр. чл. 58, ал.8 СК с оглед особеностите на конкретния случай и в тази връзка преценката да се основава на съвкупния анализ на всички обстоятелства, имащи значение за постановяване на промяна в определените преди това мерки за лични отношения между родителя и детето, като се поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение по него, противоречи на т. 2 от ТР №1/2016 г. на ОСГК на ВКС и на решението № 59/04.05.2018 г. по гр. д. № 2396/2017 г. на III г. о. В т.2 от посоченото тълкувателно решение е прието, че разпоредбата на чл.59, ал.2 СК изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай, че не се постигне споразумение по упражняването. Разрешеният по тълкувателен път въпрос няма отношение към настоящия спор, чиито предмет е налице ли са основания за изменение на постановените вече мерки относно упражняването на родителските права и личните отношения между родителя и детето. В решението по гр. д. № 2396/2017 г., ВКС е приел, че мерките за лични отношения се определят във всеки конкретен случай, след анализ и оценка на всички правнозначими обстоятелства, като водещ критерий е интересът на детето; във всеки съдебен спор, свързан със съдебна администрация на отношенията между родители и деца, съдът е длъжен да съобрази както общите критерии, така и спецификите на конкретния случай, имащи значение за създаване на нормална обстановка за общуване и поддържане на отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права; когато при първоначалното определяне на режима на лични отношения на детето с родителя са предвидени и защитни мерки по чл.59, ал.8 СК за изпълнение на режима, съдът по иск за изменение на тези мерки, следва да прецени има ли изменение на обстоятелствата, мотивирали необходимостта от постановяване на защитни мерки; начинът и формата на поддържане на лични отношения могат да бъдат най-разнообразни, а определените по реда на чл.59, ал.1 СК защитни мерки на режима трябва да са подходящи, изпълними и подчинени на правно защитения интерес на детето – то да се развива пълноценно и да общува нормално с родителите си и с техните роднини, поради това, съдът в спора за режима на лични отношения с детето не е обвързан от предложенията на родителите, още повече в случаите, когато липсата на нормална комуникация между тях и напрежение в отношенията им е довела до затруднена или прекъсната връзка с единия родител, в т. ч. до родителско отчуждение. Противно на твърденията в обосновката на въпроса, обжалваното решение не противоречи на посочената съдебна практика. В конкретния случай с първоначално определения режим на лични контакти между детето и бащата, защитни мерки по чл.59, ал.8 СК не са били определени. Съдът е приел за установено по делото, че в периода от влизане в сила решението на Районен съд Сандански през 2016 г. до м.04.2019 г. режимът на лични контакти между детето и бащата, включващ всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с преспиване на детето при бащата, за времето от 10 ч. в събота до 17 ч. в неделя; първата половина на пролетната ваканция и втората половина на зимната ваканция, а също и двадесет дни през лятната ваканция, както и на официални празници/, е изпълняван съобразно съдебното решение; липсват данни през посочения период майката да е препятствала осъществяването на срещите между бащата и детето, както и данни за съзнателно и целенасочено възпрепятстване от нейна страна на мерките на лични контакти, като неосъществените срещи между бащата и детето /на 3 и 4 ноември 2018 г. и в периода 14.12.2018 г. – 04.01.2019 г./ са в резултат на обективни обстоятелства - здравословния статус на детето, а не в резултат на поведението на майката; последвалите откази на детето да тръгне с баща си на конкретно посочените три дати през м.04 и м.05.2019 г., не се дължи на вербално манипулиране и настройване на детето от страна на майката, а на негативизма и влошените отношения между двамата родители, които отрицателни емоции са се прехвърлили и върху детето, като заплахите от страна на бащата за съд, полиция и социални работници допълнително стресират детето и провокират нежелание за контакт с него. Съобразявайки, както общите критерии, така и спецификите на конкретния случай, имащи значение за създаване на нормална обстановка за общуване и поддържане на отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права, съдът е преценил, че в случая не е необходимо определянето на защитни мерки по чл.59, ал.8 СК, а на първо време, за период от четири месеца е необходимо осигуряването на по-чести срещу между детето и бащата, като майката съдейства за тези срещи чрез подкрепящи и успокояващи детето напътствия, с цел преодоляване на негативното отношение на детето спрямо бащата. Така определения режим е съобразен с препоръките на вещото лице, дадени в заключението и в съдебното заседание при изслушването му. Във връзка с несъгласието на касатора, че така определения срок за по-чести срещи с детето е недостатъчен и съответно мерките не са ефективни, настоящият състав на ВКС намира за уместно да отбележи, че въпросът дали по-честите контакти между детето и бащата за посочения от съда период ще дадат резултат, зависи изцяло от поведението и на двамата родители, които следва да положат усилия за да преодолеят разногласията си и да търсят диалог помежду си и през посочения преходен период да направят всичко необходимо за да въздействат на детето така, че то да се успокои и да преодолее нежеланието си да контактува с баща си.
Не обосновава допускане на касационно обжалване на решението и въпросът длъжен ли е въззивният съд да прецени всички доказателства и доводите на страните, в частност при преценка на въпросите по чл.59, ал.9 вр. чл.127, ал.2 СК. Макар и да има характер на правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, не е налице сочения от касатора допълнителен критерий - даденото от въззивния съд разрешение да е в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС – ППВС №1/1953 г. и ТР № 1/2001 г., както и казуалната практика на ВКС, според която съдът е длъжен да изложи в решението мотивите, въз основа на които то е постановено и същите следва да отразяват фактическите и правни съображения на съда и да дават отговор на съществените въпроси, поставени за решаване по спора. В конкретния случай, ведно от мотивите на обжалваното решение, въззивният съд е обсъдил всички доказателства относно правнорелевантните факти, касаещи мерките за упражняване на родителските права и личните отношения между детето и бащата. Противно на доводите в жалбата, съдът е анализирал и обсъдил всички доказателства относно релевантните за спора обстоятелствата, в т. ч. причините, довели до констатирания от експерта синдром на родителско отчуждение, родителския капацитет и на двамата родители и необходимостта от промяна – в насока разширяване за определен период на постановените до този момент мерки на лични контакти на детето с бащата.
Касаторът поддържа и основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, чиито фактически състав предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните. Такива пороци на съдебното решение са приложение на закона в противоположен смисъл, решаване на делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, нарушаване на правилата на формалната логика, на основополагащи за производството процесуални правила. Подобни пороци не са наведени от касатора, като изложените такива са свързани с несъгласието му с изводите на съда, че не е установено отчуждаващо поведение на отглеждащия родител като фактор за настъпилото родителско отчуждение, както и с постановените в тази връзка от съда мерки за преодоляване на отчуждението и тяхната продължителност.
Мотивиран от гореизложеното и при извършената и служебна преценка – в изпълнение на правомощията си да следи служебно за интересите на малолетното дете, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не са налице релевираните в изложението основания на чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, предл. 3 ГПК, както и че не е налице основание за служебно допускане на касационно обжалване на въззивното решение в нито една от хипотезите по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
При този изход на спора, на насрещната страна по жалбата следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, които са в размер на 1200,00 лв. съгласно договор за правна защита и съдействие от 08.03.2021 г.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 13.11.2020 г., постановено по в. гр. д. № 406/2020 г. по описа на Окръжен съд Благоевград.
ОСЪЖДА Р. С. Д., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на Д. В. П., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], сумата от 1200,00 лв. - разноски за производството пред ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: