О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60135

гр. София, 15.11.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Първанова гр. дело № 2957/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба вх. № 268193/05.10.2020 г. на Т. Г. П., Д. Г. Д., Н. Р. В., Р. Д. П. и А. П. С., [населено място], чрез процесуалния представител адвокат С. Б. и частна касационна жалба вх. № 275778/20.10.2020 г. на В. К. Г., С. Е. М. и Р. И. А., [населено място], чрез процесуалния представител адвокат С. Ц., срещу въззивно определение № 12279/29.07.2020 г. по в. ч. гр. д. № 14529/2019 г. на Софийски градски съд. Поддържат се оплаквания, че определението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което същото следва да бъде отменено.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на Т. Г. П., Д. Г. Д., Н. Р. В., Р. Д. П. и А. П. С. се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предложение трето, както и по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Допустим ли е иск за делба на имот, който не е заснет като самостоятелен имот и който представлява реална част от друг имот; 2. Необходимо ли е участието в делбата на всички съсобственици на по-големия имот, от който процесният имот е реална част.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК В. К. Г., С. Е. М. и Р. И. А. поддържат основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по идентични въпроси, както и по въпроса: Щом не е налице съсобственост с трети лица и се касае до случай на ненанасяне на имота в кадастралната карта и регистри, може ли да се допусне продължаване на процеса за делба.

И в двете изложения по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи противоречие с т. 4 от ТР № 8/23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ВКС, ОСГК.

Ответницата по касация – А. Б. Х., чрез пълномощника си адвокат А. К., е подала писмен отгвор, в който твърди, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбите и по същество.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г. о. констатира следното:

С въззивното определение е потвърдено разпореждане № 387602/17.04.2018 г. по гр. д. № 1920/2000 г. на Софийски районен съд, с което е върната исковата молба за делба на недвижим имот, находящ се в [населено място], кв. Г. Б., представляващ реална част от ливада с площ от 1000 кв. м., а цялата с площ от 1576,50 кв. м., при съседи: стар път, селска мера, И. Я. В. и П. С. М., съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 18, том I, рег. № 18, дело № 18/1948 г.

Въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е дал конкретни и ясни указания за отстраняване на нередовности на исковата молба, които съставляват пречка за администриране на процеса, като съделителите е следвало да уточнят исковата претенция. Те не са изпълнили посочените указания в предоставения от съда срок. В молби-уточнения от 10.11.2017 г.; 21.12.2017 г. и 01.02.2018 г. се посочва, че се иска допускане на делба по отношение на поземлени имоти УПИ, в които попадат съответните реални части от недвижимия имот по нотариалния акт от 1948 г., като не са уточнени и посочени всички лица, които притежават право на собственост върху тези имоти. За неприложими в делбеното производство са приети сочените от жалбоподателите разрешения, дадени в ТР№8/2014г., ОСГК, ВКС. Предмет на делба може да бъде само годен обект на правото на собственост, поради което исковата молба следва да съдържа индивидуализация на имота към момента на предявяване на иска с посочване на неговия самостоятелен градоустройствен статут. Освен това с решението по допускане на делбата съдът се произнася спрямо лицата, които се легитимират като носители на права върху делбения имот към момента на постановяване на решението, а неучастието на някои от тези лица води до нищожност на делбата. В случая разпоредбата на чл. 345 ГПК не намира приложение, тъй като не се установява процесният имот да е бил съсобственост между наследодателя на съделителите и трето лице и това да не е единственият имот, предмет на делото за делба.

На основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК частните касационни жалби са допустими, тъй като същите са подадени от легитимирани страни и са насочени против съдебен акт, с който се потвърждава разпореждане, преграждащо по-нататъшното развитие на делото.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., приема, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на определението, поради следното:

Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение (определение) да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение (определение), за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос като общо основание за допускане до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните частни жалби. С новата редакция на закона, приета с ДВ, бр. 86/2017 г., се предвиди в чл. 280, ал. 2 ГПК, че независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение (определение) се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Въззивното определение не е очевидно неправилно по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. В случая това основание се мотивира като се сочи неправилност на изводите в обжалваното определение. Тези твърдения не могат да се проверят в настоящото производство по чл. 288 ГПК. За да се проверят и да се направи извод за твърдяната неправилност трябва да се изследват и подложат на анализ и преценка фактите по делото в тяхната съвкупност, което е извън предмета на производството по чл. 288 ГПК. В него не се констатира наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт.

Формулираните въпроси не могат да се преценят като релевантни към спора. Решаващите изводи на въззивната инстанция са за това, че въпреки дадените коректни указания от първоинстанционния съд /след приемане и на технически експертизи относно индивидуализацията и актуалния статут на така заявения за съдебна делба имот – част от ливада/, ищците не са отстранили нередовностите на исковата молба, поради което същата следва да бъде върната. При това положение въпросът дали е възможно производството по съдебна делба да продължи, в случай че не е налице съсобственост с трети лица и се касае до случай на ненанасяне на имота в кадастралната карта и регистри, не може да послужи като основание за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване. Освен това по този въпрос се изисква преценка на доказателствата и фактите по делото, което не може да бъде сторено в производството по селекция на частната касационна жалба. Въпросът за допустимостта на иск за делба на имот, който не е заснет като самостоятелен такъв и който представлява реална част от друг имот и необходимостта от конституиране като страни в производството по съдебна делба на всички съсобственици на по-големия имот, от който делбеният имот представлява реална част, също не може да предпостави допускане касационно обжалване на определението в сочената хипотеза на чл.280,ал.1,т.1 ГПК.Така поставен, той е неотносим към решаващите изводи за неотстраняване нередовностите на исковата молба. Не може да се приеме и че е относимо цитираното ТР№8/2014г., ОСГК, ВКС, относно твърдяното противоречие. Според приетото в т.4 от него, иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта, е допустим, дори да не е проведена административна процедура по чл.53,ал.1,т.1 ЗКИР за поправяне непълноти и грешки в кадастралната карта, или иск по чл.53,ал.2 ЗКИР, нов чл.54,ал.2 ЗКИР. Посочените от жалбоподателите мотиви на същото ТР, че „притежаваната от ищеца съобразно акта за собственост вещ, е самостоятелен недвижим имот, независимо дали е заснета и затова искът за ревандикация на реална част от УПИ има предмет и е допустим“, са неотносими към настоящия спор. В случая мотивите на въззвния съд са за прилагане разпоредбата на чл.100,ал.3, вр. ал.1 ГПК /отм./, поради неизпълнени указания за отстраняване нередовностите на исковата молба и производството по съдебна делба. Дадените указания, след приемане на няколко СТЕ, са във връзка с така поддържания иск за делба на част от недвижим имот /ливада, придобита 1948г./, за която част е установено, че не е нанасяна никога в кадастъра като самостоятелен обект на правото на собственост, попада понастоящем върху няколко поземлени имоти, без да се припокрива изцяло с тях. Само част от тези имоти съвпада с прехвърлената част, а за останалата не се представят данни в чия собственост се намира при наличните данни по нот. акт от 1948г., че част от първоначалния имот №* по КП с емисия от 1943г., послужил за основа на тези имоти, е останала в собственост на други лица. Въззивният съд е приел, че въпреки дадените указания, ищците не са индивидуализирали имота като годен обект на правото на собственост и не са посочили всички лица, които се легитимират като носители на права в съсобствеността. Не е налице общата предпоставка по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 12279/29.07.2020 г. по в. ч. гр. д. № 14529/2019 г. на Софийски градски съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: