О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60616

София, 15.11.2021 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т. о. в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: Е. М.

Членове: Ирина Петрова

Десислава Добрева

като изслуша докладваното от съдията Петрова т. д. № 674 по описа за 2021 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „Стройпроект“ЕООД, [населено място] срещу решение № 12445 от 07.12.20230г. по в. т.д.№ 1784/2020г. на Апелативен съд, ТО, 6 състав за потвърждаване на решението по т. д.№ 2377/2018г. на СГС за отхвърляне на предявените срещу „А. С. ООД, [населено място] и „Б. К. ЕООД, [населено място] като участници в ДЗЗД „Спортни терени“ искове:1/ с правно основание чл.265,ал.1, предл. второ ЗЗД за заплащане на сумата 120 000лв. /дължима по равно/ - необходими разходи за поправка на изпълнена с недостатъци работа по договор № 66/27.11.2015г. в частта за изграждане на дренажна и поливна система, на бордюри, извозване на земни маси и затревяване по отношение на обект два броя тренировъчни терени в [населено място], общ. Самоков; 2/ евентуален иск за връщане на сумата 120 000лв., дължима по равно от ответниците, представляваща заплатено авансово възнаграждение по същия договор за извършването на същите дейности /изграждане на дренажна и поливна система, на бордюри, извозване на земни маси и затревяване по отношение на същия обект/, с която сума следва на основание чл.265,ал.1,предл. трето ЗЗД да бъде намалено възнаграждението на изпълнителите.

В касационната жалба е въведен довод за „очевидна неправилност поради необоснованост по смисъла на чл.281,т.3, предл. трето ГПК във вр. с чл.280,ал.2 ГПК“. Твърдението е за правилно изяснена фактическа обстановка по спора, но за неизвършена обективна преценка на доказателствата и формиране на несъответстващи на фактите правни изводи.

Наименованото изложение на основанията за касационно обжалване съдържа идентични на касационната жалба оплаквания, че обжалваното решение е необосновано, доколкото изводите на съда не се подкрепят от събрания доказателствен материал и очевидно неправилно по смисъла на чл.280,ал.2 ГПК. Доводи в какво се изразява основанието по чл.280,ал.2,предл. трето ГПК не са изложени.

В съвместен писмен отговор насрещните страни „А. С. ООД и „Бос консулт”ЕООД оспорват наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Въззивната инстанция, кредитирайки заключението на вещото лице, е приела за установено, че неотводняването на терена при дъжд и сняг се дължи изцяло и само на качеството на изградената дренажна система, която не е била положена под целия терен, а са направени само няколко дренажни жили, които при това са били изключително затревени, което също е пречка за нормалното функциониране на системата. Въз основа на свидетелските показания съставът на САС е приел, че възложителят е бил предупреден от изпълнителя, че техническият проект, на който ищецът държи - полагане само на няколко дренажни жили, разположени на отделни участъци, няма да е в състояние да изпълни целеното предназначение - да предпази терена от наводняване, а е необходимо полагане под целия терен. В тази хипотеза, въззивната инстанция е приела, че съгласно чл.260,ал.1 ЗЗД рискът е преминал върху поръчващия, след като е предупреден, че проектът му е неподходящ за правилното изпълнение на работата, а изпълнителят се освобождава от отговорност и му се дължи възнаграждение. Като допълнителен аргумент за неоснователност на претенциите за некачествено изпълнена дейност по дренажа е изложен и този за лошата поддръжка и на поставената част от системата - необходимост изходите, които са извън терена, при редовно почистване да са видими, а експертизата е установила, че те са затревени и неподдържани. Установено е, че останалите видове дейности, предмет на исковата молба нямат отношение към дренажа.

По отношение на поливната система, въз основа на заключението на техническата експертиза, въззивната инстанция е приела, че тя е работеща и напълно функционираща съобразно предвиденото в договора предназначение; че появилият се дефект в помпената станция е отстранен от изпълнителя за негова сметка.

За установено е прието и, че вещото лице не е констатирало неизвозени земни маси, като въззивната инстанция е зачела и неговите констатации, че при наличие на пръст на терена, не би било възможно изпълнението на следващите етапи от договора.

По отношение на доставката и изграждането на бордюри е прието, че макар и със закъснение, те са доставени и монтирани. По отношение на тревното покритие е прието, че при приемане на работата ищецът не е възразил по изпълнението на дейността по този пункт. Същевременно е прието за неустановено, че възложителят е поддържал тревното покритие съобразно минималните изисквания през изминалия тригодишен период от приемането на работата до огледа на вещото лице, което е установило оголени участъци.

По тези съображения въззивната инстанция е потвърдила изводите на СГС, че ищецът не доказва наличието на некачествено изпълнение, за отстраняване на недостатъците от което са необходими разходи, а от друга не установява и неизпълнение по договора в количествено отношение с оглед претенцията на ищеца за намаляване на възнаграждението поради извършена по-малко от уговорената работа и връщане на авансово заплатени суми.

Искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно:

Както се посочи в изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК страната преповтаря единствено фактите и обстоятелствата, които счита за доказани по делото, поддържайки заявеното пред инстанциите по същество свое тълкуване и изводи.

Отсъства каквото и да било ясно и конкретно твърдение в какво се състои, от какво произтича и защо, несъмнено и видно, без извършване на проверка по същество, въззивното решение е очевидно неправилно. Формалното позоваване на предпоставката по чл.280,ал.2,предл. трето ГПК не е запълнено с конкретно съдържание чрез препращане към мотивите на въззивната инстанция, които касаторът счита за очевидно неправилни. То не е обвързано с довод какво е естеството на квалифицираната форма на неправилност, как тя е изразена и проявена в решаващите правни аргументи на апелативния съд.

Неразграничаването от касатора на директното основание за допускане на касационния контрол по чл.280,ал.2,предл. последно ГПК от касационното основание по чл.281,т.3 ГПК - неправилност и необосноването на приложното поле на хипотезата „очевидна неправилност” предпоставя невъзможността за осъществяване на факултативния касационен контрол. Тежкият порок - очевидна неправилност следва надлежно да бъде въведен и аргументиран от касатора и не е допустимо служебно да бъде установяван от касационната инстанция.

С оглед изхода на производството касаторът следва да заплати на насрещните страни поисканите и доказани разноски за производството -сумата по 2 947.50лв. на всяко едно от ответните дружества за изготвянето на отговор на касационната жалба.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т. о.

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на решение № 12445 от 07.12.20230г. по в. т.д.№ 1784/2020г. на Апелативен съд, ТО, 6 състав.

Осъжда „Стройпроект”ЕООД, [населено място] да заплати на „А. С. ООД, [населено място] и „Б. К. ЕООД сумата от по 2 974.90лв. разноски за производството.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: