Върховен касационен съд, I т. о., определение по т. д. № 1575/2020 г., стр. 5/5

ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 60622София, 15.11.2021 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Росица Божилова

Васил Христакиев

разгледа в закрито заседание докладваното от съдията Христакиев т. д. № 1575 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 280 и сл ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Янулов и Ко“ ЕООД срещу въззивно решение на Бургаски окръжен съд, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.

Ищецът „И. С. КП“ ЕООД оспорва жалбата.

По допускането на касационно обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

С решението си въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната от ответника част, с която същият е осъден да заплати сумата 19 630,42 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на гаранционно задължение за отстраняване на проявили се в гаранционния срок недостатъци в строително-монтажни работи, изпълнени от ответника по договор за строителство.

Въззивният съд, като е квалифицирал предявения иск по чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 20, ал. 1 от Наредба № 2/31.07.2003 г. на МРРБ, е приел за установено, че по силата на сключен между страните договор от 12.02.2008 г. ответникът е изпълнил строителни работи – груб строеж на сграда в [населено място] – приети с акт обр. 14 за приемане на конструкцията от 22.12.2008 г. След изпълнение на довършителните работи, извършено от трети лица, за сградата било издадено разрешение за ползване от 15.04.2014 г.

Приел е, че от неоспореното заключение на комплексната техническа и икономическа експертиза се установява наличието на пукнатини по таваните с разкриване на армировката, както и карбонизация на плочата на кота +11,20 м., както и наличието на денивелация на плочата и следи от овлажняване и отлагания по пода и стените в помещение – „механа“ – на кота +3,50. За причина на констатираните недостатъци е приел слягането на земната маса при недобро уплътнено подлагане и липсата/компрометирането на хидроизолацията (за сутерена) и неправилното изпълнение на таванската плоча.

Въз основа на тези обстоятелства въззивният съд, квалифицирайки предявения иск като основан на гаранционна отговорност на строителя по чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 20, ал. 1 от Наредба № 2/2003 г. на МРРБ, е намерил за неоснователни изложените във въззивната жалба оплаквания за недопустимо произнасяне на първата инстанция по непредявен иск за гаранционна отговорност, вместо по предявения според поддържаната от ответника теза иск за отговорност за недостатъци. Приел е, че не е изтекла погасителната давност съобразно предявеното от ответника възражение, доколкото, макар и предмет на задължението на ответника по сключения договор за строителство да е било изпълнението само на грубия строеж, приключило през декември 2008 г., самите гаранционни срокове са започнали да текат едва от предаването на цялата сграда с протокол обр. 16.

Допускането на касационно обжалване се иска на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

1. По основанието „очевидна неправилност“ в изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК единствено е направено искане решението служебно да се допусне до касационно обжалване, вкл. на непосочени в касационната жалба основания и непосочени доводи за неправилност, поради очевидната му неправилност.

Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение, относими към обжалваната част, не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния.

2. Не е налице и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В това отношение единствено е възпроизведено съдържанието на разпоредбата с общото твърдение, че същите въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Съобразно разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ предпоставя наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена.

В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Не се твърди и липса на практика на касационната инстанция (което се свързва с третата форма на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), нито се обосновава наличие и на останалите елементи на тази форма – да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Аргументи в тази насока не са изложени, което е достатъчно основание да не се допусне касационно обжалване.

3.1. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се обосновава с произнасяне на въззивния съд по въпросите:

- кой е началният момент, от който започват да текат сроковете за реализиране на отговорността на изпълнителя по чл. 265, ал. 3 ЗЗД, респ. за гаранционната му отговорност за недостатъци на обект, предаден в незавършен вид на възложителя (груб строеж) съгласно договора за строителство – датата на предаване на строителството на възложителя или датата на завършване на обекта с акт 16;

- допустимо ли е несъответствие между заявеното с исковата молба право и правото, на което е дадена защита с решението;

- относно фактическия състав на гаранционната отговорност и разграничаването от законовата отговорност за недостатъци;

- допустимо ли е смесването на гаранционната отговорност и общата отговорност за недостатъци;

- след като явните недостатъци не са констатирани при приемането на работата, преклудирана ли е възможността на възложителя да реализира отговорността на изпълнителя за некачествено извършени СМР;

- възложителят е длъжен при приемане на работата да направи всичките си възражения за неправилно изпълнение на договорената работа; в противен случай тя се счита приета;

- следва ли в доклада по делото първоинстанционният съд да посочи подробно обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и направените възражения от страните; до какъв порок на съдебния акт води погрешната квалификация; нарушават ли се съдопроизводствените правила с пропуските и грешките във връзка с доклада и указанията;

- в случай, че констатира неточни или неправилни указания или липса на указания на първоинстанционния съд по отношение на подлежащите на доказване факти, следва ли въззивният съд служебно да даде указания относно тях и необходимостта от ангажиране на съответните доказателства.

3.2. Вторият и четвъртият въпрос не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК – въззивният съд не е приел законната отговорност за недостатъци и гаранционната отговорност да се припокриват, както се поддържа в изложението, а ясно е разграничил (въпреки допуснатата непрецизност в правната квалификация по чл. 265 ЗЗД) двата вида отговорност и е формирал правните си изводи въз основа на правилно приетото, че в разглеждания случай предявеният иск е основан на гаранционната отговорност на ответника.

3.3. Третият въпрос така, както е формулиран и при липсата на допълнителна аргументация, е общотеоретичен, следователно не конкретен съобразно общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК и разясненията по т. 1 от ТР № 1/09 на ВКС-ОСГТК.

3.4. Петият и шестият въпроси също не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото се отнасят до законната отговорност за недостатъци, каквато не е предмет на настоящото дело.

3.5. Не отговарят на общото изискване и седмият и осмият въпроси относно съдържанието на доклада на първоинстанционния съд и задълженията на въззивния съд, тъй като по никакъв начин не е обоснована връзка между него и конкретни правни изводи на въззивния съд. Не е посочено кои са липсващите в доклада обстоятелства, на които се позовава жалбоподателят, какви са последиците на твърдяната непълнота и кои конкретни правни изводи на въззивния съд са били като краен резултат обусловени от нея.

3.6. Касационно обжалване обаче следва да бъде допуснато по първия от въпросите.

Същият отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото в основата на крайния извод на въззивния съд е поставено решаващото съображение, че не са изтекли гаранционните срокове, започнали да текат от датата на съставяне на протокол обр. 16.

Обосновава се и специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Относно приетия начален момент на срока на гаранцията изводите на въззивния съд са в отклонение от приетото в решение № 13/10.09.2010 г. по т. д. № 242/2009 г. на ВКС, II т. о., съгласно което поради прекъсване на причинната връзка изпълнителят на част/етап от строежа не носи нито отговорност по чл. 265 ЗЗД, нито гаранционна отговорност, когато строежът не е завършен от този изпълнител, а от друг строител, едва след което и след разрешаване на ползването спрямо последния започват да текат сроковете по чл. 173, ал. 3 ЗУТ (респ. от въвеждането в експлоатация съгласно сега действащата и приложима към процесния случай разпоредба на чл. 160, ал. 5 ЗУТ).

С тези мотиви съдътОПРЕДЕЛИ:Допуска касационно обжалване на решение № V-18/10.04.2020 г. по гр. д. № 1808/2019 г. по описа на Бургаски окръжен съд.

Дава възможност на жалбоподателя „Янулов и Ко“ ЕООД в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателство за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 392,61 лв. с посочен в платежния документ номер на делото. При неизпълнение в срок производството ще бъде прекратено.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: