О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2702/30.05.2024 г.

гр. София, 28.05.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Г. М.

А. Ц.

като разгледа докладваното от съдия Цанова гр. дело № 2125/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 64, ал. 2 и сл. ГПК.

Образувано е по направено с частната жалба на Р. Т. И. с вх. № 745/15.01.2024 г. искане за възстановяване на пропуснатия срок за внасяне на указаната с определение № 3728/23.11.2023г. по гр. д. № 2125/123г. държавна такса в размер на 214,34 лв.

Ответникът по молбата „Т. С. ЕАД оспорва като неоснователно искането за възстановяване на срок поради липсата на представени доказателства във връзка с твърдените здравословни проблеми.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира подадената молба за допустима, но неоснователна по следните съображения:

С определение № 4109/14.12.2023 г. настоящият състав на ВКС е прекратил касационното производство по делото, образувано по подадена от Н. Л. И. и Р. Т. И. касационна жалба.

С определение № 1620/03.04.24г., ВКС, ІІІ гр. от. е потвърдил определение № 4109/14.12.2023 г. по гр. д. № 2125/23г. на ВКС, ІV гр. отд. и е върнал делото на състава за произнасяне по направеното с частната жалба на Р. И. искане по чл. 64 ГПК.

Изложените от молителката обстоятелства, които не са й позволили своевременно да представи доказателства за заплатена държавна такса са свързани с влошено здравословно състояние и настъпило на 07.12.2023 г. травматично увреждане.

Съгласно чл. 64, ал. 2 ГПК страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Основателността на молбата за възстановяване на срока предпоставя възникването на внезапни, непредвидени обстоятелства за страната по делото. Особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК е налице в случаите, при които страната е възпрепятствана по обективни, неочаквани и независещи от нея причини - болест, злополука, природно бедствие, да извърши съответното процесуално действие. Препятствието трябва да бъде внезапно, изненадващо и непреодолимо, да не е краткотрайно и да бъде единствената причина за пропускане на срока - определение № 26/21.01.2012 г. по ч. гр. д. № 611/2011 г. на I ГО; определение № 11/05.01.2012 г. по ч. гр. д. № 719/2011 г. на IV ГО; определение № 9/12.01.2011 г. по ч. гр. д. № 518/2010 г. на II ГО; определение № 2/01.02.2012 г. по ч. т. д. № 928/2011 г. на II ТО. Дали тези обстоятелства са налице следва да се преценява въз основа на фактите и обстоятелствата, установени по конкретното дело, по което е направено искане за възстановяване на пропуснат срок. Във всички случаи обаче препятствието трябва да е продължило през времетраенето на срока или през по-голямата част от него и да е било непреодолимо, като съгл. чл. 65, ал.1 ГПК в молбата се посочват всички обстоятелства, които я обосновават и всички доказателства за основателността й. В конкретния случай с молбата за възстановяване на срока не са представени доказателства в подкрепа на твърденията, че пропускането на срока се дължи на влошено здравословно състояние на молителката през цялата седмица до 07.12.2023 г., както и на настъпило на 07.12.2023 г. травматично увреждане, като не е направено и искане за събиране на такива доказателства. Доказването на обстоятелствата по чл. 64 ГПК е в тежест на молителя, който има интерес да прояви процесуална активност и да представи/ ангажира всички възможни доказателства за наличието на твърдените обстоятелства едновременно с подаването на молбата за възстановяване на пропуснат срок. В случая по делото липсват ангажирани от молителката доказателства за твърдяното от нея влошено здравословно състояние, настъпило през времетраенето на срока, като липсва и твърдение /както и доказателства/ за невъзможността за заплащане на държавната такса и от нейния пълномощник - адв. Х. Р., изрично упълномощен да заплаща и дължимите по делото държавни такса /л.24 от гр. д. № 2125/23г. по описа на ВКС/.

Ето защо и настоящият съдебен състав счита, че пропускането на срока за представяне на доказателства за плащане на дължимата държавна такса за касационно обжалване не се дължи на особени непредвидени и непреодолими обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, поради което и молбата за възстановяване на срока следва да бъде оставена без уважение.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение молбата на Р. Т. И. по чл.64, ал.2 ГПК за възстановяване на пропуснатия срок за представяне на доказателства за платена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 214,34 лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до молителката.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: