О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1214

София, 15.03.2024 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 13 февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело № 2146 /2023 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Г. Г. против решение № 1601/28.12.2022 г. по гр. д.№ 1335/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260 338/23.01.22 г., постановено по гр. д. 13 688/20 г. по описа на СГС. С последното е отхвърлен предявеният от касаторката иск по чл. 108 ЗС да се признае за установено по отношение на ответника НИКМИ АД, че ищцата е собственик на 370/3054 ид. ч. от недвижим имот с идентификатор ***по КК на [населено място], целия имот с площ 3054 кв. м. и да бъде осъден ответника да предаде владението върху тази идеална част.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с чл. 31 ЗОбС, защото освен бившите собственици и на наследниците им следва да се признае правото да искат отмяна на отчуждаването на основание този текст. Жалбоподателката счита, че постановеното по въпроса ТР № 1 от 07.02.2011 г. по тълк. д. № 5/2010 на ВАС не е задължително за прилагане от гражданския съд. Твърди, че в противоречие с чл. 17, ал.2 ГПК, въззивния съд е приел, че пред гражданския съд е изключено провеждането на косвен съдебен контрол на индивидуален административен акт /ИАА/ – мълчалив отказ. Оспорва като необоснован извода, че е проведен пряк съдебен контрол на мълчаливия отказ на кмета на Столична община да се произнесе.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: 1.Допустим ли е...