2определение по ч. гр. д.№ 2184 от 2023 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

№ 4264

София, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесети декември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

като взе предвид докладваното от съдия Т.Гроздева гр. д.№ 2184 от 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на И. М. Т.- Г. срещу определение № 93 от 20.01.2023 г. по в. ч.гр. д.№ 53 от 2023 г. на Ямболския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 260072 от 29.06.2022 г. по гр. д.№ 332 от 2016 г. на Ямболския районен съд за оставяне без уважение молбата на страната за освобождаване от заплащане на държавна такса.

В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. В жалбата, както и в допълнителна частна касационна жалба и изложение към нея жалбоподателката поставя следните въпроси:

1. С оглед на това, че процедурата за разглеждане на частни жалби е строго регламентирана и произнасянето е в закрито заседание и в кратък срок (някои въззивни състави го правят в деня или следващия ден след образуване на делото), задължение ли е на жалбоподателя с нарочна молба да обоснове твърдение за отвод на състава или част от него ?

2. Следва ли въззивният съд с оглед служебното начало в исковия процес да следи за наличието на основанията, предвидени в чл.22, ал.1, т.1-5 ГПК, за да може сам да приложи императива на чл.22, ал.2, пр.1-во ГПК ?

3. Веднъж отвели се по делото съдии, това явява ли се „друго обстоятелство“ по смисъла на чл.22, ал.1, т.6 ГПК, т. е. може ли да се...