О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 120

София, 11.01.2024 год.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 2199 по описа за 2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Община Търговище срещу решение № 23/28.02.2023г. по гр. д.№ 9/2022г. по описа на Окръжен съд Търговище, с което, като е потвърдено първоинстанционното решение, е уважена квалифицираната като иск по чл. 542 ГПК вр. с чл.38, ал.4 и чл.70, ал.2 ЗГрР претенция на З. Й. М. срещу Община Търговище за задължаване на последната да издаде акт за смърт на лицето Ф. М. Б., [дата на раждане] и починала на 25.08.1985г. в Б., И., Република Турция.

Касаторът иска отмяна на въззивното решение, като твърди същото да е постановено в противоречие със закона – ЗГрР, Наредба РД-02-20-9/21.05.2012г. за функциониране на единната система за гражданската регистрация и Наредба № 1/19.02.1999г. на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция за прилагане на глава V та от Закона за българското гражданство. Определя като неправилно задължаването на общината да издаде нов акт за смърт на Ф. Б., въпреки приетото по делото и безспорно доказано, че Р Турция, на чиято територия е починала Ф. М. Б., е издала вече акт за смърт на същата.

В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поставя в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК въпроса: Допустимо ли е, съгласно разпоредбите на чл.3 ЗГрР и чл.4, ал.1 от Наредба РД-02-20-9/21.05.2012г. за функциониране на единната система за гражданската регистрация, Община Търговище да издаде акт за смърт на Ф. М. Б., за която общината не разполага с данни да е българска...