Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: А. Д. Членове:

ЕМАНОИЛ МИТЕВНИКОЛАЙ ГУНЧЕВМИРОСЛАВА ГЕО. С. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията М. Г. по административно дело № 8196/2023 г.

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на М. К. от гр. Габрово за отмяна на определение № 6005/06.06.2023 година на Върховния административен съд по адм. д. № 4591/2023 година, с което е оставено в сила протоколно определение №8 от 23.03.2023г., постановено по адм. дело №91/2023г. по описа на Административен съд гр.В. Т. Твърди, че един от съдиите, участвал в състава по адм. д. № 4591/2023 година по описа на ВАС (С. К. е взел участие при постановяване на определение №3195/06.03.2019 година по адм. д. № 14878/2018 година по описа на ВАС и определение №15006/05.12.2018 година по адм. д. № 12492/2018 година по описа на ВАС. Излага съображения за осъществена хипотеза на чл.239, т.5 от АПК в производството по адм. д. № 154/2011 година по описа на Административен съд гр. Габрово и по адм. д. № 1737/2012 по описа на Върховния административен съд. Излага съображения за порок на решенията на АС гр. Габрово и ВАС по чл.297 ГПК. Излага съображения за нищожност на Заповед №ДК-02-СЦР-30/02.05.2011 година на ДНСК. Според молителката, писмо изх. №ГБ-1450-07-702 (15.08.2012 година) е показателно за „зависимостта на Българското правосъдие от държавните институции – ДНСК“. Прави искане за отмяна на определение № 6005/06.06.2023 година на Върховния административен съд по адм. д. № 4591/2023 година и прогласяване на нищожността на Заповед №ДК-02-СЦР-30/02.05.2011 година на ДНСК.

Допълнителни съображения по посочените по-горе аргументи М. К. излага в съдебно заседание и в писмени бележки, входирани по номера на делото.

Ответникът, ДНСК, чрез юрк. С., оспорва искането като неоснователно.

При извършена служебна проверка за допустимост на искането, петчленният състав на Върховния административен съд приема, че същото е подадено от активно процесуално легитимирана страна, в срока по чл.240, ал.3 във връзка с чл. 239, т.5 от АПК (с оглед посочената от страната правна квалификация).

Разгледано по същество, искането е неоснователно, при следните съображения от правна страна:

Предмет на отмяна по реда на чл. 237 и сл. АПК е определение № 6005/06.06.2023 година на Върховния административен съд по адм. д. № 4591/2023 година, с което е оставено в сила протоколно определение №8 от 23.03.2023г., постановено по адм. дело №91/2023г. по описа на Административен съд В. Т. С последното е оставена без разглеждане жалбата на М. К., за прогласяване нищожност на заповед №ДК-02-СЦР-30/02.05.2011г. на Началник РДНСК Северен централен район и е прекратено производството по делото с мотив, че този административен акт вече е преминал през съдебен контрол и спорът е разрешен с влязъл в сила съдебен акт (хипотеза на чл. 159, т.6 АПК).

Производството по отмяна по реда на чл. 237 и следващите от АПК е извънреден способ за контрол на влезли в сила съдебни актове на лимитативно изброените в чл. 239 обстоятелства и в преклузивните срокове по чл. 240 АПК. Тъй като основанията за отмяна са лимитативно изброени в чл. 239 АПК, молителят е този, който трябва да посочи конкретното основание за отмяна, като отнесе същото към съдебния акт, чиято отмяна търси.

Молителката в настоящото производство не твърди да е:

-открила нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за адм. д. № 4591/2023 година по описа на ВАС, които при постановяване на определението, чиято отмяна се иска, да не са могли да й бъдат известни. Соченото писмо изх. №ГБ-1450-07-702 (15.08.2012 година), което според Караджова е показателно за „зависимостта на Българското правосъдие от държавните институции – ДНСК“ не се явява такова доказателство по смисъла на чл. 239, т.1 от АПК.

-установена неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които да е основано определението на ВАС, чиято отмяна се иска; или да е нарочно установено престъпно действие на ДНСК, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с постановяване на определението, чиято отмяна се иска. Твърдението, че един от съдиите, участвал в състава по адм. д. № 4591/2023 година по описа на ВАС (С. К. е взел участие при постановяване на определение №3195/06.03.2019 година по адм. д. № 14878/2018 година по описа на ВАС и определение №15006/05.12.2018 година по адм. д. № 12492/2018 година по описа на ВАС не се явява такова обстоятелство. С. К. за първи път е взела отношение по въпроса за правилността на определение №8 от 23.03.2023г., постановено по адм. дело №91/2023г. по описа на Административен съд гр.В. Т. в определение № 6005/06.06.2023 година на Върховния административен съд по адм. д. № 4591/2023 година, с което първото е оставено в сила.

Липсват твърдения съдебният акт, чиято отмяна се иска, да е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен.

Липсват твърдения между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска.

Липсват твърдения с решение на Европейския съд за защита на правата на човека да е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

Сочената квалификация на чл. 239, т.5 от АПК, а именно: „страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани“ също не е осъществена в производстото по адм. д. № 4591/2023 година, което проверява настоящия петчленен състав.

Производството по чл. 237 и сл. от АПК освен, че е извънредно производство на лимитативно изброените в чл. 239 обстоятелства, е формално до степен, че не позволява на петчленния състав извън основанията по чл. 239 АПК отнесени към определението, чиято отмяна се иска, да постави на обсъждане същите основания към други съдебни актове, постановени в други производства. Поради това неотносими към настоящото производство са аргументите на Караджова за осъществена хипотеза на чл.239, т.5 от АПК в производството по адм. д. № 154/2011 година по описа на Административен съд гр. Габрово и по адм. д. № 1737/2012 по описа на Върховния административен съд. Те могат да се наведат в самостоятелно производство по искане за отмяна на тези актове, в преклузивните срокове по чл. 240 АПК.

Тъй като предмет на контрол в настоящото производство не са решенията на АС гр. Габрово и ВАС, съставът няма компетентност да обсъжда възраженията на молителката за техни пороци (по чл.297 ГПК).

Съставът няма и компетентност инцидентно, в рамките на настоящото производство да прогласи нищожност на Заповед №ДК-02-СЦР-30/02.05.2011 година на ДНСК. Предмет на контрол на основанията по чл. 239 АПК е само определението на ВАС по адм. д. № 4591/2023 година.

Предвид гореизложеното, искането за отмяна на определение № 6005/06.06.2023 година на Върховния административен съд по адм. д. № 4591/2023 година следва да се отхвърли като неоснователно.

Ответникът в производството по отмяна не претендира разноски.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 244, ал.1 от АПК петчленният състав на Върховния административен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искане на М. К. от гр. Габрово за отмяна на определение № 6005/06.06.2023 година на Върховния административен съд по адм. д. № 4591/2023 година.

Определението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ АННА ДИМИТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ Е. М. п/ Н. Г. п/ М. Г. п/ СТЕФАН СТАНЧЕВ