Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на шести октомври в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:М. З. ЧЛЕНОВЕ:Б. Л. П. Я. при секретар Ж. М. и с участието

на прокурора Владимир Йордановизслуша докладваното от председателяМ. З. по адм. дело № 11248/2020

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

Образувано е по касационната жалба на началника на отдел Оперативни дейности – В. Т. в ГД Фискален контрол при Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/ чрез юрк. Д. против решение № 154/17.08.2020 г. на Административен съд - Габрово, постановено по адм. д. № 215/2020 г., с което е отменена негова заповед № 10778/09.06.2020 г. за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 650 лв.

С доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето АПК, касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на „Панацея” ООД против оспорената заповед, както и да му се присъдят сторените разноски /юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и внесена държавна такса в размер на 70 лв. за касационната инстанция/.

Ответникът по касационната жалба - „Панацея” ООД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. Севлиево, ул. „Г. М. № 2, вх. А, ет. 1 – оспорва същата чрез пълномощника си адв. Б. по съображения, изложени в писмен отговор, и заявява искане да бъде оставено в сила оспореното първоинстанционно решение, както и за присъждане на разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба като подадена от надлежно легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е процесуално допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Габровския административен съд е била заповед № 10778/09.06.2020 г. на началник отдел Оперативни дейности – В. Т. в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. г вр. чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба Н-18/2006 г./ вр. чл. 118, ал. 4 ЗДДС е наложена ПАМ запечатване на търговски обект – бензиностанция Б001, находяща се в гр. Севлиево на ул. „С. П. № 151, стопанисван от „Панацея” ООД, и е постановена забрана за достъп до него за 7 дни на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Според мотивите на заповедта при извършена проверка в обекта на 28.02.2020 г. е констатирано, че на 27.09.2019 г. и на 30.09.2019 г. чрез нивомерната система е отчетено вливане на гориво, но в информационната система на НАП доставките не са декларирани по установения ред. Конкретизирано е, че дружеството в качеството си на задължено лице по Наредба Н-18/2006 г. не е изпълнило задължението си да подаде данни чрез ЕКФП за уникален контролен номер /УКН/ на еАДД.

Административният съд е приел, че оспорването е допустимо. Приел е също така, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Според него същата е незаконосъобразна, тъй като на първо място от изложените в нея фактически основания не става ясно с какъв конкретен документ е следвало да бъдат отчетени доставките. На второ място, макар административният орган да е посочил правното основание на чл. 59а, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г., не е съобразил регламентираното в нея, а именно, че въвеждането на УКН на еАДД за доставени количества горива по документ, въведен чрез ЕСФП, се извършва чрез баркод четец. В случая не е спорно, че процесните две доставки на горива са отчетени чрез нивомерната система и не е изяснена причината, поради която не са постъпили в информационната система на НАП данните за УКН на еАДД само за две доставки, при това пет месеца преди проверката. Според съда, ако тези данни са подадени от задълженото лице, но не са постъпили в НАП по технически причини, то не може да се приеме, че то не е изпълнило задълженията си. В оспореното съдебно решение е обсъден и срокът на ПАМ, като са изложени съображения за неговата немотивираност чрез обсъждането на конкретните обстоятелства по случая.

Настоящата касационна инстанция преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и правилно.

Както е приел първостепенният съд, изложените в заповедта фактически основания не дават възможност да се установи в какво точно се изразява констатираното при проверката нарушение. Според протокола за проверка по данни от информационната система на НАП е установено несъответствие между декларираните с документ доставки на дизелово гориво и отчетеното чрез НИС вливане в размер на 12 668.69 л., отчетени в повече. Този факт е коментиран и в мотивите на заповедта. Отделно от това в нея е посочено, че „Панацея” ООД не е изпълнило задължението си да подаде данни за доставено количество гориво по документ, въведени чрез ЕСПФ, които съдържат задължително уникален контролен номер /УКН/ на еАДД или митнически референтен номер /МРФ/ на ЕАД.

Едва в хода на устните състезания процесуалният представител на ответника уточнява, че чрез информационната система на НАП е получена информация за доставчика на процесните две доставки, но не е била налице информация за това достигнало ли е горивото до получателя, поради което е била инициирана проверката. Нарушението се изразява в това, че получателят не е изпратил било чрез информационната система, било чрез електронен подпис, информация за УКН на еАДД. Не е спорно, че има отчитане от нивомерната система, че в резервоарите на бензиностанцията е налято гориво. Доколкото получаването на горивото е потвърдено при проверката, ПАМ е наложена, тъй като е констатирано нарушение и административният орган действа при условията на обвързана компетентност. Срокът на ПАМ е съобразен с това, че доставките са само две и с това, че те са декларирани и документите са представени.

При изложени констатации за установено несъответствие между декларираните с документ доставки на дизелово гориво и отчетеното чрез НИС вливане в размер на 12 668.69 л., отчетени в повече, правилно съдът е приел, че уточнението, направено от процесуалния представител на ответника, би следвало да съществува в мотивите на заповедта.

По отношение на нарушението по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. г вр. чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. правилно съдът е констатирал, че между страните не е налице спор за това, че количествата горива по двете доставки са постъпили в обект с ЕСФП и въвеждането на УКН на еАДД за доставените количества горива се извършва чрез баркод четец съгласно чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. Когато получателят е отчел доставките чрез ЕСФП, той не е длъжен да подава данни по електронен път с квалифициран електронен подпис съгласно чл. 118, ал. 11, т. 5 ЗДДС и чл. 59а, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. ЕСФП следователно би следвало да изпрати информация и за УКН на еАДД след разчитането на данните от баркода чрез баркода-четец. Не е установена причината за непостъпването именно на тези данни в информационната система на НАП, но по делото липсват данни за каквото и да било умишлено укриване на същите от страна на задълженото лице, напротив, както е заявил и ответникът, доставките не са укрити, документите са потвърдили получаването на горивото и това е декларирано. Не е спорно също така, видно от становището на ответника в първоинстанционното производство, че в петмесечния период до датата на проверката дружеството е осъществило множество други доставки на гориво, за които коректно са били подадени всички данни.

Правилно е посочил също така административният съд, че дори и формално да е налице неизпълнение на задължението за подаване на данни към НАП за УКН на еАДД, то налагането на ПАМ за срок от 7 дни не е мотивирано с конкретните обстоятелства и не съответства на тежестта на нарушението. Както в случаите на прилагане на ПАМ за нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” ЗДДС, така и в настоящия, мярката не постига целите, регламентирани в чл. 22 ЗАНН - предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, а преследва цел, присъща на административните нарушения съгласно чл. 12 ЗАНН, а именно - предупредителна и превъзпитателна цел, като подтиква към изпълнение на неизпълнените задължения. Както посочва процесуалният представител на ответника в хода по същество пред първата инстанция, такова е решението на законодателя в специалния закон и видно от текста на чл. 186, ал. 1 ЗДДС то го задължава при констатиране на нарушението да наложи мярката. Защо обаче според административния орган тази цел се постига именно чрез налагането й за срок от 7 дни, не става ясно от изложените в акта мотиви.

По така изложените съображения оспореното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 154/17.08.2020 г. на Административен съд - Габрово, постановено по адм. д. № 215/2020 г.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Панацея” ООД, ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. Севлиево, ул. „Г. М. № 2, вх. А, ет. 1 разноски за касационната инстанция в размер на 600 лв. /шестстотин лева/.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Милена Златкова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Благовеста Липчева

/п/ Полина Якимова