1№ 4189/19.12.2023 г.Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди двадесет и трета година в състав:Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Анелия Цановаразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2233 по описа за 2023 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 531/02.02.2023 г. по гр. д. № 6894/2022 г., с което Софийски градски съд, потвърждавайки първоинстанционното решение в обжалваните части, е осъдил М. Л. Г. и К. Л. Г. (всяка една от тях) да заплати на Е. Т. В. на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД суми в общ размер 9 586.71 евро – невърнати заеми по седем договора за заем между ищеца и наследодателя на ответниците, ведно със законната лихва върху всяка главница от 17.02.2020 г., а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ги е осъдил да заплатят сумата 1 705.12 лв. – разноски във въззивното производство.
Решението се обжалва от М. Г. и от К. Г. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следния правен въпрос (уточнен и конкретизиран, съгласно т. 1 ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС): По иск за задължение на наследодателя, предявен срещу наследници, приели наследството по опис, длъжен ли е съдът да съобрази не само активите, но и пасивите, описани в решението за приемане на наследството по опис, както и всяко друго задължение на наследодателя, установено с влязло в сила решение по иск на друг кредитор на наследството? Касаторите считат въпроса включен в предмета на обжалване – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърдят, че е от значение за точното прилагане на чл. 60, ал. 2 ЗН и за развитието на правото – допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 3...