Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. Г. Членове: В. П. Ц. П. при секретар Р. А. и с участието на прокурора Д. Ш. изслуша докладваното от съдията Ц. П. по административно дело № 8764/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. Али, роден на [дата]., гражданин на Сирия, чрез процесуален представител адв. С. М., против решение № 4994 от 21.07.2023г., постановено по адм. дело № 6799/2023г. по описа на Административен съд София - град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Х. Али против заповед № 5364з-2387/23.06.2023г., издадена от директора на дирекция Миграция МВР, с която лицето е принудително настанено в специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ).

В касационната жалба са наведени доводи, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че в настоящия случай липсват данни, от които да се направи обосновано предположение, че е налице опасност чужденецът да се укрие, поради което спрямо него е следвало да бъде приложена някоя от алтернативните мерки ежеседмично явяване в териториалната структура на МВР по местопребиваване, внасяне на парична гаранция или предаване във временен залог на валиден паспорт или друг документ за пътуване в чужбина, който да получи обратно при изпълнение на връщането или експулсирането му. Сочи се, че в заповедта за налагане на ПАМ не са изложени основания за налагането на най-тежката мярка за процесуална принуда. Иска се отмяна на решението, както и на заповедта, с която е постановена ПАМ - настаняване в СДВНЧ за срок до 6 месеца.

Ответникът директорът на дирекция Миграция при Министерство на вътрешните работи /МВР/, чрез процесуален представител юрк. Ч., оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение № 4994 от 21.07.2023г., постановено по адм. дело № 6799/2023г. по описа на Административен съд София-град, е отхвърлена жалбата на Х. Али против заповед № 5364з-2387/23.06.2023г., издадена от директора на дирекция Миграция МВР, с която на основание чл. 44, ал. 6, 8 и 10 от Закона за чужденците в Р. Б. (ЗЧРБ) лицето е принудително настанено в СДВНЧ до отпадане на пречките за изпълнение на принудителна административна мярка Връщане до страна на произход, наложена със заповед № 5364з-2386/23.06.2023г., издадена от директора на дирекция Миграция МВР, за срок до 6 /шест/ месеца, считано от датата на фактическото настаняване. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че в случая са налице факти, сочещи на опасност от укриване на чужденеца, тъй като лицето не притежава валидни документи за самоличност, не е влязло в страната по законовия ред и няма заявен адрес на пребиваване, на който да бъде намерено. Решаващият съд е преценил, че тези обстоятелства правят невъзможно прилагането на по-леки алтернативни обезпечителни мерки по чл. 44, ал. 5 ЗЧРБ. Направен е извод, че обжалваната заповед е мотивирана, като ясно са посочени законовите норми и фактическите основания за издаването ѝ спрямо чужденеца е наложена ПАМ по чл. 39а, т. 2 ЗЧРБ - връщане до страна на произход и е налице опасност да се укрие. Съдът е отчел също, че към момента общата продължителност на задържането на чужденеца в СДВНЧ не надвишава максимално предвидения срок от 18 месеца. Така постановеното съдебно решение е правилно.

Принудителното настаняване в специален дом за временно настаняване, предвидено в чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, има за цел да обезпечи изпълнението на взета по отношение на чужденеца предходна принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3 ЗЧРБ, в случая е наложена ПАМ на основание чл. 39, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ. При това са законосъобразни изводите на решаващия съд, че оспорената заповед е издадена в съответствие с приложимите материалноправни норми. С разпоредбата на чл. 15, 1 от Директива 2008/115/ЕО на Е. П. и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (Директива 2008/115/ЕО) са регламентирани две хипотези, при които е допустимо задържане, и то освен ако в конкретния случай не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки, а именно: когато е налице опасност от укриване, или когато засегнатият гражданин на трета страна избягва или възпрепятства подготовката на връщането или процеса по извеждането.

В настоящия случай е безспорно установено, че със заповед № 5364з-2386 от 23.06.2023 г. на директора на дирекция Миграция на Х. Али е наложена ПАМ Връщане до страна на произход, за която по делото липсват данни да е била оспорена. Установено е също така, че жалбоподателят не разполага с документи за самоличност, липсва декларация от български гражданин за осигурено жилище, както и средства за издръжка. Видно от предложение № 5364р-14982/23.06.2023г., изготвено от началник отдел ПНМ в дирекция Миграция, чужденецът е с отказано представяне на международна закрила, няма данни за адресна регистрация в страната, няма и данни за легалното му преминаване през ГКПП на Р. Б. няма семейство и близки на територията на страната и не притежава средства за издръжка. Фактическите констатации, направени от органа, обосновават извод, че към момента на издаване на заповедта е била налице реална опасност чужденецът да се укрие (по смисъла на 4, т. 4в ЗЧРБ) и по този начин да бъде осуетено изпълнението на приложената по отношение на него ПАМ. Посоченото, както правилно е приел първоинстанционният съд, мотивира извод за вероятна основателност от укриване на чужденеца, съответно - затрудняване или осуетяване изпълнението на приложената по отношение на него ПАМ.

Към датата на издаване на заповедта е липсвала възможност по отношение на оспорващия да бъдат приложени по-леки мерки за административна принуда. Не е установено същият да има средства за издръжка или лица, които да му предоставят адрес за пребиваване. Липсата на адрес, на който чужденецът да е установен (или да би могъл да се установи), води до горния извод. Налице е посоченото в чл. 15, 1 от Директива 2008/115/ЕО изискване за законосъобразност на заповедта.

Неоснователни са доводите за самоцелно задържане, липса на предвидимост и ограничаване на правото на свобода на лицето. Съгласно чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, респ. чл. 15, 1 от Директива 2008/115/ЕО, право на държавата е да задържи в специален център чужд гражданин, по отношение на когото е образувана процедура по връщане, като са регламентирани и максималните срокове за подобно настаняване, съобразени с общностното право. В случая предмет на съдебен контрол е законосъобразността на акта за принудителното настаняване на лицето в такъв дом. Според разпоредбата на чл. 15, 4 от Директива 2008/115/ЕО, когато стане ясно, че вече не съществува разумна възможност за извеждане по правни и други съображения или че вече не съществуват посочените в 1 условия, задържането престава да бъде оправдано и засегнатото лице се освобождава незабавно, каквито данни не са налични по делото. Освен това обжалваната заповед има действие до отпадане на пречките за изпълнение на акта за принудително извеждане - съгласно чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ настаняването продължава до отпадане на обстоятелствата по ал. 6, но не повече от 6 месеца. Както законосъобразно е отбелязал решаващият съд, общият период на принудително настаняване на чужденеца в СДВНЧ в случая не надвишава и максималният срок на задържане от 18 месеца, предвиден в чл. 15, 6 от Директива 2008/115/ЕО, съответно в чл. 44, ал. 8, изр. трето ЗЧРБ.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че са налице елементите на фактическия състав на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ и чл. 15, 1 Директива 2008/115/ЕО. Правомощията на административния орган при преценката му за необходимостта от принудителното настаняване на чуждия гражданин в СДВНЧ за постигането на легитимна цел - връщане на чужденеца до страната му на произход, са упражнени законосъобразно.

При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4994 от 21.07.2023г., постановено по адм. дело № 6799/2023г. по описа на Административен съд София-град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА

секретар:

Членове:

/п/ ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ

/п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА