Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на втори март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:С. Ч. ЧЛЕНОВЕ:С. К. . АВРАМОВ при секретар С. И. и с участието на прокурора Динка Коларскаизслуша докладваното от съдиятаМ. А. по адм. дело № 11473/2020 Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Потребителна кооперация „Фар“, чрез адв. С. като процесуален представител, оспорва Решение № 789/19.04.2019 г. на Административен съд - Бургас по адм. дело № 3252/2018 г., поправено с Решение № 1140/ 08.09.2020 г. по същото дело, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Заповед № РД-16-1040/09.11.2018 г. на кмета на община Поморие, нареждаща премахването на незаконен строеж „Временен павилион“ в поземлен имот с идентификатор 57491.501.270 по КККР на гр. Поморие – публична общинска собственост.

Ответникът - кметът на община Поморие, чрез пълномощника си адв. А., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на оспореното решение. Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

Административният съд е указал доказателствената тежест на страните по делото с Определение № 2991/20.12.2018 г. Дори и предвид неконкретизираността на указанията в контекста на установяване дали е проведена процедура по § 17 ПРЗУТ, те да се приемат за ненадлежни, пропускът не е съществен и не представлява основание за касиране на решението поради нарушение на чл. 170, ал. 3 и чл. 171, ал. 5 АПК. Касаторът не е представил доказателства за инициирано или приключило производство по ал. 1 или ал. 2 на § 17 пред настоящата инстанция, нито твърди подобен факт след постановяването на атакуваното решение. От друга страна, изводът на съда за липсата на нарочен акт на органа по ал. 1 на текста или на придобит траен устройствен статут на обекта по реда на ал. 2 се потвърждава от фактическа страна и от констатацията на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза.

Постройката с описаните в заповедта параметри представлява строеж според легалната дефиниция по § 5, т. 38 ДРЗУТ, за чието изграждане по общо правило е необходимо издаване на строително разрешение - чл. 148, ал. 1 ЗУТ.

За павилиона е издадено Разрешение за строеж № 29/10.03.1982 г., в което той е предвиден като временен. Допуснат е по реда на чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (в релевантната редакция), позволяващ по изключение, във връзка с изпълнение на производствените планове на стопански организации, главният архитект (инженер) при окръжния (градския) народен съвет да разрешава в терени, предназначени за мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации, да се правят необходими временни постройки, като при заемане на терена за предвиденото ново строителство временните постройки се събарят от организацията, която ги е ползвала, без да се заплащат. Цитираната разпоредба е отменена - ДВ, бр. 6 от 1998 г., а с приемането на § 50а, ал. 1 (ДВ, бр. 124 от 1998 г.) ПЗРЗИДЗТСУ разрешенията за строеж на постройките, изградени по този ред, са загубили действие по право след изтичането на срока, за който са разрешени, но не по-късно от три години от влизането в сила на изменението и допълнението на Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство (ДВ, бр. 6 от 1998г.).

Следователно, разрешението за изграждане на обекта е изчерпало действието си след изтичането на пределния срок по § 50а, ал. 1 ЗТСУ (отм.). След този момент строежът е подлежал на премахване - § 50а, ал. 2 вр. чл. 160 ЗТСУ (отм.). При липсата на валидни строителни книжа според действащия закон към датата на издаване на потвърдената от първостепенния съд заповед, строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ.

Неоснователни са възраженията за издаване на заповедта от лице без материална компетентност, доколкото цитирания от касатора чл. 160 ЗТСУ е от отменен закон, а компетентен да издава заповеди за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория по сега приложимата разпоредба на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е именно кметът на общината (или упълномощено от него лице). При характеристиките на павилиона, който се използва като търговски обект, по аргумент от критериите за категоризация по чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ той би следвало да се квалифицира като принадлежащ към строежите от пета категория (вж. б. „в“ на текста) и съответно попада в обхвата на компетентността на издателя на административния акт.

Противно на оплакването, че заповедта е трябвало да бъде издадена по реда на чл. 195-196 ЗУТ, този ред е относим към хипотезата по § 17, ал. 1 ПРЗУТ. Тъй като не е налице акт на компетентния административен орган за запазване на строежа до реализиране на предвидена с подробен устройствен план инициатива, предпоставката по разпоредбата, обвързваща премахването с реда на чл. 195 и чл. 196 от закона, не е осъществена. Затова правомерно заповедта за премахване на строежа е издадена в производството по чл. 225а ЗУТ.

Търпимостта на строежа, която би осуетила премахването му, правилно е изключена от съда.

Общите разпоредби за търпимост на § 16, ал. 1 ПРЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗРЗИДЗУТ са неприложими към обекта с оглед на временния му характер. Този вид строежи са предмет на специална уредба и спрямо тях са възможни две разрешения – да бъдат запазени временно до реализиране на строежите, предвидени с ПУП, или да получат траен устройствен статут - § 17, ал. 1 или ал. 2 ПРЗУТ. Систематичното място на § 17 и установените с него правила за съдбата на обектите обосновават извод за различен, особен статут на разрешените за временни нужди строежи, вкл. и относно отрицателните предпоставки за тяхното премахване. Ако се приеме тезата на касатора и правилата за търпимостта се отнесат към временния строеж, това би означавало строежът фактически да бъде приравнен на обектите с траен статут в противоречие с дължимото по § 17, ал. 2 ПРЗУТ и да се отрече въобще възможността за премахването му. Подобно тълкуване, освен че не намира опора в разпоредбите на § 17, които са специални по отношение на § 16, е несъвместимо със самата цел на строежа и условията, при които е допуснато изграждането му.

След като не е проведено производство по § 17 с очертаните по-горе правни последици, премахването на строежа е разпоредено законосъобразно на възприетите от административния орган основание и ред, а отхвърлящото оспорването на заповедта съдебно решение е правилно.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение - чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

Неоснователността на касационната жалба е условие за присъждане в полза на администрацията на заявеното в срок и платено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 789/19.04.2019 г. на Административен съд - Бургас по адм. дело № 3252/2018 г.

ОСЪЖДА Потребителна кооперация „Фар“, [ЕИК], да заплати на община Поморие сумата от 600 (шестстотин) лева разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Севдалина Червенкова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Стефка Кемалова

/п/ Мартин Аврамов