Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на седми ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Р. Б. Членове: Л. М. С. С. при секретар С. Т. и с участието на прокурора М. А. изслуша докладваното от съдията С. С. по административно дело № 8989/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Ш. Ал - Уармзйр, гражданин на Ирак подадена чрез процесуален представител адвокат К. А. С. А. колегия, срещу решение № 3333 от 19.05.2023 г., постановено по адм. дело № 9035 по описа за 2022 г. на Административен съд - София - град (АССГ). С него е отхвърлена жалбата на чуждия гражданин срещу заповед № ПАМ-2171/16.09.2022 г. на Началника на сектор Незаконна миграция, при отдел Миграция -[Фирма 1], с която му е наложена принудителна административна мярка Връщане до страната на произход Ирак и е осъден да заплати направените по делото разноски. С касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и произнасяне по същество, при което да бъде отменена и оспорената заповед.

Ответникът началникът на С. Н. миграция при отдел Миграция[Фирма 1] на Министерство на вътрешните работи, в представени писмени бележки чрез упълномощени юрисконсулти А. А., взема становище за неоснователност на касационната жалба, моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице касационните основания за отмяна на обжалваното решение, поради което, като правилни и обосновано следва да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Административен съд София град е било образувано по жалба на Ш. Ал - Уармзйр, гражданин на Ирак, срещу заповед № ПАМ-2171/16.09.2022 г. на Началника на сектор Незаконна миграция, при отдел Миграция[Фирма 1], с която на основание чл. 44, ал. 1 и чл. 41, т. 1 от Закона за чужденците в Р. Б. /ЗЧРБ/, на чуждия гражданин е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ Връщане до страната на произход Ирак. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, оправомощен в съответствие с чл. 43, ал. 4 и чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ със Заповед № 9426/6.12.2018 г. на Директора на[Фирма 1]. Съдът подробно и аналитично е разгледал оплакванията в жалбата пред първата инстанция по същество на спора, определил е спорните моменти и е приел, че не са допуснати процесуални нарушения, административния акт е в достатъчна степен мотивиран и предприетата мярка е в съответствие с установените факти за лицето чужденецът не може да удостовери влизането си в Р. Б. по законоустановения ред, поради което подлежи на принудително връщане. Обсъдил е, че процесната заповед е издадена преди подаването молбата за предоставяне на международна закрила, поради което административният орган не е имало как да прецени наличието на висящо производство по Закона за убежището на бежанците /ЗУБ/, съответно да приложи чл. 67 от ЗУБ. Обжалваното решение е правилно.

Обоснована е преценката на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките на чл. 41, т. 1 от ЗЧРБ, по силата на който връщане се налага, когато чужденецът не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред. От приложената по делото докладна записка № УРИ 5392р-2608/16.09.2022 г. на началник на 01 група КПЧ на сектор Незаконна миграция -[Фирма 1], на която административният орган изрично се е позовал при издаване на оспорената заповед, е безспорно установено, че на 15.09.2022 г. при полицейска проверка, извършена на адрес в гр. София, [адрес], служители на 09 РУ -[Фирма 1] са установили гражданина на Ирак, за когото след справка в АИС се установило, че на основание чл.41, т.1 ЗЧРБ спрямо Ш. Ал - Уармзйр е издадена заповед за налагане на ПАМ Връщане до страна на произход рег.№ 733/08.03.2015 г. на ГПУ - Елхово, като със Заповед рег.№ 734/08.03.2015 г. чужденецът е настанен в СДВНЧ. Същия е освободен и предаден на служители на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/ поради подадена молба за предоставяне на международна закрила по реда на Закона за убежището на бежанците. Производството по предоставяне на международна закрила приключва с отказ за предоставяне на убежище в Р. Б. спрямо чужденеца. В тази връзка спрямо него била наложена ПАМ по чл.41, т.4 ЗЧРБ със заповед рег.№ 1799/13.10.2017 г. по описа на ОМ-[Фирма 1], като със заповед рег.№ 1800/2017 г. чужденецът е настанен принудително в СДВНЧ при Д. М. Впоследствие е издадена заповед, с която принудителното настаняване е заменено с обезпечителна мярка по чл.44, ал.5, т.1 ЗЧРБ. На 27.07.2018 г. чуждият гражданин е отведен принудително до ГКПП А. С. откъдето е напуснал Р. Б. На 15.01.2019 г. чужденецът отново влиза в Р. Б. с издадена виза Д на основание чл.15, ал.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.18 ЗЧРБ. Във връзка със заявление рег.№536500203/22.01.2019 г. чужденецът получил Разрешение за пребиваване до 05.02.2020 г. от ОДМВР Благоевград като съпруг на българска гражданка.

От справка в АИС ГК е констатирано, че след получаване разрешението за пребиваване в Р. Б. чужденецът многократно е преминавал през ГКПП на страната. Последното му напускане на Р. Б. било на 18.09.2019 г. през ГКПП К. А. шосе. За неговата съпруга е установено, че същата имала регистрирани многобройни пътувания, като за периода от 14.11.2020 г. до 22.06.2022 г. тя е била извън пределите на Р. Б.

На 16.09.2022 г. е проведена беседа с иракския гражданин и неговата съпруга, като същите са заявили, че са били известно време извън България, като са живели в Ирак. Посочели, че са пропуснали да подадат последващо заявление за продължаване на разрешението за постоянно пребиваване.

От доказателства също се установява, че касационния жалбоподател е подавал два пъти молба за издаване на виза, като е получил отказ и поради тази причина чужденецът и съпругата му взели решение той да влезе нелегално на територията на Р. Б. По второто заявление за издаване на виза тип Д на член на семейството на български гражданин, подадено в Консулска служба на Р. Б. в Техеран, И. Р. И. е постановен отказ за издаване на виза, който е влязъл в сила с решение №122/10.01.2022г. по адм. д.№9765/2021г. на АССГ.

Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство.

Не се споделят и доводите на касационния жалбоподател за допуснати нарушения на чл. 8 и чл. 12 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). С разпоредбата на чл. 12 от КЗПЧОС се гарантира правото на встъпване в брак и създаване на семейство, като в настоящият случай е представено удостоверение за сключване на граждански брак /л. 5 от делото/, с което се установява, че на [дата] в Ханкин, Ирак чужденецът Ш. Ал-Уармзйр и В. И. са сключили граждански брак. След като чужденецът вече е встъпил в брак с българската гражданка, това му право не може да се приеме, че е засегнато. Право на зачитане на личния и семейния живот не е абсолютно. Съгласно чл.8, т.2 от КЗПЧОС намесата на държавните власти в ползването на това право е недопустима освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Видно от доказателствата по делото, чужденецът не е успял да докаже наличието на пречки за установяване на семеен живот извън България. По преписката е установено по надлежен ред, че съпрузите са сключили граждански брака в Ирак и са живеели заедно в Ирак, поради което не може да се приеме че личният и семеен живот на Ш. Ал - Уармзйр е нарушен.

Верни са и изводите на административния съд досежно правния ефект на подадената молба за международна закрила. Подаването на молба и образуването на производство по реда на ЗУБ следва да се определи като факт от значение за последващото изпълнение на наложената ПАМ, като следва да се съобрази нормата на чл. 67, ал. 1 ЗУБ, която предвижда ПАМ да не се привеждат в изпълнение до приключване на производството по раздел I, глава VI от ЗУБ с влязло в сила решение. По тези съображения и по мотивите, изложени от първоинстанционния съд, към които настоящата инстанция може да препрати на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение, които се определят в размер на 100 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3333 от 19.05.2023 г., постановено по адм. дело № 9035 по описа за 2022 г. на Административен съд - София - град.

ОСЪЖДА Ш. Ал - Уармзйр, гражданин на Ирак, да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи сумата от 100 /сто/ лева разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ РУМЯНА БОРИСОВА

секретар:

Членове:

/п/ ЛЮБОМИРА МОТОВА

/п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ