Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: И. Д. Членове: СЛАВИНА ВЛАД. Р. при секретар М. Т. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от съдията С. В. по административно дело № 8964/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по касационна жалба на С. Д. от гр. Любимец, чрез процесуалния му представител адв. К., против решение № 666 от 07.08.2023г., постановено по адм. дело № 343/2023г. по описа на Административен съд /АС/ - гр. Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 3282з - 1132 от 15.03.2023г., издадена от Директора на Главна дирекция „Гранична полиция“, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 7, буква „в“ от ЗМВР във връзка с чл. 13, ал. 4 от Наредба № 8121з – 311 от 17.07.2014г. за реда за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители в МВР е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя като държавен служител в МВР – стажант в Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Смолян при ГД „Гранична полиция“ – МВР, поради незавършване на курса за първоначална професионална подготовка.

В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на оспореното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че е неправилен извода на съда за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила като напротив посочва такива, а именно липса на мотиви на заповедта и липса на отправено едномесечно предупреждение по чл. 228 ЗМВР, както и определяне на обезщетение за неспазване на предизвестието. Навежда доводи и за неправилност на извода на съда за материална законосъобразност на заповедта. Напротив твърди липса на основанията по чл. 226 ал. 1 т. 7 б. „в“ ЗМВР, тъй като е бил отстранен от Центъра за специализирана професионална подготовка /ЦСПП/ – Пазарджик със заповед № 4581з – 2029 от 14.10.2022г. на заместник – ректора на Академията на МВР, която е била прогласена за нищожна с решение по адм. д. № 1021/2022г. на АС – гр. Хасково. Посочва в тази връзка и че заповед № 4581з – 385 от 27.02.2023г. на ректора на Академията на МВР, на основание на която е издадена оспорената в това производство заповед, също е нищожна, като неизвършването от съда в настоящото производство на инцидентен съдебен контрол върху нея посочва като съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта. Алтернативно иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира разноски.

О. Д. на ГД „Гранична полиция“, чрез процесуалния си представител юрк. К., изразява становище за неоснователност касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на договорено в полза на процесуалния представител на касатора адвокатско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови оспореното съдебно решение АС – гр. Хасково е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, а именно органът по назначаването, в кръга на правомощията му по закон, в предвидената от закона форма и без допуснати съществени нарушения на административно процесуалните правила, тъй като е посочил, че съгласно ТР № 16 от 31.03.1976г. на ОСГК на ВС е допустимо мотивите на акта да се съдържат и в административната преписка по издаването му, което в случая е приел, че е налице, както и при спазване на разписаната процедура. Приел е и че заповедта е материално законосъобразна, тъй като е установено наличието на основанието по чл. 226 ал. 1 т. 7 б. „в“ ЗМВР, а именно обективна невъзможност за изпълнение на задълженията, поради незавършен курс за първоначална подготовка, поради това, че е установено предложение на ректора на Академията на МВР по чл. 13 ал. 4 от Наредба № 8121з – 311 от 17.07.2014г. и издадена заповед № 4581з – 385 от 27.02.2023г. на ректора на Академията на МВР за отписване на жалбоподателя от ЦСПП – Пазарджик преди завършване на курса за първоначална професионална подготовка. Приел е, че причините за незавършване на курса са ирелевантни към преценката за законосъобразност на заповедта, предмет на настоящото производство. Приел е, че неспазването на срока по чл. 228 ЗМВР за отправяне на едномесечно предизвестие не е нарушение от категорията на съществените, като е налице възможност за жалбоподателя да претендира обезщетение за неспазеното предизвестие. Приел е и че прогласената за нищожна с влезнало в сила съдебно решение по адм. д. № 1021/2022г. на АС – гр. Хасково заповед № 4581з – 2029 от 14.10.2022г. на заместник – ректора на Академията на МВР за отстраняване на жалбоподателя от ЦСПП – Пазарджик, поради допуснат слаб успех, не се отразява на законосъобразността на оспорената заповед. Посочил е, че това е така, тъй като като нищожна тази заповед е „правно нищо“, не е породила правни последици, съответно жалбоподателят не е бил валидно отстранен от обучението в ЦСПП – Пазарджик, но до издаването на заповед № 4581з – 385 от 27.02.2023г. на ректора на Академията на МВР. По тези съображения е приел, че оспорената в това производство заповед е законосъобразна и е отхвърли оспорването. Решението е правилно.

Правилен е извода на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати нарушения във формата, както и съществени нарушения на административно производствените правила. Неоснователно в тази връзка е възражението в касационната жалба, че оспорената заповед не е мотивирана, като напротив видно от съдържанието й в нея е посочено правното основание за издаването й – чл. 226 ал. 1 т. 7 б. „в“ ЗМВР, както и съответните на него фактически основания, а именно незавършване на курса за първоначална професионална подготовка от жалбоподателя във връзка с отстраняването му от него със заповед № 4581з – 385 от 27.02.2023г. на ректора на Академията на МВР. Правилен е и извода на първоинстанционния съд, че в случая допълнителни мотиви се съдържат в представената по делото административна преписка, което е допустимо предвид ТР № 16 от 31.03.1976г. на ОСГК на ВС. Отделно видно от събраните по делото доказателства при издаване на заповедта са спазени административно производствените правила, като административният акт е постановен след предложение на ректора на Академията на МВР на основание чл. 13 ал. 4 от Наредба № 8121з – 311 от 17.07.2014г., мотивирано с прекратяване участието на жалбоподателя в курса по първоначално професионално обучение, поради допуснати отсъствия по уважителни причини от курса повече от една четвърт от срока му съгласно чл. 63 т. 4 Правилата за организацията на дейността на центровете за специализирана и професионална подготовка и Центъра за бойна подготовка и спорт към Академията на МВР и във връзка със заповед № 4581з – 385 от 27.02.2023г. на ректора на Академията на МВР за отписване на жалбоподателя от ЦСПП – Пазарджик като обучаем, за която заповед също е бил редовно и лично уведомен.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че при постановяване на оспореното решение АС – гр. Хасково е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е извършил инцидентен съдебен контрол за законосъобразност и не е установил нищожност на заповедта № 4581з – 385 от 27.02.2023г. на ректора на Академията на МВР. Това е така, тъй като съгласно чл. 65 от Правилата за организацията и дейността на ЦСПП и ЦБПС към Академията на МВР заповедите по чл. 63 и чл. 64 от тях се оспорват по реда на Административнопроцесуалния кодекс, т. е. заповедта от 27.02.2023г. на ректора на Академията на МВР, като такава по чл. 63 т. 4 от Правилата е подлежала на самостоятелно оспорване от страна на жалбоподателя, като по делото няма данни същата да е била оспорена и съответно е влезнала в сила.

Съгласно чл. 226, ал. 1, т. 7, б. "в" от ЗМВР служебното правоотношение се прекратява при обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява задълженията си поради незавършване курса за първоначална подготовка. Нормата е императивна и задължава административния орган, в условията на обвързана компетентност, при наличието на предвидените там предпоставки да прекрати служебното правоотношение със съответния служител. В случая тези изисквания са изпълнени, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Видно от доказателствата по делото, със Заповед № 4581з – 385 от 27.02.2023г. на ректора на Академията на МВР жалбоподателя е бил отписан от ЦСПП – Пазарджик като обучаем, поради отсъствие по уважителни причини за повече от една четвърт от продължителността на курса, за който е изпратен на обучение. В тази връзка незавършването на курса на обучение обосновава несъвместимост на служителя със заемането на държавна служба в МВР и е основание за прекратяване на служебното правоотношение, което се е и случило с издаването на оспорената заповед. Поради това е правилен извода за наличие на изискванията на чл. 226, ал. 1, т. 7, б."в" ЗМВР за прекратяване на служебното правоотношение на това основание.

Действително преди издаването на заповед рег. № 4581з – 385 от 27.02.2023г. на ректора на Академията на МВР за отписване на жалбоподателя от курса за обучение, е била издадена предходна заповед № 4581з – 2029 от 14.10.2022г. на заместник – ректора на Академията на МВР, с която жалбоподателят е бил отстранен от ЦСПП – Пазарджик преди завършване на срока на обучение поради слаб успех, която предходна заповед е била прогласена за нищожна от съда. Това обстоятелство обаче правилно е прието за ирелевантно относно законосъобразността на оспорената в това производство заповед, тъй като издаването й не е мотивирано със заповедта от 14.10.2022г., а с издадена след нея и с друго основание заповед, а именно тази от 27.02.2023г., с която жалбоподателят е отписан от курса за първоначална подготовка, съответно не е завършил курса. В тази връзка е неоснователно възражението, че по делото не е доказано, че жалбоподателят не е завършил курса, като напротив видно от доказателствата е, че той е бил отписан от него по предвидения за това ред. По изложените съображения е правилен извода на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорената заповед.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като основателно следва да бъде уважено съгласно чл. 143 ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100 лева.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, състав на Второ отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 666 от 07.08.2023г., постановено по адм. дело № 343/2023г. по описа на Административен съд – гр. Хасково.

ОСЪЖДА С. Д. от гр. Любимец да заплати на Главна дирекция „Гранична полиция“ сума в размер на 100 /сто/ лева, разноски за настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ С. В. п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ