О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 562

гр.София, 08.02.2024г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Петкова гр. д.№ 2310/2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. В. К., чрез адв. Н. Д., срещу решение № 1613/16.12.2022г. по гр. дело № 2238/2022г. по описа на Окръжен съд Пловдив, с което, като е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната част, е прието, че вина за настъпилото разстройство на брака между касатора и С. Т. К. имат и двамата; упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца –Т. и С., е предоставено на майката и е осъден бащата да заплаща месечна издръжка на децата си – 400 лева за Т. и 350 лева за С., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

Касаторът твърди, че с въззивното решение съдът не се е произнесъл по наведените с въззивната жалба оплаквания, не е обсъдил по отделно и в съвкупност доказателствата по делото и не е посочил фактите, които намира за установени по делото и въз основа на какви доказателства прави подобен извод. Иска отмяна на решението в подлежащата на касационно обжалване част - с която е предоставено упражняването на родителските права на майката - и постановяване на ново, с което тези права бъдат предоставени нему, а на майката бъде определен режим на лични контакти с децата и бъде осъдена същата да им заплаща по 150 лева месечна издръжка.

В изложението по чл. 284, ал.1, т.3 ГПК се поставя следните въпроси в хипотезата на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК :

1/ „Има ли задължение въззивният съд да формира решаващите си изводи...